С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Спомени на Хелмут Кол: Голяма коалиция и мажоритарна избирателна система

Спомени на Хелмут Кол: Голяма коалиция и мажоритарна избирателна система

Хелмут Кол за политическите събития през 60-те години

От края на Голямата коалиция през 1969 г. в Германия (коалиция, съставена от двете големи враждуващи партии в страната - Християндемократически съюз и Германска социалдемократическа партия) нито едно правителство не се е опитало да въведе мажоритарна избирателна система. В Германия изборите се провеждат по персонализирана пропорционална система, като всеки избирател разполага с два гласа – един глас за издигнат кандидат в едномандатен избирателен район и един глас за партийна листа. Усилията на представители на Голямата коалиция да се въведе мажоритарна избирателна система в Германия не са успешни. Публикуваме спомени и размисли на федералния канцлер Хелмут Кол от онези години на спорове, когато той е бил млад, надежден политик на федерално ниво. Размисли, които провокират неизбежни паралели с нагласите и възможностите за евентуални решения след проведения на 6 ноември референдум в България: Хелмут Кол: „... Енергично се противопоставих на въвеждането на мажоритарната избирателна система. Идеята за промяна на изборното законодателство се обсъждаше от много години. В ХДС (Християндемократически съюз) и ХСС (Християнсоциален съюз) имаше много привърженици за въвеждане на мажоритарна избирателна система, при която народните представители се избират пряко в едномандатни избирателни райони и мандата получава онзи кандидат, получил най-многото гласове в своя избирателен район. Предвид даденостите във Федералната република това би довело да изчезване на СвДП (Свободната демократическа партия – наричани още Либералите) от политиката на федерално ниво, тъй като наистина беше ясно, че винаги или кандидатът на ХДС/ХСС или този на ГСДП (Германска социалдемократическа партия) ще привлече повечето гласове за себе си и по този начин ще спечели избирателния район. ... Незабравимо ще остане за мен заседанието на ръководството на Християндемократическия съюз в канцлерството на 29 ноември 1966 година. Бъдещият федерален канцлер, християндемократът Курт Георг Кизингер, разясни заплануваното въвеждане на мажоритарната избирателна система. Вече съществуваше споразумение с ГСДП (Германска социалдемократическа партия) за това и кандидатът за канцлер Кизингер възхваляваше това споразумение като смела, революционна стъпка и говореше за едно от най-значимите решения в историята на германската демокрация от 1919 година насам. [caption id="attachment_10111" align="alignnone" width="580"]Kurt Georg Kiesinger Курт Георг Кизингер, християндемократ, федерален канцлер, начело на Голямата коалиция 1966-1969 г.[/caption] Аз бях на съвсем друго мнение. Развълнуван както рядко преди това, критикувах заплануваната промяна в изборното законодателство и посочих големите затруднения, които ще се създадат за коалициите между ХДС и Либералите (СвДП) на регионално ниво. Предупредих моите партийни приятели за опасността съюзът (ХДС) да бъде прогонен на опозиционните банки навсякъде, където на СвДП (Свободната демократическа партия) ще бъде предложена коалиция със ГСДП (Германска социалдемократическа партия). При това нямах предвид само големите градове и федерални области, а и съвсем конкретно развитието в Рейнланд-Пфалц. Как щях да спечеля колегите от СвДП (Свободната демократическа партия) след регионалните избори през април 1967 г. за коалиция с Християндемократическия съюз, когато моята партия има намерението с въвеждането на мажоритарна избирателна система да изхвърли СвДП (Свободната демократическа партия) от парламента? Бях обсъждал този въпрос дълго време с народни представители от ХСС в парламента, които бяха радетели за въвеждането на мажоритарната избирателна система. Те се опитваха да разсеят моите съмнения, но аз останах скептичен. Преди всичко те не можеха да разсеят в мен недоверието, че социалдемократът Херберт Венер, който се ангажираше силно за това въвеждане на мажоритарна система от страна на ГСДП (Германска социалдемократическа партия), наистина мисли сериозно за това и дали накрая ще бъде готов също така да спази тази уговорка с Християндемократическия съюз. По-късното