С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Райнер Барцел за тайната демокрация, за Вили Бранд и Конрад Аденауер

Райнер Барцел за тайната демокрация, за Вили Бранд и Конрад Аденауер

Райнер Барцел, бивш председател на ХДС (1971-1973)

Райнер Барцел (1924-2006) е един от председателите и от най-влиятелните политици на Християндемократическия съюз (ХДС) през 60-те и 70-те години на миналия век. В продължение на десет години, от 1963 до 1973 г., той ръководи парламентарната група на ХДС / ХСС (Християнсоциалния съюз). На конгреса през 1971 г. Барцел побеждава  в оспорвана надпревара Хелмут Кол при гласуването за председател на Християндемократическия съюз. От 1969 г. той е водач на опозицията в Бундестага, която е противник на управляващото мнозинство, начело с федералния канцлер Вили Бранд. През април 1972 г. Райнер Барцел можеше да стане канцлер на Федерална република Германия, след като депутати от управляващата коалиция, съставена от социалдемократи и либерали, преминаха към парламентарната фракция на ХДС/ХСС.  При решаващия конструктивен вот на недоверие, обаче, не му достигнаха два гласа.   По-късно се оказа, че няколко депутати са били подкупени от служители на Държавна сигурност на ГДР. Стана известно, че ГДР (Германската демократична република) е подкупила поне двама депутати - Юлиус Щайнер (ХДС) и Лео Вагнер (ХСС), всеки от тях с по 50 000 германски немски марки. След като под ръководството на Барцел ХДС загуби парламентарните избори през ноември 1972 г., Хелмут Кол зае неговото място като председател на ХДС през 1973 г. „Аз съм страстен парламентарист и привърженик на парламентарната демокрация”, заявява Райнер Барцел. „Демокрацията е най-красивото, но и най-трудното нещо в живота”. Публикуваме интервю на Райнер Барцел за берлинския „Тагесшпигел”. Въпрос: Г-н Барцел, когато се замислим за Вас, на първо място ни идва на ум денят, в който без малко щяхте да станете канцлер на Германия. Райнер Барцел: Да, тази сцена, когато беше прочетен резултатът от вота на недоверие в Бундестага. Имах два гласа по-малко. Преди три години за първи път изобщо гледах тази сцена по телевизията. Това беше през 1972 година, когато Християндемократическият съюз искаше да свали федералния канцлер Вили Бранд. По всичко изглеждаше, че нещата ще се случат. Непосредствено след това изглеждахте като зашеметен. Бяхте ли изненадан? Ако сте професионалист, твърдение, което понякога приписвам на себе си, тогава знаете нещо, което винаги съм казвал шеговито към други колеги: „Момче, трябва да знаеш, че когато избухне тайната демокрация, никога няма да знаеш, какво ще се случи”. Естествено, нещо в мен рухна. Бях се подготвял много за тази длъжност, през следващите няколко дни очаквах Жорж Помпиду (президент на Франция от 1969 до 1974 г.). Но това не стана. Това, което ме разтърси, са само лични неща. И за тях няма да говоря. [caption id="attachment_11507" align="alignnone" width="580"]Barzel 2 Райнер Барцел поздравява Вили Бранд след неуспешния вот на недоверие на 27 април 1972 година[/caption] Жалко. Днес се знае, че ГДР чрез Щази (Държавна сигурност на ГДР) е повлияла. Депутатът от ХДС Щайнер е получил 50 000 марки ... Знае се, да. Но иначе се знае твърде малко за тези процеси. Откъде дойде вторият и третият глас? Ако една секретарка предаде копие от секретно съобщения, тогава това е държавна измяна. Това все така се наказва много строго. Но купуването на гласове всъщност също е престъпление. В моите бележки стои само изречението: не съумях да заинтересовам официалните органи за това. Тогава Вили Бранд остана федерален канцлер. Само няколко минути след гласуването по онова време той дойде при мен и каза: нека се срещнем скоро и тогава се уговорихме за следващия ден. Имаше някакво важно гласуване в Бундестага. Погледнахме се, след това отидох при него и той каза: „При мен ли да отидем при или при Вас?” След това пихме по бира в ресторанта на Бундестага, в единайсет часа сутринта, заобиколени от фотографи. Става дума за тази картина, според