С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Едмънд Бърк: Древното рицарство е дало своя характер на съвременна Европа

Едмънд Бърк: Древното рицарство е дало своя характер на съвременна Европа

Размисли на Едмънд Бърк за епохата на Френската революция

На 12 януари 1729 година е роден Едмънд Бърк, писател, философ и политик, считан за духовен баща и основател на консерватизма. Публикуваме откъс от „Размисли за революцията във Франция” на Едмънд Бърк:

„Епохата на рицарството отмина. На нейно място е дошла епохата на софистите, икономистите и пресметливите. И славата на Европа е угаснала завинаги. Никога, никога повече няма да видим тази благородна лоялност към ранг и пол, това изпълнено с гордост подчинение, това достойно послушание, тази смиреност на сърцето, което пазеше жив дори и в самото робство духа на една извисена свобода.

Отмина естественото изящество на живота, лесната защита на нациите, кърмилницата на мъжествените чувства и героичните начинания. Отмина онази чувствителност към принципите и онова целомъдрие на честта, които усещаха обидата като рана. Които вдъхваха смелост и уталожваха яростта, които облагородяваха всичко, до което се докоснеха и при които самите пороци, загубвайки цялата си грубост, загубваха наполовина своята пагубност.

Произходът на тази система, съчетаваща мнение и чувство, е в древното рицарство. И този принцип, макар да е изглеждал различно при различните състояния на човешките дела, е просъществувал и оказал влияние на много поколения чак до времето, в което и ние живеем.

И ако някога той трябва да бъде напълно премахнат, то загубата, боя се, ще бъде огромна. Именно той е дал своя характер на съвременна Европа.

[caption id="attachment_8488" align="alignnone" width="580"] Едмънд Бърк, писател, философ и политик, считан за духовен баща и основател на консерватизма[/caption]

Древното рицарство и Европа

Именно той я отличава, при всичките различни форми на управление върху територията й, и то в нейна полза, от азиатските държави и вероятно от онези държави, които са процъфтявали през най-бляскавите периоди на античния свят.

Именно той, без да обърква ранговете, създаде едно благородно равенство, пренасяйки го във всички нива на обществения живот. Именно този възглед превърна кралете в другари и издигна обикновените хора в техни приятели.

Без сила и противопоставяне той надделя над жестокостта на гордостта и властта. Той задължаваше суверените да се подчиняват на нежното огърлие на обществената преценка. Принуждаваше строгата власт да отстъпи пред изтънчеността и оставяше господството, победило законите, да бъде покорено от нравите.

Но сега всичко трябва да се промени. Всички привлекателни илюзии, които правеха властта блага и подчинението непринудително. Които хармонизираха различните оттенъци на живота и неусетно бяха възприели и въплътили в политиката чувства, които украсяват и омекотяват сферата на частните интереси, трябва постепенно да отмрат в тази нова победоносна империя на просветлението и разума.

Цялото покривало на благоприличието, обвило живота, трябва да бъде грубо разкъсано. Всички насложени идеи от арсенала на моралното въображение, които сърцето притежава и разбирането утвърждава като необходими, за да прикрият недостатъците на нашата гола, трепереща същност и за да й придадат достойнство в собствените ни очи, трябва да бъдат изхвърлени от сцената като смешна, абсурдна, отживяла времето си мода.”

Едмънд Бърк „Размисли за революцията във Франция”;

Издателство ГАЛ-ИКО, 2000 г.;

Светослав Малинов- студия, превод, бележки, 1999 г.;

Снимки: peter-moore.co.uk; newrepublic.com;