развитие на нещата, за съжаление, трябваше да потвърди правотата ми. Аз не бях приятел на ГСДП (Германска социалдемократическа партия) и не бях твърде голям приятел на СвДП (Свободната демократическа партия). Но ми беше противно да бъде ликвидирана ей така една все пак легитимирана от избирателите партия - и дори тя да се отнасяше опърничаво спрямо ХДС - просто чрез един избирателен закон. Също така критикувах намерението с въвеждането на мажоритарната избирателна система да се блокира новосъздадената НПД (Националдемократическа партия на Германия) и напомних за региони, в които тази дясна организация с лекота би могла да спечели най-малко 5 избирателни района. Впрочем, според моето разбиране имаше много хора във Федералната република, между тях много верни избиратели на ХДС, които бяха срещу намерението да бъде отстранена една демократична партия с традицията на СвДП (Свободната демократическа партия) посредством промяна в изборното законодателство. … В докладите на председателя на партията и федерален канцлер Георг Кизингер темата промяна на избирателния закон имаше своето особено значение. Както е известно, в декларацията на правителството от 13 декември 1966 г. беше предвидена реформа на изборното законодателство в периода на мандата, както беше уговорено със социалдемократическите партньори в правителството. Но всъщност нямах впечатлението, че ръководството на Християндемократичския съюз стои единодушно зад това публично заявление. [caption id="attachment_10112" align="alignnone" width="580"]Herbert Wehner Херберт Венер (1906-1990), социалдемократ, министър в правителството на Голямата коалиция[/caption] Според мен това намерение за реформа не беше добре обмислено и преди всичко застъпниците за реформа в изборното законодателство не бяха осъзнали практическото въздействие върху федералните области, което неизбежно щеше да доведе до изчезването на Либералите (СвДП - Свободната демократическа партия). Най-много ме ядосваше обаче тактическата наивност и глупост, с които трябваше да бъде уточнен момента за прилагане на новото избирателно право. Всички планувани срокове бяха за 1973  година, тоест едва за по-следващите парламентарни избори. Това означаваше, че в изборите през 1969 година СвДП (Свободната демократическа партия) ще играе решаваща роля. Това очакване тогава наистина се осъществи. ... Но дотам изобщо не се стигна. След като през март 1968 година ГСДП (Германската социалдемократическа партия)  беше отложила реформата на изборното законодателство практически за следващия парламентарен период, за всеки беше видно, че тя измами Християндемократическия съюз. Политическите последици, които предизвика това решение на ГСДП (Германска социалдемократическа партия) бяха съдбоносни. Сега социалдемократите бяха тези, които бяха осигурили оцеляването на СвДП (Свободната демократическа партия). Скоро това вече трябваше да бъде изплатено. В замяна на това ХДС беше извадил късата клечка. Тези непростими стратегически грешки вече не можеха да се компенсират. Винаги бях предупреждавал за това решение. Съдбоносните дебати за реформа на изборното законодателство допринесоха малко за подобряване на отношението ни към елитния персонал на либералите. ... От разговори с видни представители на ГСДП (Германска социалдемократическа партия)  и СвДП (Свободната демократическа партия) от дълго време знаех, че за тях спорната и уговорена от Голямата коалиция реформа на изборното законодателство има централно значение. Либералите бяха получили твърдото съгласие на социалдемократите, че те в никакъв случай не са готови да въведат мажоритарната избирателна система. Просто социалдемократите бяха изиграли ХДС/ХСС. ... Колкото и горчив да беше този опит, той не падна върху нас от ясно небе. Някои от тогавашния елит на правителствената партия на федерално ниво общуваха със СвДП (Свободната демократическа партия) с всичко друго, но не и с мъдрост и прозорливост. Към това отношение трябва да се добавят и предприетите съвместно със социалдемократите, в края на краищата, несполучливи усилия на моята партия с промяна на изборния закон да се нанесе смъртен удар на СвДП (Свободната демократическа партия).” Източник: Helmut Kohl – Erinnerungen (1930-1982), Droemer Verlag, 2004; Превод: Господин Тонев; Снимки: n-tv.de; spiegel.de; welt.de;