Юлия Кльокнер: Има ценности, които са важни и те са нашите носещи колони

Разговор с Юлия Кльокнер от Християндемократическия съюз

Юлия Кльокнер, родена на 16 декември 1972 г. в Кройцнах, е политик от Християндемократическия съюз (ХДС). От 2010 г. тя е председател на ХДС във федерална провинция Рейнланд-Пфалц. Юлия Кльокнер беше избрана с най-много гласове на последния конгрес на ХДС за заместник-председател на Християндемократическия  съюз и е водещият кандидат на изборите за Ландтаг в Рейнланд-Пфалц на 13 март 2016 г.

Юлия Кльокнер следва политически науки, католическа теология и педагогика в университета „Йоханес Гутенберг” в Майнц. През 1995 г. е избрана за „кралица на виното” на Германия. Юлия Кльокнер е католичка, от дълги години има връзка със своя партньор в живота, все още нямат деца.

Въпрос: Г-жо Кльокнер, кога за последен път видяхте жена, забулена с фередже (в Западна Европа популярно под името бурка)?

Юлия Кльокнер: Не водя присъствен лист за тези неща. Но човек среща забулени жени и тук в Бад Кройцнах или в Лудвигсхафен – и аз не искам да се примиря с това!

Дори твърде печени политици от Християндемократическия съюз считат забраната за носене на бурка за несъразмерна, тъй като бурката не е много разпространена в Германия. Това не Ви ли кара да се замислите?

Цялостното забулване на жените не е въпрос на количество или на местоположение.

А на какво?

То е въпрос на качеството на представата за жените. Женският пол привидно дава на мъжете фундаменталисти повод да накарат жените да закриват косата и лицето си. Бурката е израз на една човешка представа, която е враждебна към жените и не се вписва в нашия ценностен ред. Тук ние се борим за равноправие и квоти за жените, срещу дискриминацията.

Цялостното забулване не се вписва в нашата отворена представа за света. В тези неща не може да има религиозни отстъпки. Бурката е инструмент на потисничеството на жените. Мюсюлманите наистина са част от Германия и принадлежат към нея, но затова не трябва да приемаме търпеливо нетолерантната представа за жените, която имат екстремистите, като обогатяване на културното многообразие. Освен това ние искаме да гледаме другия открито в лицето.

Трябва ли конгресът на ХДС да се произнесе за забрана на бурката?

Конгресът не трябва да прави нищо. Но ако се обсъжда или се гласува такава забрана, трябва да имаме ясна позиция и от погрешно разбирана толерантност да не нападнем в гръб просветените жени.

Госпожо Клоькнер, мислимо ли е било в ХДС преди десет години жена като Вас да седи в президиума и да ръководи организация съюза във федерална провинция? Вероятно не. Дължите ли тази промяна на Ангела Меркел?

Ангела Меркел направи с ХДС това, което по онова време направи Хелмут Кол като министър-председател в Рейнланд-Пфалц: партията да бъде избираема за широки слоеве от избиратели. По този път вероятно е имало някои прекомерни изисквания. Но партия като ХДС трябва да стои твърдо в центъра на обществото и ако обществото се променя, тогава и една народна партия също трябва да се справя с предизвикателствата на новите въпроси. Ако ние не се променяхме и обръщахме внимание само на една структурно консервативна основна клиентела, тогава може би щяхме да имаме 17 процента.

Вие ръководите в ХДС работна група, която се занимава с темата за качеството на живота. Какво се крие зад това?

Трябва да се запитаме какъв живот искаме да водим в бъдеще. Вече не става дума само за един праволинеен, все по-бърз растеж, а за устойчив стил на живот, за нашите условия на живот. За да печелим повече качествено време в професията и семейството, за храна и продукти, които се произвеждат, като се пестят ресурси, за въпросите на хомеопатията или модерната ежедневна мобилност - това са важни фактори за един добър живот. С тези въпроси се занимаваме. Важно е също така, че зрелият потребител може да прояви голямото си влияние.

Какво искате да кажете с това?

Да вземем примера с евтините дрехи, които се произвеждат при унизителни за човека и околната среда условия. Ние не можем да забраним магазините, в които се продават текстилни стоки на ниски цени. Но искам всеки да знае: тениска, която струва четири евро, не може да бъде произведена в рамките на наполовина екологично чисти и  хуманни условия на труд. Но колко е ценна за нас устойчивостта? Един печат на дрехите би могъл да дава на потребителите информация. След това той сам трябва да решава.

Следователно ние не трябва да купуваме тениски за четири евро?

