Курт Георг Кизингер - бивш канцлер на Германия и председател на ХДС

Политическият път на Курт Георг Кизингер

Курт Георг Кизингер (1904-1988), роден в Ебинген, Баден-Вюртемберг, е третият канцлер на Федерална република Германия след Конрад Аденауер и Лудвиг Ерхард. Кизингер има юридическо образование. От 1933 г. членува в НСДАП (Националсоциалистическа германска работническа партия). По време на Третия райх, от 1940 г., работи в Министерството на външните работи, като стига до поста заместник-ръководител на радиоотдела в министерството.

След 1945 г. Кизингер става член на Християндемократическия съюз (ХДС). В периода 1958-1966 г. той е министър-председател на федерална провинция Баден-Вюртемберг, от 1966 до 1969 г. федерален канцлер на Германия, а от 1967 до 1971 г. е и председател на ХДС. Кизингер е първият канцлер на Германия, който управлява чрез така наречената „Голяма коалиция” между християндемократи и социалдемократи. Кариерата му в държавния апарат на националсоциалистическия режим е публично критикувана във времето, когато се издига като виден политик в новата Федерална република Германия.

1966 година - кулминацията на неговата политическа кариера като канцлер на Федерална република Германия - един от малцината сред стотици, дори хиляди  амбициозни хора, които са успели да заемат този най-важен политически пост в новата история на републиката?

Първа среща и сблъсък с Конрад Аденауер

Началото на септември 1949 г. Току-що започва мандатът на първия германски Бундестаг (немския парламент), депутатите се отправят към седалището на бъдещото западногерманско правителство. Сред тях е млад депутат, който е избран в своя избирателен район с впечатляващите 75,2% от гласовете, третият най-добър резултат за цялата страна - това е Курт Георг Кизингер.

.... Аденауер е определил за себе си канцлерството, а след пазарлъци и задкулисни преговори е посочил председателя на бъдещия коалиционен партньор СвДП (Свободната демократическа партия), Теодор Хойс, за длъжността на първия федерален президент.

Регионалните организации на ХДС от югозападните части на Германия обаче не искат точно това, те не искат малка коалиция. Тук, в Южен Вюртемберг, ХДС управлява доста сговорчиво с ГСДП (Германската социалдемократическа партия), защо изведнъж това вече да не важи за Бон.

Не изискват ли огромните предизвикателства, пред които е изправена новата държавна система, възможно най-широка парламентарна подкрепа за правителството? По тази причина сред критиците на малката коалицията между ХДС и СвДП е и Курт Георг Кизингер.

Новоизлюпеният депутат държи първата си реч пред парламентарната фракция на ХДС/ХСС. Не трябва да се изолира ГСДП, твърди Кизингер, по-големите партии трябва да работят съвместно, синдромът на  Ваймарската република ще е заплаха, ако ХДС и ГСДП не намерят общ път. Изборът на федералния президент (в Германия федералният президент се избира от Федералното събрание, а не чрез общи избори) предлага възможността да се демонстрират съвместни усилия като демократична нагласа.


Трима председатели на ХДС: Конрад Аденауер, Курт Георг Кизингер и Лудвиг Ерхард (от ляво надясно)

Аденауер, който отдавна е решил този въпрос в тесен кръг, реагира рязко, опитвайки се да отнеме думата на Кизингер. Но младият парламентарист не отстъпва лесно.

„Каква интегрираща сила има тази държава?”, отвръща младият мъж от Швабия на патриарха от Рейн: „Ние нямаме флаг, който да печели симпатиите на народа, нямаме национален химн, нямаме федерална столица, която да се нрави на хората. ... Нека не се заблуждаваме”, продължава Кизингер, „какво огромно влияние върху германския народ ще постигнем, ако най-малкото по въпроса за федералния президент съвместно......”

На това място Кизингер е прекъснат наново от Аденауер, който нетърпеливо бие звънеца на председателя: „Простете, г-н народен представител, въпросът отдавна е уреден.”

Не, не, отвръща Кизингер с нарастващо негодувание. В продължение на два дни той е слушал, сега иска да говори, и то конкретно по темата. Той не търси в никакъв случай социалдемократически президент; по-скоро търси разговора със социалдемокрацията, става дума да се излъчи общ кандидат.

Федералният президент „представлява новата Германия” в нейната цялост. Той не трябва да бъде само представителят на една прослойка, на една класа или на една партия. Теодор Хойс е наистина почтен човек, но една, макар и „мила останка на 19-ти век.”

Запазвайки присъствие на духа старата лисица Аденауер отправя тази забележка към самия себе си: „Все пак се надявам, че останки на 19-ти век ...”

