Антъни Грейлинг: Ценности, демокрация, образование, Европейски съюз

Интервю с философа Антъни Грейлинг

Британският философ и писател Антъни Клифърд Грейлинг, роден през 1949 г., убеден европеец, в разговор с журналиста Рубен Шустер за липсата на писмена конституция във Великобритания, за Европейския съюз, ценностите и важността на образованието. Въпрос: Великобритания ми изглежда страна, в която е много трудно да се променят традициите. Каква роля играят традициите в британската политика? Антъни Грейлинг: Ние имаме една доста объркана ситуация тук, тъй като Великобритания няма писмена конституция. Една общоприета шега гласи, че нашата конституция се състои от споразумения, които никой не разбира. Преди парламентарните избори през 2010 г. тогавашният премиер Гордън Браун покани няколко човека на Даунинг стрийт, включително и мен, за да обсъдим конституционна реформа. Той имаше идеята, че през 2015 г., годишнината на Магна харта (Великата харта на свободите) бихме могли да задвижим процес на реформа. Тогава попитах неговите съветници: „Какво имате предвид, когато призовавате за писмена конституция? Искате да приведете в писмена форма настоящата ни конституция? Това ще бъде сложен проект, защото ще се натъкнем на много аномалии и проблеми и ще трябва да приведем нови закони в съответствие с тази конституция. Предимството ще бъде, че това ще бъде прокарано политически лесно. Или искате изцяло нова конституция? Това ще бъде лесно – например, можем да вземем германската конституция като образец и просто да преведем текста. Едва ли подобен модел ще може да се прокара политически.” Съветниците на Браун нямаха ясен отговор. Факт е обаче, че настоящата ситуация не може да остане така. В определен момент трябва да има конституционна реформа, трябва да седнем заедно и да обсъдим как искаме да пристъпим към нея. Писмената конституция би изваяла основните принципи. Не е ли тъкмо това законодателната гъвкавост, която съставлява голяма част от политическата традиция в Англия? Преди беше много полезно да имаме конституционна гъвкавост. През 18-ти век Волтер живее няколко години в Англия. По това време той пише, че голямото предимство на британците се състои в това, че вместо да живеят според конституцията на държавата те живеят според конституцията на народа. По онова време ние оценявахме независимостта си от държавата много високо и я бранихме чрез правото на „Хабеас корпус” („да разполагаш с тялото си” – неприкосновеността на личността; гаранции против произволния арест, изискването обвинените в престъпление да бъдат изправени пред съдия или съд, преди да бъдат задържани под стража). Но времената се променят. Днес трябва да закрепим гражданските си права и демократичните си институции по-сигурно, отколкото бихме могли с някои ad hoc решения без система и без изложени в писмена форма правила. Как стоят нещата с членството в Европейския съюз? Светът е станал по-комплексен; днес никоя страна вече не е автономна. В Европа всички нации са тясно свързани една с друга и имат нужда една от друга. Ние, британците, признаваме това неохотно, но и ние сме част от Европейския съюз. Има и хора - включително и аз - които мислят много проевропейски и федералистки. Разбира се, проблем е, че членовете на Европейския съюз се намират в много различни икономически ситуации, но идеята за ЕС остава незасегната от това. Обединена Европа - един поразително романтичен идеал – за мен това е правилната цел. Потокът на историята тече в тази посока. Чувствате ли се британец или европеец? Естествено, чувствам се британец - но какво все пак означава това? Хората от Южна Англия възприемат себе си другояче от хората на север, жителите на Уелс се чувстват различно от шотландците. Някои шотландци ни мразят нас, англичаните - те са малка страна – а ирландците във всеки случай са съвсем различни, по свой собствен начин. Но същевременно Великобритания е федерация на всички тези групи. Нашата история показва, че различни хора живеят в добро разбирателство помежду си. Културната идентичност и националната, политическата и икономическата идентичност са различни неща. Европа е твърде многообразна - трябва да запазим това и същевременно да създадем структури, така че въпреки това многообразие да можем да общуваме ведро и спокойно помежду си. На Запад идентичността често се разглежда като основа за ценности и база за морални