Хайнер Гайслер за светогледа и основните ценности на християндемокрацията

Разговор с Хайнер Гайслер, генерален секретар на ХДС

Публикуваме със съкращения разговор на Хайнер Гайслер, генерален секретар на Християндемократическия съюз от 1977 до 1989 година, с Давид Зеебер, главен редактор на списание „Herder-Korrespondenz”.

Въпрос на Давид Зеебер: Господин Гайслер, ХДС (Християндемократическият съюз) е основан като обединение на мъже и жени, които като отговорни християни искаха да правят отговорна политика. Валидно ли е това все още?

Хайнер Гайслер: Да, напълно. На партийния конгрес в Лудвигсхафен в своята принципна програма ХДС ясно се обяви за политика, продиктувана от християнска отговорност. Това означава убеждението, че материалистическите концепции като основа на политиката, независимо дали става дума за капиталистически или марксистки вариант, не са в състояние справедливо да оценят хората и в резултат на това не са в състояние да положат основите на политика, която да служи на човека.

Несъмнено според партийната програма се наблюдава повторно осмисляне на буквата „Х” от абревиатурата ХДС. Но доколко това се приема от основната маса и доколко достоверно се представя от ръководството - и то във всички прослойки?

На партийния конгрес в Лудвигсхафен, по повод създаването на принципна програма, заявих, че в нашата политическа програма, която има за цел да подреди живота на хората, тяхното съвместно съществуване и живота им един за друг, ние би трябвало да имаме куража да споменем Бога. В това виждам решаващата основа на нашето разбиране за човека, за когото ние искаме да правим политика. На партийния конгрес всички единодушно се съгласиха с това. Няма причина, поради която да смятаме, че това убеждение няма да бъде прието от цялата партия...

Ние не ангажираме нито Бог, нито християнството сами по себе си. Ние не казваме, че само онези, които са в ХДС, са християни, нито че съответно онзи, който не е в ХДС, е безбожник. Това, накратко казано, ни се приписва понякога.

Но вие го разбирате като изискване към самите себе си...

Първо, това е изискване към нас самите и второ, от християнството ние извеждаме определени норми, върху които основаваме нашата политика. Норми, които са общовалидни и в резултат на това те превръщат заключенията, които ние правим за политиката с помощта на тези норми, приемливи и за онези, които не са християни.

От така наречените общовалидни норми може да се изведе всичко възможно, дори например една твърде индивидуалистична версия на стария либерализъм, ако използвам предимно идеята за общуването между човека и Бога без посредници, за да се орежат социалните ангажименти на човека? Или от зададеното от богоподобието на човека фундаментално равенство на всички хора, аз мога да обоснова една закостеняла колективистична система.

Смятам, че класическите основни права така, както са залегнали в основата на нашите модерни конституции, както и основните ценности на Френската революция, изобщо не биха били мислими без християнството. Те в крайна сметка са възникнали от образа на човека, който в продължение на столетия се е развил в Европа чрез християнството. И това е образ, който, от една страна, набляга върху свободата на отделния човек, но, от друга, също така подчертава неговата отговорност и съотнасянето му с общността, т.е. подчертава социалната природа на човека...

Целта ми бе изясняването на въпроса дали основната ценност на свободата не се превръща едва ли не тенденциозно в нещо изключително в сравнение с другите основни ценности. Така че по същество „Х”-то от Християндемократическия съюз служи, за да подкрепя едно определено, твърде „либерално” и твърде индивидуалистично разбиране за свободата.

Ние смятаме, а и така сме формулирали в принципната ни програма, че основните ценности – свобода, солидарност, справедливост – са равнопоставени в отношението си една към друга. Те не са изолирани, а взаимно се обуславят и ограничават. Това е голямата разлика в сравнение с политиката, която се основава върху изолираното изтъкване на една от тези ценности. Ние не казваме „съмняваме се (във всичко) освен в свободата”, както прави Свободната демократическа партия.

На партийния конгрес, посветен на принципната ни програма, проведохме такава оживена дискусия. Тогава имаше предложение, което искаше да дадем предимство на основната ценност на свободата. Конгресът не го прие и това бе едно добре премислено решение.

Едно такова решение обвързва партията, но не и непременно нейната политика, която се прави от отделни личности.

Това е така. Вие обаче се засегнахте от думата „общовалидни”. В принципната програма е залегнала също и тезата, че в политиката не биха могли да се провъзгласяват вечни истини. В тази връзка бих искал да релативизирам думата „общовалидни” и да разбирам под нея една норма, от която се очаква, че може да стане общо благо, така че да бъде приета и съответно наистина разбрана от голямо мнозинство от хората.

