Философът Макс Шелер и етиката на ценностите

Иван Колев, Софийски университет „Св. Климент Охридски”

На 22 август 1874 г. е роден немският философ и социолог Макс Шелер, основател и най-видният представител на философската антропология. Публикуваме размисли на Иван Колев, преподавател във Философски факултет на Софийски иниверситет „Св. Климент Охридски”, за етиката на ценностите на Макс Шелер:

„Макс Шелер е сравнително малко познат философ в България. Когато той умира през 1928 година, друг философ, който се счита за най-влиятелния през 20 век, Хайдегер, казва на своите студенти: „Преди дни почина най-силният философски ум в Германия, всъщност не в Германия, а в Европа; всъщност не в Европа, а в съвременния свят.” Макс Шелер умира сравнително млад, на 54 години, тъкмо когато възнамерява да напише основната си книга „Философска антропология”. До днес неговото дело е свързано с този незавършен проект да създаде нова философия на човека.

Какви са неговите идеи, с които той повлиява върху много мислители от 20-те и 30-те години в Германия и Европа. Макс Шелер създава една нова етика, с която се опитва да представи алтернатива на двете големи, най-влиятелни според него дотогава етики. Първата етика е етиката на Писанието, етиката на Стария завет и както той я нарича - етиката на закона.

Вторият тип етика е етиката на Кант , така наречената „формална етика”, която се редуцира до това: постъпвай така, че максимата на твоите постъпки да може да стане всеобщ закон. Това според Макс Шелер е твърде малко за една етика и той прави опит да изгради нова етика на ценностите. Защо?

Защото според Шелер е погрешна тази тенденция, тръгнала най-вече от началото на Новото време, от Декарт, да се определя човека главно като мислещо същество. Не това е сърцевината у човека. Защото и животното също има практически интелект – то също може да решава задачи, а това е практическият интелект - в конкретна ситуация да реши някаква задача. И животното има практически интелект. Така че решаването на задачи, справянето с проблеми, не е онова, което е центърът на човека.

А центърът на човешкото същество е именно отношението към ценностите. В това човек се различава от другите същества, а и от изкуствения интелект. Така че отношението към ценностите – това е сърцевината на човешкото и затова Шелер твърди, човекът е не просто индивид, човекът е персона. Разликата между индивид и персона е в това, че персоната може да открива, да подрежда и да избира ценности.

Как става това. Според Макс Шелер не с разума, не с интелекта, естествено не и с тялото, това става чрез сърцето. Шелер нарича това „ordo amoris” – редът на любовта. Ние откриваме, за нас има ценности, ние ги подреждаме, образуваме някаква йерархия. За някои тази йерархия е по-тясна, по-малка; за други, според Шелер, по-развитите персони, тази йерархия е по-мащабна. Тръгвайки от удоволствието, от полезното, от красивото и стигайки до свещеното и святото.

Персона, за разлика от индивида, е човекът, който може да открие, да признае и да живее с този широк диапазон на ценности. Според Макс Шелер израз на персоналността, сърцевина на персоналността е това, което той нарича „ens amans” (същество, което обича) – способност за обичане. Нашата способност за обичане.

Какво означава обаче обичане. Не във всекидневния смисъл на харесване, искам да имам това, било то предмет или отношение към някой друг индивид. Любовта според Шелер, която стои в основата на всички тези предпочитания, в основата на всички тези чувства, любовта – това е откриването на ценността на другото и другия.

От откриването ценността на предмета, ценността на другата персона до откриването, разбира се за Шелер, на ценността на Бога, тоест до любовта към Бога. Любовта е по-скоро caritas, в нея има и преклонение, и желание да се допринесе Добро за и разбира се от всичко това следва както той го нарича радост от битието. Истински обичащият човек не може да бъде отчаян или не може да бъде фундаментално нещастен.

Така че този „ordo amoris”, който характеризира любовта, накъде тя е насочена, в какъв диапазон и който характеризира мястото на персоната в света, този „ordo amoris” – редът на любовта, той ни подрежда света така, че на първо място са ценностите, след това идват знанията, информацията и предметните структури на света.

Макс Шелер казва в този опит за своя нова етика: „Днес ние сме свидетели на всеобща немарливост към делата на чувствата”.

Защо? Защото човекът, който познава или човекът, който завладява, прагматичният човек да се справя с някакви проблеми, всъщност пропуска предпоставките на това, което прави.

Шелер дава съвсем ясен модел: ако искаме да познаем нещо или да се справим с нещо, ние трябва да имаме интерес към това нещо. За да имаме интерес, неговата предпоставка е да имаме някакво предпочитание, а за да имаме предпочитание, предпоставка за това предпочитание е да можем да имаме някаква скала на ценностите.

А в основата на всички ценности е тази способност да обичаме или любовта.”

Цялото изказване на Иван Колев, преподавател във Философски факултет на Софийски иниверситет „Св. Климент Охридски”, за етиката на ценностите на Макс Шелер: