Юлия Кльокнер: Има ценности, които са важни и те са нашите носещи колони

Разговор с Юлия Кльокнер от Християндемократическия съюз
Юлия Кльокнер, родена на 16 декември 1972 г. в Кройцнах, е политик от Християндемократическия съюз (ХДС). От 2010 г. тя е председател на ХДС във федерална провинция Рейнланд-Пфалц. Юлия Кльокнер беше избрана с най-много гласове на последния конгрес на ХДС за заместник-председател на Християндемократическия съюз и е водещият кандидат на изборите за Ландтаг в Рейнланд-Пфалц на 13 март 2016 г. Юлия Кльокнер следва политически науки, католическа теология и педагогика в университета „Йоханес Гутенберг” в Майнц. През 1995 г. е избрана за „кралица на виното” на Германия. Юлия Кльокнер е католичка, от дълги години има връзка със своя партньор в живота, все още нямат деца. Въпрос: Г-жо Кльокнер, кога за последен път видяхте жена, забулена с фередже (в Западна Европа популярно под името бурка)? Юлия Кльокнер: Не водя присъствен лист за тези неща. Но човек среща забулени жени и тук в Бад Кройцнах или в Лудвигсхафен – и аз не искам да се примиря с това! Дори твърде печени политици от Християндемократическия съюз считат забраната за носене на бурка за несъразмерна, тъй като бурката не е много разпространена в Германия. Това не Ви ли кара да се замислите? Цялостното забулване на жените не е въпрос на количество или на местоположение. А на какво? То е въпрос на качеството на представата за жените. Женският пол привидно дава на мъжете фундаменталисти повод да накарат жените да закриват косата и лицето си. Бурката е израз на една човешка представа, която е враждебна към жените и не се вписва в нашия ценностен ред. Тук ние се борим за равноправие и квоти за жените, срещу дискриминацията. Цялостното забулване не се вписва в нашата отворена представа за света. В тези неща не може да има религиозни отстъпки. Бурката е инструмент на потисничеството на жените. Мюсюлманите наистина са част от Германия и принадлежат към нея, но затова не трябва да приемаме търпеливо нетолерантната представа за жените, която имат екстремистите, като обогатяване на културното многообразие. Освен това ние искаме да гледаме другия открито в лицето. Трябва ли конгресът на ХДС да се произнесе за забрана на бурката? Конгресът не трябва да прави нищо. Но ако се обсъжда или се гласува такава забрана, трябва да имаме ясна позиция и от погрешно разбирана толерантност да не нападнем в гръб просветените жени. Госпожо Клоькнер, мислимо ли е било в ХДС преди десет години жена като Вас да седи в президиума и да ръководи организация съюза във федерална провинция? Вероятно не. Дължите ли тази промяна на Ангела Меркел? Ангела Меркел направи с ХДС това, което по онова време направи Хелмут Кол като министър-председател в Рейнланд-Пфалц: партията да бъде избираема за широки слоеве от избиратели. По този път вероятно е имало някои прекомерни изисквания. Но партия като ХДС трябва да стои твърдо в центъра на обществото и ако обществото се променя, тогава и една народна партия също трябва да се справя с предизвикателствата на новите въпроси. Ако ние не се променяхме и обръщахме внимание само на една структурно консервативна основна клиентела, тогава може би щяхме да имаме 17 процента. Вие ръководите в ХДС работна група, която се занимава с темата за качеството на живота. Какво се крие зад това? Трябва да се запитаме какъв живот искаме да водим в бъдеще. Вече не става дума само за един праволинеен, все по-бърз растеж, а за устойчив стил на живот, за нашите условия на живот. За да печелим повече качествено време в професията и семейството, за храна и продукти, които се произвеждат, като се пестят ресурси, за въпросите на хомеопатията или модерната ежедневна мобилност - това са важни фактори за един добър живот. С тези въпроси се занимаваме. Важно е също така, че зрелият потребител може да прояви голямото си влияние. Какво искате да кажете с това? Да вземем примера с евтините дрехи, които се произвеждат при унизителни за човека и околната среда условия. Ние не можем да забраним магазините, в които се продават текстилни стоки на ниски цени. Но искам всеки да знае: тениска, която струва четири евро, не може да бъде произведена в рамките на наполовина екологично чисти и хуманни условия на труд. Но колко е ценна за нас устойчивостта? Един печат на дрехите би могъл да дава на потребителите информация. След това той сам трябва да решава. Следователно ние не трябва да купуваме тениски за четири евро? Който не иска да живее за сметка на другите и на следващите поколения, трябва да е наясно с това, особено когато би могъл да си позволи нещо друго. Ние би трябвало да водим публична дискусия за условията, при които нашите дрехи и нашата храна се произвеждат, за това, какъв принос към опазването на ресурсите могат да дадат новите технологии.