Всъщност не е ли това един, макар и често непризнаван, дълбок, вътрешен проблем на партия, която има претенции да бъде християнска, но трябва да бъде преди всичко народна партия и партия на мнозинството? Тя трябва да твърди, че е християнска партия, като не трябва и не иска да казва това гласно, за да не отблъсне групите избиратели, които биха я избрали поради съвсем други причини или които може би не биха я избрали заради „Х” – то?

Ако „Х” – то от ХДС означаваше, че това е една църковна партия, ако ние получавахме политическите си директиви, предписани от църковен авторитет или чрез църковната йерархия, тогава би трябвало да се съглася с Вас. Но това не е така и не така разбираме ние „Х” - то в нашето име. Напротив, ние смятаме, че църквата има своя задача и че тази задача е принципно отделена от онова, което трябва да прави една политическа партия.

Съществуват обаче много исторически и обективни връзки, например с католическия съюз, или съвсем конкретни очаквания от страна на църковната йерархия или от страна на партията към тази йерархия...

В исторически план сигурно има тесни връзки, само че ХДС не бива да се бърка с политическата партия Център по време на Ваймарската република. Това е напълно друга партия по своя характер, по целите, които си поставя, по своята членска маса.

Християндемократическият съюз в повечето случаи се описва като триъгълник от съотношенията между християнсоциалното, либералното и консервативното. Председателят на вашата партия изрично подчертава това. С последните развития, които познаваме, дали консервативното не получи превес над всичко останало и дали като цяло съюзът (ХДС) няма да се промени в тази посока в средносрочна и дългосрочна перспектива?

Всеки политик има определени акценти. Изказванията на Франц Йозеф Щраус са в духа на политическата традиция на съюза, а не извън нея. Той обаче поставя собствени акценти, които го отличават например от Райнер Барцел или Хелмут Кол. Номинирането на един кандидат за канцлер може да измести акцентите, но то не може принципно да промени политическата насока на една голяма народна партия.

Как виждате елемента на либералното във Вашата партия? Кои либерални идеи има предвид съюзът, когато рекламира либералното като градивна част от своята политика?

Ние сме либерали, но не сме само такива. Според разбирането ни за политика става дума за уравновесяване на съотношенията между основните ценности. Затова ние не говорим просто за свобода, а за отговорна свобода. За нас това има следствие в правната политика при защита на живота на неродените, например.

Или през последните години ние водихме важен спор по въпроса за назначаване на екстремисти на публична длъжност. Тук срещаме конфликт между принципа на равенството и принципа на свободата. А е известно, че ние вземаме решения, различни от тези на неолибералите.

Всъщност имах предвид нещо конкретно. Думата „либерален” се използва най-много и същевременно се обяснява най-малко именно в рамките на ХДС. Затова и възниква въпросът: дали за съюза либералната идея е нещо повече от чисто стопанска свобода, по-точно от едно свободно пазарно стопанство, издигнато до конституционен ранг?

Това, което описвате, не е нашата концепция...

... но често е политическа практика, или, да кажем, една духовна нагласа в съюза, разпространена и ставаща видима в политическата практика.

... но това не е неговата политическа практика. Политическият баща на социалното пазарно стопанство Лудвиг Ерхард – тъй като духовните бащи са други, Мюлер-Армак, например – бе създател на картелните ведомства, на законoдателството в защита на конкуренцията. Следователно той решително възрази срещу едно неограничено конкурентно стопанство. Ние не говорим за пазарно стопанство, а за социално пазарно стопанство. Ние разбираме социалното като равнопоставено с пазарното.

Все пак не е ли правилен упрекът – и като че ли Вашият отговор го потвърждава – че съюзът разбира либералната идея най-вече като свободно пазарно стопанство, т.е. стопанско-политически? Либералността все пак е в същата степен държавно и социално-политическо понятие...

Този упрек е двойно неправилен. Първо, ние разбираме стопанския либерализъм не като неконтролируемо пазарно стопанство в стария капиталистически смисъл, а като подредено конкурентно стопанство, в което държавата има задачата да съхранява възможността за конкуренция, да пази потребителя и да предлага социална помощ.

Второ, съвсем естествено ние разбираме либералната идея и в общ политически план. Голямото постижение на либерализма е, че създаде модерната правова държава с нейните права на гражданите за защита и отбрана от бюрокрацията и от държавното всевластие. След като днес у нас правовата държава е действителност, либералната идея означава не само защита на отделния човек от държавата, но и защита на отделния човек чрез държавата.

Само държава, която упражнява власт, може да създаде и да запази мира, вътре в себе си и извън себе си, да защити правата на гражданите и да се противопостави на всяка форма на злоупотреба с власт.

Източник: „Християндемокрация”, фондация  „Конрад Аденауер”; Книга 5, „Народната партия ХДС”;

превод: Мариана Ненчева;

Немски първоизточник: списание „Herder-Korrespondenz”, брой 33, 1979 г.;

Снимки: commons.wikimedia.org; wdr.de; tvnews.unitymedia.de;