 „Нямах предвид Вас”, подхвърля набързо Кизингер.

Мигновено Аденауер откликва: „Искате да кажете, че не съм мил”.

Един малък, но характерен анекдот, който принадлежи към любимите истории на Курт Георг Кизингер.

Политикът Кизингер

Кизингер е печелил много избори в Швабия и бе възприеман за брилянтен политик. Тъй като в продължение на десет години беше външнополитически говорител на ХДС в Бундестага, той се ползваше с репутацията на превъзходен оратор. Дори в напреднала възраст Кизингер имаше гъста, снежнобяла коса и изглеждаше почти като интелектуалец.

Защо обаче днес Курт Георг Кизингер не е толкова почитан като някои свои предшественици и следовници? Не трябва ли да се запитаме? Не ни ли напомня Кизингер твърде много на нашата собствена човешка слабост? Защото той не можеше да се представи за свръхгерой като граф Щауфенберг или Вили Бранд, който, разбира се, не беше светец?

Как Кизингер е виждал собствения си живот? Нека попитаме самия него. През 1984 г., на 80-ия си рожден ден, той казва, че животът му се е разпаднал на две половини: „... приблизително 40 на 40 години. Първата половина беше помръкнала и засенчена, като застлана с мана от ужасните исторически събития. Живях - сега трябва да сметна - 14 години в старата Германска империя. Живях 14 години във Ваймарската република, 12 години в прочутия 1000-годишен Райх.


Вили Бранд (вицеканцлер) и Курт Георг Кизингер (канцлер) - Голяма коалиция между ХДС и ГСДП

Изживях две ужасни световни войни, с всичко, което последва след това, две тотални инфлации, рухването на три империи, на Германската империя, на Ваймарската република, на 1000-годишния Райх.

След това - втората половина на моя живот, новото начало след Втората световна война, изграждането на Федерална република Германия, усилията за единството на Европа, колкото и мъчителни да бяха и да са, социалният прогрес в непознати дотогава мащаби, това дами и господа, бих искал винаги да казвам на младите, това нищо ли е?

Това е величествено дело и никога преди това в историята на Германия не е имало такава великолепна фаза на градеж, както след Втората световна война.” Това са думите на бившия канцлер на неговия 80-и рожден ден.

Нацисткото минало на Кизингер и Беате Кларсфелд

Като млад мъж не беше ли Кизингер в една партия, чийто лидер се казваше Адолф Хитлер? Какво ще кажете за работата му в Министерството на външните работи по време на Втората световна война, където става заместник-ръководител на радиоотдела в министерството?

Той се разкайва за политическата си заблуда в младостта и като един от най-младите бащи-основатели на Федералната република дава „пример за хуманност” в политиката, за да цитираме бившия федерален президент Рихард фон Вайцзекер.

Нацистката кариера на Кизингер не беше тайна във Федералната република.

На 2 април 1968 г. журналистката Беате Кларсфелд се провиква от трибуната за зрители в Бундестага: „Кизингер, нацист такъв, подай си оставката!”. На 7 ноември 1968 г.  Беате Кларсфелд успява да влезе в Берлинския конгресен център, където християндемократите провеждат своя партиен конгрес и публично удря плесница на канцлера Кизингер.

На въпроса „Защо ударихте плесница на Кизингер? Защо не на Любке? ” (Хайнрих Любке, бивш федерален президент, обвиняван, че е знаел за използването на затворници за своите военновременни строителни проекти по времето на Третия райх). Все още има много други нацисти по високите места на властта, които бяха много по-лоши, отколкото нашия канцлер”, Кларсфелд отговоря:

„Ако искате да отстраните нацистите от обществения живот, трябва да се започне с най-влиятелния човек в държавата. Ако Кизингер се оттегли, ние никога повече няма да имаме нацист като канцлер. Това ще бъде началото на денацификация.”

Курт Георг Кизингер не подаде оставка и не се оттегли. Той подаде жалба срещу Беате Кларсфелд с искане за привличане под отговорност. Съдебният процес се проведе още същия ден, а решението на съда гласи: една година затвор. По-късно присъдата на Беате Кларсфелд е променена в условна.  

Заключение - Курт Георг Кизингер: „Такава е съдбата на канцлера на Голямата коалиция: той трябва да урежда хиляди малки разпри ден след ден. Понякога имах чувството, че съм повече собственик на ремонтна работилница, отколкото на голямо предприятие”.  

Източник: kas.de; workpage.de; gegenstandpunkt.com; Presse- und Informationsamt der Bundesregierung, 1969;

Съставителство и превод: Господин Тонев;

Снимки: spiegel.de; sueddeutsche.de; staev.de;