мотото: Ако пият бира заедно, то тогава нещата не могат да бъдат толкова зле. Нека си спомним за времето тогава: Бранд вече нямаше мнозинство, аз нямах такова, а графиня Дьонхоф (Марион графиня Дьонхоф е една от най-значимите автори на следвоенната публицистика в Западна Германия, главен редактор на „Цайт”) вече написа във вестник „Цайт” за опасност от гражданска война. Ето защо тази снимка беше особено важна. Г-н Барцел, погледът върху голямата политика и хората, които се крият зад нея, е нашата тема. Това се оценява погрешно от обществеността. Винаги се казва, тези хора са дебелокожи, нечувствителни; вярно е обратното: хората в политиката са много повече хора, отколкото повечето граждани смятат. Те са суетни, чувствителни, горди. Също като всеки нормален човек, може би дори малко повече. Какво беше личното Ви отношение към Вили Бранд? Ако четете книгите и на двама ни, ще забележите, че те не преливат от симпатия. Но се чувства взаимното уважение, въпреки отношенията ни като противници. Някой веднъж ми разказа, че сутрин вече е развълнуван, когато знае, че този ден ние двамата ще имаме дуел чрез речите, които произнасяме. Какво научихте от Конрад Аденауер? Тъкмо за това пиша в една книга. Не е нужно да издадете всичко. Разбира се, възхищавах се от него. Той винаги беше много отворен към мен. Малко преди смъртта си също така написа в едно писмо, че Ерхард трябва да си ходи и аз трябва да стана федерален канцлер. Впрочем, от това писмо на Аденауер има два варианта: едното писмо, написано на ръка, това е истинското, и друго - написано на пишеща машина, негативното за мен писмо, това е фалшификатът. Дълго време не знаех, откъде идва този фалшификат. Но при едно от тези тържества „50 години Федерална република” към мен се приближи един руснак и каза: впрочем, това писмо, тогава, фалшивото, то идва от нас. Но да се върна отново към личността Аденауер, искам да Ви кажа нещо, той беше много хитър мъж. [caption id="attachment_11508" align="alignnone" width="580"]Barzel 3 Райнер Барцел (вляво) в разговор с патриарха на християндемокрацията Конрад Аденауер, 1961 г.[/caption] Това ли е първото нещо, което Ви хрумва, когато мислите за Конрад Аденауер? Не, не. Той беше голям, интелигентен човек, който съзнателно избираше думите си скромно. Това е истината. Още веднъж, какво научихте от него? О, не знам. Научих нещо от майка си, от баща си и от учителите си, и от жените си, иначе не. Никога ли сте нямали модел за подражание сред политиците? Не, никога. Политик и радост от живота: подхождат ли си? За мен, да. Обичам да се храня добре. А някои от моите приятели казват, че и готвя добре. Готвя само, ако сам пазарувам. Специалната Ви област в продължение на много години беше политиката на Германия и Източната политика. Често сте преговаряли и с руски политици. Александър Громико ... ... легендарният руски външен министър ... разказа в самото начало на нашия първи разговор един виц: „Знаете ли”, попита той, „защо едно куче не получава сърдечен удар? Защото не живее като човека!” След това разговаряхме един час, не много приятелски. Не бяха приятелски времена. Г-н Барцел, с кое политическо постижение сте горд? С това, че съумях да направя от ХДС след поражението на Кизингер (предишният председател на Християндемократическия съюз) срещу Вили Бранд силна опозиция. Никой не вярваше, че можем да го сторим. Освен това съм горд, че по онова време подобрихме Източните договори. Да, и положих усилия да установим дипломатически отношения с Израел. Какво по-различно би станало в Германия, ако по онова време Райнер Барцел беше станал федерален канцлер? Е, нещата щяха да се развият по-добре в Европа. В мое лице европейската идея би била в добри ръце. Кой е най-големият Ви хендикап? Не искам да го наричам така. Но понякога ми се казваше, че с речите си мога да стигна до умовете на хората, но не и до сърцата. Може би имаше нещо вярно и в това. Източник: tagesspiegel.de; със съкращения; Превод: Господин Тонев; снимки: web.de; bpb.de; bundestag.de;