принципи - честност, почтеност или лоялност. Но същевременно такива ценности все повече ни изглеждат като благородни цели, а не като факти. Очакваме от политиците неща, които са напълно нереалистични. Ние очакваме честност и благонадеждност от всички хора. Това не са културно или национално дефинирани ценности, а общочовешки ценности. Може да се каже, че тези ценности са преди всичко възвишени цели, но съм убеден, че има достатъчно примери от реалността, които влияят на съвместния ни живот. В повечето села и градове на света хората спазват обещанията си, вършат своята работа, имат доверие на другите, държат се почтено... И дори фактът, че съществуват комплексни общества, е пример за влиянието на тези ценности в ежедневието. Това не означава, че няма изключения. Хора на ключови позиции с голяма отговорност и много стрес понякога в увлечението си могат да забравят тези ценности. Но такова черно-бяло мислене не ни помага да вървим напред. Предизвикателството е да съчетаваме застъпването за своите ценности с определено великодушие по отношение на хората. В какво отношение са днес политиците към народа, когото представляват? В своите намерения демокрациите са по-добри, отколкото хората, които живеят в тях. За да стане демокрацията ефективна, ние се нуждаем от образовани, информирани, мислещи граждани, които вземат смислени решения. Преди избори те трябва да прочетат съответните партийни програми и да направят такъв избор, че тяхното решение да е в интерес на всички съграждани. Разбира се, това не се случва. Демокрациите са шумни, разединени и неефективни. Процесите на вземане на решения са комплексни, собственият интерес играе голяма роля. Политическият предводител на една демокрация прилича на някой, който се опитва да укроти стадо от котки. Резултатът е, че демокрациите живеят от компромис, от не най-добрите и хаотични решения. Но хаосът и неефективността също имат предимства: неефективността води до защита на гражданските права, защото е трудно да се събере информация за всеки отделен човек. Тоест, предимствата на демокрацията са по-големи от недостатъците... Това ни води до идеята за представително управление. Страна като Швейцария се управлява на базата на референдуми – но това означава, че много решения там са много консервативни. Например, позицията на жените или забраната на минаретата. Представителната демокрация е по-добър модел от пряката демокрация. Важно е да се изясни разликата между делегат и представител. Представителят не бива просто да повтаря нещата, които сме му внушили. Той трябва да бъде информиран, да размишлява и да взема решения за нас. Ако тези решения не ни харесват, можем да го отзовем. Това е най-добрата форма на демокрация. Много отношения се основават на доверие – също и в политиката. Понякога това ми изглежда като слабост на Европейския съюз: можем ли да се доверяваме на хора, които дори не познаваме дори? Ще Ви дам типично философски отговор: да и не. В психологическо отношение е проблем, когато не познаваме други хора, когато не говорим техния език и не схващаме изтънчеността на културата им. Това може да доведе до дистанциране и недоверие. Но още щом опознаем тези хора лично, установяваме, че инстинктивно се разбираме помежду си. Във взаимен интерес е да имаме доверие помежду си и да действаме благонадеждно. В рамките на ЕС съществуват институции и механизми за контрол, които да компенсират тази първоначална липса на доверие. Можем да пренесем доверие в институциите, но нашата работа е да използваме ефективно механизмите за контрол. Какъв е ключът към това? Най-сетне това е преди всичко въпрос на образование. Нуждаем се от образовани граждани, които могат критично да се информират и да вземат решения, основани на факти. Това би било идеално. Но създаването на такава образователна система струва скъпо. Виждаме очевидното несъответствие между милиардите, които изсипахме в образователната ни политика на Запад през последните десетилетия и степента на образование на избирателите. Ето защо много консерватори вярват в политика на елитите. Но не трябва да изоставяме надеждата. Ако летим до Луната и оттам погледнем обратно към Земята, тогава ще видим, че човечеството се намира в детския стадий на своето развитие. Трябва да се стремим към по-нататъшно развитие. Източник: theeuropean.de; снимки: telegraph.co.uk; journalism.co.uk; Превод: Господин Тонев;