Йоан Павел II (Карол Войтила) за достойнството на човека и неговите права

Виторио Месори в разговор с Йоан Павел II
Публикуваме кратък откъс от разговор на известния италиански журналист Виторио Месори с папа Йоан Павел II на тема достойнството на личността и човешките права. Йоан Павел II е персоналист, в центъра на неговите енциклики е човекът - човешката личност и Христос, въплътен в човека. Въпрос на Виторио Месори: „В какво се изразява достойнството на човека и какви са основните права на човешката личност? Дали те са някаква проява на добра воля от страна на правителствата, на държавите? Или са нещо принципно по-дълбоко и по-различно? Папа Йоан Павел II: Евангелието е най-пълното потвърждение на всички права на човека. Без него може много лесно да се разминем с истината за човека. Евангелието потвърждава Божията наредба, която създава условията за моралния порядък на вселената, потвърждава го по особен начин чрез самия факт на Въплъщението. Какво е човекът, щом Синът Божий приема човешката природа? Какъв трябва да бъде човекът, щом като самият Син Божи плаща най-високата цена за неговото достойнство. ... Нека ми бъде позволено да използвам вашия въпрос, за да припомня по какъв начин именно този проблем постепенно застава в центъра и на моите лични интереси. Много се изненадах, когато с учудване установих, че интересът към човека и неговото достойнство, обратно на предвижданията, станаха главна тема на полемиката с марксизма, и то защото самите марксисти поставиха въпроса за човека на централно място. Когато след войната те дойдоха на власт в Полша и подчиниха на идеологията си университетското образование, отначало можеше да се очаква, че програмата по диалектически материализъм, която въведоха, ще се изразява предимно във философия на природата. Трябва да се подчертае, че Църквата в Полша също беше подготвена за това. Помня каква подкрепа за съзнанието на католическата интелигенция бяха в следвоенните години публикациите на свещеника Казимеж Клусак, един от изтъкнатите професори на Теологичния факултет в Краков, които се отличаваха с необикновена ерудиция. Марксистката философия на природата се срещна в тези изказвания със съвременната аргументация, която при интерпретиране на природата си позволява постоянно да открива онзи Логос, т.е. Съзидателната мисъл и реда. По този начин Клусак продължава философската традиция от времето на гърците, през quinque viae на Тома Аквински, до съвременните учени като Алфред Нойд (Норт) Уайтхед. Видимият свят не може да бъде научна основа за атеистична интерпретация. Честното му възприемане намира в него доста елементи, които водят към познанието на Бога. В този смисъл атеистичната интерпретация е едностранчива и тенденциозна. Помня тези изказвания. Участвал съм в много срещи с представителите на естествените науки, предимно с физици, чийто умове след Айнщайн определено се ориентираха към теистичната интерпретация на света. Учудващо е, че продължителността на спора с марксизма се оказа краткотрайна. Много скоро човекът, именно той и неговият морал, стана централен проблем на дискусията. До известна степен беше забравена философията на природата. Не космологичната интерпретация на атеизма, а етичната аргументация стана доминираща. Когато написах книгата си „Личност и акт”, първите, които й обърнаха внимание, разбира се, за да я подложат на критика, бяха марксистите. За тях тя представляваше неизгоден елемент от полемиката с религията и с Църквата. И щом стигнах до този въпрос, трябва да ви кажа, че моят интерес към личността и акта не се е зародил въз основа на полемиката с марксизма или поне нямаше намерение да й служи. Човекът като личност ме интересува много отдавна. Може би защото никога не съм проявявал интерес към природните науки. Човекът винаги ме е интересувал (докато следвах полска филология – като творец на езика и като тема на литературата), а по-нататък, когато открих пътя на свещеническото призвание – започна да ме интересува като централна тема на пастирската дейност. Вече след войната, когато се разгоря полемиката с марксизма, за мен най-важни бяха младите хора, които идваха при мен не само с въпроси за съществуването на Бога, но и с конкретни въпроси за това как да живеят. Това бяха именно младите хора от следокупационния период, които останаха дълбоко в паметта ми, които с въпросите си в известен смисъл ми показаха пътя. От общуването ми с тях, от участието ми в житейските им проблеми най-напред се роди студия, чието съдържание е отразено в заглавието на книгата ми „Любов и отговорност”. [caption id="attachment_8343" align="alignnone" width="580"]