За някои черти от политическата същност на Владимир Путин (2 част)

 Интервю на Андрей Колесников за вестник „Тагесшпигел”

Въпрос: Спомняте ли си някоя история, която е особено типична за Путин?

Андрей Колесников: Да. Тогава Путин бил на десет години, живеел с майка си в квартира под наем в Ленинград. В стълбището гъмжало от плъхове и момчетата ги гонели с пръчки. Веднъж Путин преследвал един особено тлъст екземпляр до таванския етаж и го затиснал в един ъгъл. Животното видяло само един изход: то се нахвърлило срещу Путин. Той побягнал, плъхът след него, докато Путин затръшнал входната врата под носа му. Путин казва, че в този ден е проумял, че не бива да притискаш никого в ъгъла. Един принцип, към който той за съжаление не винаги се придържа.

Вие имате пред вид Михаил Ходорковски, арестувания милиардер, на когото принадлежеше петролния концерн „Юкос”?

Путин е убеден, че Ходорковски е нападнал държавата, че ръцете му са полепнали с кръв. Затова е станал личен враг на Путин. Защото Путин е държавата. Такава е неговата логика.

Ето защо той притисна Ходорковски до стената.

На Ходорковски отнеха фирмата и свободата. Въпреки това и до днес той отказва да падне на колене. Морално Путин не го е победил.

Когато в Русия се говори за политика, в западните уши това винаги звучи някак си като в Средновековието: навсякъде врагове и предателство и кървави ръце...

Такава е политиката в Русия. Кървава. До днес.

В една от Вашите книги Путин казва, че за него е важно да признава грешките си. Още един принцип, към който той не винаги се придържа.

Вярно, той не признава грешките си, напротив. На въпроса, дали като президент е допускал грешки, за които съжалява, веднъж Путин каза: „Какво означава този въпрос? Естествено, не”.

Наистина ли вярва, че не допуска грешки?

Възможно е. Това би бил най-лошият вариант. Може би той казва това, само защото мисли, че един слабак не може да се счита годен да печели войни.

Кое събитие Путин счита за своята най-голяма победа?

Сигурно не чеченската война. Мисля, че той оценява най-високо справянето с бедността в Русия. Често ставах свидетел с каква гордост говореше за това, че пенсиите са приравнени към екзистенцминимума, нещо, което никой не можеше да си представи преди няколко години.

Има ли някое преживяване при Вашите пътувания с Путин, което се е запечатало трайно в паметта Ви?

За първи път го видях в цялото му величие след потъването на атомната подводница „Курск” през август 2000 година. Тогава той се срещна на пристанището във Видяево с роднините на загиналите моряци. Тези хора мразеха Путин, тъй като дни наред ги бяха оставили в неведение за случващото се. Путин разговаря дълго с тях и накрая те го аплодираха. Видях, как някои от тези хора, които с дни не бяха мигнали, след срещата с Путин заспаха на самото място. Не съм апологет на Путин, но в този момент той наистина доказа себе си.

Това Ви е направило силно впечатление.

Имаше и други моменти. Например при ликвидирането на концерна „Юкос”. Тогава всички се досещаха, че конкурентът „Роснефт” ще купи най-доходните дялове. Но търга спечели фирма, за която никой не беше чувал. На пресконференцията попитах Путин кой стои зад тази фирма. Без да му мигне окото, той каза, че става дума за една група от частни лица от енергийния бранш. Това не беше истината: фактически зад сделката стоеше „Роснефт”. Тогава разбрах, че Путин е в състояние да заблуждава хората.

Имате предвид, че той може да лъже.

Формално той не излъгал. Но в същината си това беше неистина.

На Запад Путин се възприема като човек, на когото липсва чувство за хумор. Той може ли също и да се смее?

О, да! Последно време той се смее практически на всичко.

Тъй като стои над всичко?

Може би. Преди няколко години го попитаха дали счита себе си за перфектен, както го беше нарекъл Герхард Шрьодер. Той отговори, че не само е перфектен демократ, а изобщо единственият демократ на света; и след смъртта на Махатма Ганди вече няма с кого да си говори. Наистина, казвайки тези думи, той се усмихна, но принципно вярва сериозно в това. Путин мисли, че знае твърде много. А колкото повече знаеш, явно толкова по-смешен намираш света.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Тагесшпигел”;

Снимки: celebritynetworth.com; podlodka.info;