Юрген Рютгерс: Може ли консерватизмът да бъде спасен?

Юрген Рютгерс, бивш премиер на Северен Рейн-Вестфалия

Навсякъде в Европа традиционният консерватизъм е в криза. Наистина политически партии, които наричат себе си консервативни и се възприемат от избирателите като консервативни, продължават да печелят избори и да вземат властта. Но демократичният консерватизъм като светоглед, като концептуална рамка и като поведение се формулира все по-трудно, без значение дали е на власт или в опозиция. Днес едва ли някой има задоволителна дефиниция, какво означава да бъдеш консерватор.

Една част от проблема, особено по време на избори е, че очакванията, които създават „либералните”, християндемократически или „прогресивни” партии са много по-атрактивни и успешни от присъщия на консерватизма скептицизъм. Един издател и политически журналист беше написал веднъж: „Скептицизмът е чувство, а не програма”.

Философът Панайотис Кондилис насочва към корените на консервативната дилема. Като „конкретен исторически феномен, придружаван от идеология с остри контури „консерватизмът е „мъртъв и погребан”. Дълго време се приемаше, че консерватизмът обхваща национализъм и активната подкрепа на правовия и социален ред. Но този „исторически” консерватизъм не може да преживее в епохата на глобализацията, тъй като национал-консервативното мислене е анахронизъм.

Когато свободната търговия и движението на капитали разкрива пазари навсякъде по света, тогава търговските интереси се отказаха от национализма в полза на неолиберализма. Това, което някога беше нужно, за да се поддържа националната държава – етнически граници, традиционна култура и религиозни табута – днес не се употребява повече от деловия свят.

Политическите приливи и отливи не отминаха консервативните партии. Християндемократите изоставиха националния суверенитет, когато приеха европейското обединение. Невъзможно е, както твърди Кондилис, да наречеш консервативни тези политически програми, партии и правителства, които се застъпват за техническия прогрес, социалната мобилност и за модерния принцип на един свят, формиран от пазара.

По ирония на съдбата левите „зелени” и други защитници на околната среда възприеха историческата критика на консерваторите към технологиите и тяхната неприязън към модерността. Подчертаването на законността и реда от левицата, особено след терористичните нападения на 11 септември, размъти нещата още повече. С оглед на тероризма остава малко пространство за политически разисквания как да се прилага властта на държавата, за да се гарантира реда и сигурността на отделния човек.

Очевидно модерният консерватизъм не може да вирее, когато се отъждествява с националистична и протекционистична политика. Като процес, обхващаш целия свят, глобализацията се простира отвъд границите на националната политика. Обществата и нациите трябва да се приспособят към този процес. Разбира се, това не означава, че модерният консерватизъм ще се откаже от своето основно убеждение, че човекът не е абсолютен.

Най-голямата поука на миналия век се състои в това, че нашето високомерие ни подведе да приемем идеологии, които ни правят „несвободни” и дори могат да потискат. Ние трябваше да научим, че държава, която се опитва да определя всичко, нарушава нашата независимост и нашето чувство за отговорност.

Водещите принципи – смирение, свобода и самопомощ трябва да водят консерватизма и по-нататък. Те дават основание за надежда, че публичните институции отново ще се оживят, когато се изправим пред най-важното предизвикателство на ускорените промени. Да гарантираме, че обществото на знанието ще закриля и съхранява достойнството на човека.

Юрген Рютгерс, роден през 1951 г. в Кьолн, е германски политик от Християндемократическия съюз (ХДС). Следва право и история, хоноруван професор на университета в Бон, преподава в Института за политически науки и социология. От 1994 до 1998 г. Юрген Рютгерс е федерален министър на образованието, науката, изследванията и технологиите в петия кабинет на канцлера Хелмут Кол. От 2005 до 2010 г. е министър-председател на най-голямата федерална провинция в Германия Северен Рейн-Вестфалия. Наследник на Норберт Блюм като председател на ХДС в Северен Рейн-Вестфалия от 1999 г., заместник-председател във федералното ръководство на Християндемократическия съюз (ХДС) от 2000 до 2010 година.

Статия от в. „Ди Велт”; превод: Господин Тонев;

Снимки: rp-online.de; n24.de;