С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Френският интелектуалец Жак Атали: Не се страхувай от враговете си!

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: cicero.de;Снимки: francetvinfo.fr;gettyimages.ca; parismatch.com;
Френският интелектуалец Жак Атали: Не се страхувай от враговете си!

Жак Атали: Отново имаме нужда от утопия!

Жак Атали, роден през 1943 г. в Алжир, е френски икономист, автор, писател и интелектуалец със засилен интерес към философията на културата, от 1981 г. до 1991 г. е съветник на президента на Франция Франсоа Митеран. Жак Атали беше интелектуален политик, днес той е политизиращ интелектуалец.

Публикуваме интервю с Жак Атали от предишни години за наложителната обществена потребност от нова утопия, за кризата на Европейския съюз, за Карл Маркс и древните пророци . 

Въпрос: Имат ли нужда обществата ни от нова утопия?

Жак Атали: Безусловно. Защото живеем в общества на несигурност и отменяемост.

Общества на несигурност и отменяемост? Какво искате да кажете с това?

Пазарът създава несигурност и отменяемост, гъвкавост, тиранията на новото, постоянната необходимост от промяна. Разгръща се диктатура, която хората не могат да приемат. Първата реакция на това са индивидуалните стъпки: опитвам се да се справя сам, посредством дух на предприемчивост или закрила чрез застраховане.

Оттук и големият успех на застрахователния бранш! Втората реакция е тази – с помощта на развлечения да обърнем гръб на реалността, оттук и успехът на развлекателната индустрия. Третият отговор е бягство в религията.

Нищо чудно, че американската демокрация се превръща в теокрация. Имаме нужда от утопия, която дългосрочно дава на човека смисъл. В САЩ този смисъл все още го има и това е тяхното величие, каквото и да мислим.

Но не триумфират ли по цялото земно кълбо мечтите на човечеството за свобода, пазарна икономика и демокрация?

Така е. Но ако не се погрижим да създадем вътре в системата противодействащи сили, тези пътища ще са самоубийствени или да речем, саморазрушителни. Капиталът владее труда. Пазарът е глобален, демокрацията не.

Ето защо той превзема демокрацията. Той създава несигурност и отменяемост. Това е неприемливо и може да разруши основите на нашата демокрация. Не само пазарът крие опасности, а и самата демокрация.

Преди всичко, защото тя стои по-долу от пазара. Провалът на Европейската конституция показва трудността, тя да бъде изградена на малко по-широка плоскост от националната. И защото демокрацията все повече приема характера на забавление, поради което дългосрочните проекти са трудна работа.

Между застъпващите се проучвания на общественото мнение и изборите демокрацията вече не може да предложи проект за общество на бъдещето.


Френският президент Франсоа Митеран със своя съветник Жак Атали по улиците на Париж, 1988 г.

Кои сили днес биха успели да формират тази критика, да представляват тези противоположни позиции?

Противоположни позиции трябва да се търсят при глобалното управление (Global Governance), един вид политика на световен ред и при излизането от пазара. Моите три ключови концепции са: разделение на знанието, определяне на отговорността, обща безвъзмездност.

В голямата битка за утрешния ден става дума за неравното разпределение на знанието. Отговорност? Тук е важно да се потърсят нови форми на демокрация на участието, както на местно, така и на световно равнище. Тук имам предвид неправителствените организации, но също и актьорите на пазара, които създават глобални начинания.

Помислете само за управителите на банки по целия свят, които се събират в Базел и вземат решения за цялото земно кълбо като един вид самопровъзгласило се правителство. Тъй като пазарът има нужда от авторитет. В момента същото се случва и в много други области, професии се самоорганизират, като си създават сами закони.

Наскоро чух, че директорите на зоологически градини щели да се срещнат, за да регулират работата с редките видове и да изработят кодекс за поведение ... без някое правителство да се е намесило.

Европейците са принудени да навлизат в изцяло нови конкурентни ситуации – например в конкуренция с Източна Европа и Китай. Така натискът върху по-долните обществени слоеве се увеличава в огромна степен. Каква е Вашата прогноза?

Нека си спомним историята на Европа, прехода от феодализъм към силна държава, която създаде пазара и след това демокрацията. Китай изживява трансформация, както Европа през 19-и век. Китай си създава сам силна държава, за да се отърси от феодализма, да изгради буржоазия и да създаде условия за пазара. Дън Сяопин - това е Бисмарк.

Със собствените си съмнения Европа готова ли е да устои на стремежа за въздигане на тази сила?

Драмата на Европа е, че тя вече няма страх от самата себе си. Тя вече не е наясно с рисковете, които поема, като се отказва от единния си проект. Разбира се, ужасен съм от провала на Европейската конституция: катастрофа, която сериозно застрашава Съюза.

Европа в момента е ако не в смъртна, то в тежка криза. Сега трябва да се пристъпи към нещо друго - колкото е възможно по-бързо трябва да се стимулират големи европейски проекти, в сектора на образованието, в технологиите, в социалната, във военната област ...

Всичко ще зависи от тези, които са на власт. Ако те са силни, ще избавят Европа от този низ от несполуки. Като Маркс и Шекспир мисля, че историята се прави от големи личности.


Среща в Сената на Жак Атали с бъдещия президент на Франция Еманюел Макрон, 2007 г.

Защо сте толкова очарован точно от Маркс?

Никога не съм бил марксист или комунист, но постепенно, в процеса на едно късно предприето изследване на неговото дело, открих, че всъщност човек изобщо не може да разбере модерна Европа, ако не познава Маркс.

Време е да го прочетем отново, като се откъснем от интерпретациите, които са инструментализирали неговото послание и са го изкривили. Нито ще бъде възможно да се разбере 21-и век, без да се запознаем с това, което Маркс действително е казал: за глобализацията, за господството на стоката, за разпространението на капитализма по целия свят. Всъщност той е големият мислител на глобализацията и в това отношение – завладяващ.

Противно на прогнозите на Маркс, обаче, работническата класа става все по-слаба ...

Тук предсказанията му не са се сбъднали. Голямата работническа партия не е възникнала. Няма световна социалистическа партия - Социалистическият интернационал не приема тази роля – както и няма световен синдикат. Все още няма дори европейски.

Това се видя при дебатите за европейската конституция; нямаше обща лява кампания. Маркс не е предвидил, че индивидуализмът, който той е заклеймявал, ще стане още по-безмилостен противник, отколкото е смятал.

От една страна, Вие сте оптимист, понякога дори изпадате в мечтания. От друга страна, обаче, гледате много черно и предупреждавате за риска, светът да се превърне в една глобална Сомалия. Един безутешен свят без вяра и морал, изложен на криминални банди, който допуска хората да се разкъсват помежду си, за да оцеляват ...

Благодарение на моята еврейска традиция се интересувам много от пророците. Има такива, които подобно на Езекил (също Йезекиил), описват един идеален свят - с надеждата, че един ден той може да дойде. Има ги и другите, които като Еремия описват разрушаването на храма с надеждата, че то никога няма да настъпи.

Йоан Павел II направи прочути думите „Не се страхувайте!” Аз предпочитам израза на моя баща, който винаги ми казваше: „Не се страхувай от враговете си”. В ролята ми на интелектуалец трябва да назовавам врагове и опасности с истинските им имена.

Източник: cicero.de; с незначителни съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: francetvinfo.fr;
gettyimages.ca; parismatch.com;