Господин Тонев: Консерватизъм и консервативни ценности - въпросник

Въпроси и размисли за началата на консерватизма

Този въпросник може да се разглежда като споделяне на размисли и дирене на смислени отговори. Отговори, които са лично достояние на всеки. Задаването на въпроси е израз на доверие към читателите, твърди Блага Димитрова. Отговорите ограничават. Въпросите дават повече простор и събуждат много отговори. Истината ще се намери някъде в това многопосочно и разнолико търсене. Това е основанието да публикувам този въпросник за консерватизма и консервативните ценности. Господин Тонев

1. Съществуват различия в тълкуването на понятието „консервативен”. Някои разглеждат марксизма като консервативна идеология. Същевременно Александър Солженицин, който е жертва на приложения модел на съветски марксизъм, се възприема за консервативен мислител. Надделява схващането за консервативното като нещо старомодно, назадничаво и изостанало от времето. Консерватор?  Ааа, „консерва”, подмятат шеговито. Какво означава за Вас „консервативно”?

2. Съгласни ли сте със следното разбиране: консервативен означава да не изместваш опита настрана?

3. Има ли хоризонт на консервативния светоглед в днешните реалности?

4. Коя според Вас е вярната посока - съживяването на предишни консервативни представи или нов прочит на утвърдени исторически, но пренебрегвани днес ценности?

5. Възгледите на големи консервативни мислители и критици на Просвещението, например Едмънд Бърк или Алексис дьо Токвил, са формирани от християнството. В наши дни, във времето на  шумно проповядвания триумф на идеологията „Бог е мъртъв”, консерватизмът има ли потребност от християнска основа?

6. През 1818 г. Шатобриан започва да издава списание „Le Conservateur”. Той настоява за духовното осъзнаване на традицията, за различаването между истинско и неистинско, между вярно и погрешно. Осъзнаването на традицията може ли да е източник на консервативни възгледи в наши дни?

7. Какво съдържание влагате в понятието „традиционни ценности”?

8. След студентските вълнение и сексуалната революция от 1968 година в обществения климат на Запада публично доминира тенденция за отказ от традиционните ценности. Тази тенденция окончателна ли е според Вас?

9. Какво е отношението Ви към еднополовите бракове?

10. Консерваторите не приемат твърдението на Русо за изначалната доброта на всеки индивид, не приемат утопията за „добрия човек” и подчертават, че човек не е абсолютен. Споделяте ли тази консервативна представа за същността на човека?


Франц Йозеф Щраус: „Консервативно не означава да гледаш назад, а да си начело в похода към прогреса”

11. Консерватизмът не е наивен по отношение на злото и порочността, заложени във всеки човек. Лошотията и пороците мотивират хората също толкова силно, колкото и добродетелите. Как това разбиране за природата на човека според Вас (пред)определя целите на консервативната политика?

12. Консервативните хора залагат много силно на индивида и твърдят: нека човек върви по своя път, той знае това по-добре от държавата и институциите. Къде тук намирате разлика с либералите?

13. Консерваторът съзнава, че човешката личност не е самодостатъчна и е ориентирана към реално съществуващите общности. Какво е Вашето разбиране за смисъла на общността, тя не отнема ли свободата на индивида? Каква според Вас е разликата между колектив и общност?

14. Семейството е важна опора на консервативния светоглед. Своеобразната културна революция на новото време е обладана от стремежа да разруши традиционното семейство. Според Вас имаме ли нужда от повече респект спрямо семейството като форма на съвместен живот или то ще се разложи под напора на всеобхватната модерност?

15. Като членове на Европейския съюз отдаваме част от националния си суверенитет, а глобализацията сякаш разлага националната рамка. Безусловното съхраняване на нацията може ли да бъде основна цел на консервативната политика?

16. Възприемате ли идеята за европейска федерална държава под името „Европейски съединени щати”?

17. Прави впечатление, че Европа не защитава своята духовна основа и проявява лекомислие към наследеното културно богатство. Това ясно се вижда в бежанската криза. Приемате ли твърдението, че слабостта и колебливостта на Европа са най-важната причина за несправяне с бежанската криза?

18. Ако споделяте консервативни възгледи, какъв е за Вас смисълът на класическите основни ценности – свобода, отговорност, справедливост, солидарност, които в публичното пространство се тълкуват предимно от представители на либералното мислене?

19. Кои са основните принципи, от които би трябвало да се ръководят политиците с консервативен светоглед? 

20. Това, че някой иска да съхрани нещо, не го прави все още консерватор, твърди писателят и философ Герд-Клаус Калтенбрунер. Основното е това - какво, с какви средства и с оглед на какви цели някои неща трябва да бъдат съхранени или променени. И какво трябва да бъде запазено, въпреки че има сили, които настояват за промени? Споделяте ли подобно разбиране?


Тончо Жечев: „В края на краищата експериментите в обществото стават експерименти с човешкия живот”

21. Консервативното мислене не вярва във всевластието на политиката. Консерваторът не вярва в изкореняването на злото и на човешкото страдание, но полага усилия те да бъдат ограничени. Това не стеснява ли обхвата на конкретната политика и нейното одобрение в обществото?

22. Защитата на околната среда, която „Зелените” по света са оповестили като своя програма, е изначално консервативно искане. Защо според Вас тези програмни цели са монопол на „Зелените”, а не се приписват и на консерваторите?

23. Какво искате да съхраните за Вашите деца и внуци?

24. Стоян Михайловски казва следното: „В душата на всеки човек се таи наследство от обичаи и вярвания, оставено от десетки поколения. Внезапен и насилствен преход от един мироглед в други, от едни начала в други, от едно обществено верую в друго може да докара смъртоносна криза посред народните маси”. Как такива консервативни размисли кореспондират с посоката на извършената след 1989 г. трансформация в България, наричана също „преход”?

25. В годините на „прехода” демократичните политически сили в България направиха избор за антикомунизма, а някои лидери прокламираха публично отказа си от националното и патриотичното. Предлаганата политика беше насочвана от антикомунизма (къде истинен, къде театрален), но патриотизмът беше предоставен на други обществени движения. Как оценявате този избор и това развитие?

26. Формиране на бъдещето чрез осмисляне на паметта за миналото е европейски културен модел. Консервативно и християнско е да си против загубата на паметта. Според Вас паметта за миналото важна ли е при формирането на надеждна политика?

27. Тончо Жечев настоява да се внимава с експериментите в обществото, защото в края на краищата те неизбежно стават експерименти с човешкия живот - това би трябвало да е поука от нашия досегашен исторически опит. Тази поука предизвикала ли е сепване или нещо повече от скрит размисъл в българските политически елити?

28. Известното послание на Франц Йозеф Щраус: „Консервативно не означава да гледаш назад, консервативно означава да вървиш начело в похода към прогреса” може ли да създаде политически хоризонт у нас?

29. Какъв път бихте очертали за една възможна консервативна  политика в България?

30. Вие консервативен човек ли сте?

Снимки: zeit.de; jfs.de; kultura.bg;