Който не иска да живее за сметка на другите и на следващите поколения, трябва да е наясно с това, особено когато би могъл да си позволи нещо друго. Ние би трябвало  да водим публична дискусия за условията, при които нашите дрехи и нашата храна се произвеждат, за това, какъв принос към опазването на ресурсите могат да дадат новите технологии.



Да потребяваме осъзнато не е само въпрос на пари. В страна, в която има повече мобилни телефони, отколкото жители, в която хората имат най-скъпите кухни на света, но които харчат само единадесет процента от доходите си за храна, трябва да има дебат за ценностите и качеството на потреблението.

Вие какви хранителни стоки все пак пазарувате?

Самата аз идвам от селското стопанство и отдавам голяма значение на регионалните продукти, опитвам се да обръщам внимание на изделия, които растат сезонно тук в страната. Нямам нужда от ягоди за Коледа, например.

Удо ди Фабио (немски юрист и университетски преподавател, член на Федералния конституционен съд) казва: нашата слабост е, че имаме твърде малко доверие в силата на нашите ценности.

За мен това е твърде рисковано. В тази насока вече се опарихме тежко, ключова дума - гастарбайтери. Тук отношението беше следното: та нали те са тук само за кратко време, те ще си намерят пътя. Това доведе до паралелни общества.

Зелените, с които може би скоро ще управлявате в Рейнланд-Пфалц, са склонни да приемат възгледа, че днешните имигранти не могат да се сравняват с тези от преди 50 години. Имало много силно мотивирани хора.

У нас не идват светци, идват хора. И това ние го знаем от самите нас: когато получа нещо, без да съм положила усилия за него, защо след това да полагам нужните усилия? Ако тук мога да продължа да живея, както в моята страна, с изключение, че съм в безопасност и редовно ми се привеждат пари, защо тогава да преосмислям, например, предишните си нагласи спрямо жените?

Човек може да види в интеграцията и един взаимен процес, в който е важно да се уговорят основите на съвместното живеене.

Има ценности, които са важни, това са носещите ни колони, по които не трябва да преговаряме. Достижения като равноправието или свободата на изразяването не подлежат на дискусия.

Сред германците съществува ли все още консенсус кои са тези ценности?

Днес сигурно е по-трудно, отколкото преди, да се постигне ценностно съгласие сред един по-голям брой хора. Западни ценности – що е то? Да се целуваш на публично място и сандвичи с шунка, както беше казал Салман Рушди? Точността? Респектът към ближния? По-рано имаше авторитети, учителят, пасторът, лекарят. Те даваха опора, но също така разпространяваха страх. На тяхно място днес дойде размишлението. По този начин станахме по-свободни, но е по-предизвикателно да убеждаваш с аргументи.

Един имам не искал да се ръкува с Вас в център за първоначален прием на бежанци. Беше Ви отправен упрек, че сте раздули сцената.

Решително възразявам. При посещението ми в учреждението имамът ми даде да разбера, че няма да ми подаде ръка, когато се срещнем - защото съм жена. Разбира се, не можех да приема това. А след това просто отказах срещата. Една журналистка разбрала случайно и малко по-късно написала репортаж.

Какви бяха реакциите?

Точно от жени получих огромна подкрепа. Интересното е, обаче, че някои журналисти – мъже коментираха: Кльокнер не трябва да се взема толкова на сериозно. Мога да им кажа: момчета, може би все още не сте дорасли за това. В Германия се борим за квоти за жени или за въвеждане на понятието „джендър”, но когато жените се третират като малоценни, защо това трябва да е израз на културно многообразие?

Имамът е образец тъкмо за младите бежанци, които не идват от правови държави, които не приемат жените като учители или началници. С такова отношение интеграцията няма да има успех. В многото писма, които получих, са описани подобни произшествия – директорът на училището, който на родителската среща е трябвало да представи учител-мъж вместо класната ръководителка, тъй като строго мюсюлманският баща не говорел с учителки. Аптекарят, който по същата причина трябвало да назначи на работа мъже. Това може да са изключения, изолирани примери, да. Но който допуска това, не е толерантен, а невежа.

Има ли също така потребност да се наваксат нещата в юдейската религия или в католическата църква?

И в католическата църква има място за подобрение по отношение на равноправието. Но там аз мога да бъда лектор, като жена не ме считат за нечиста, на жена се подава ръка и църквата също така не изисква класовете в училище да са разделени по полов признак. Така че, моля: нека сравняваме ябълки с ябълки. А що се отнася до ортодоксални евреи, които също не подават ръка на жени: с това също имам проблем. Такова отношение не се вписва в нашето просветено общество.

Със съкращения от tagesspiegel.de и faz.net;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: tagesspiegel.de; rp-online.de;