Юрген Хабермас за конституцията на Европа и ЕС като наддържавна общност

Юрген Хабермас: Политика и ориентация към общото благо

Публикуваме извадка от интервю на Юрген Хабермас пред вестник „Ди Цайт” като част от книгата „За конституцията на Европа”:

Въпрос: Г-н Хабермас, международната финансова система колабира, какво Ви безпокои най-много?

Юрген Хабермас: Това, което ме безпокои най-много е крещящата социална несправедливост, състояща се в това, че отказът на системата да работи ще бъде социално най-скъпо заплатен от най-уязвимите социални групи. Сега масата на онези, които и без друго не принадлежат към печелившите от глобализацията, ще бъде подканена да плаща отново за реалните стопански последици от едно предвидимо смущение във функционирането на финансовата система. При това не като притежателите на акции – в парична стойност, а в твърдата валута на всекидневното си съществуване. А в глобален мащаб тази наказваща съдба се стоварва върху икономически най-слабите страни...

Политиката става за смях, щом почне да морализира, вместо да се опре на принуждаващото право на демократичния законодател. Тя, а не капитализмът, е отговорна да се поддържа ориентация към общото благо.

Вашингтонският консенсус беше прочутата икономическа концепция на Международния валутен фонд и на Световната банка от 1990 г., с който първоначално трябваше да се реформира Латинска Америка, а после и половината свят. Централното му послание гласеше: просмукване (trickle down). Оставете богатите да станат по-богати, това ще просмуче благосъстоянието в полза и на бедните.

От години се трупат емпирични свидетелства за това, че тази прогноза е грешна. Резултатите от покачване на благосъстоянието са така асиметрично разпределени в национален и световен план, че зоните на бедност се разшириха пред очите ни.

Защо благосъстоянието е така неравно разпределено? Дали краят на комунистическата заплаха не освободи от задръжки западния капитализъм?

За капитализма, овладян от националната държава и ограждан от кейнсиански икономически политики, който осигури на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие едно несравнимо от историческа гледна точка благополучие, настъпи край още по-рано – след отказа от системата на твърди курсове на валутна обмяна и след петролния шок...

И все пак крахът на Съветския съюз отприщи на Запад една фатална триумфалност. Чувството, че си се оказал прав в световноисторически план, излъчва голяма съблазън. в този случай то разду едно политико-икономическо учение (неолиберализма) до степен на светоглед, проникващ във всички области на живота...

Каквото и да означава днес „ляво” и „дясно”, само съвместно страните на еврото биха придобили политическа тежест в света, която да им позволи упражняване на разумно влияние върху дневния ред на световното стопанство. В противен случай ще се оставят да бъдат пуделът на чичо Сам в едно колкото опасно, толкова и хаотично положение в света.
 

Ключовата дума „чичо Сам” – би трябвало да сте дълбоко разочарован от САЩ. А за Вас САЩ бяха впрегатният кон на новия световен ред.

Че какво ни остава, освен да заложим на този впрегатен кон? САЩ ще излязат отслабени от днешната криза. Но и занапред ще останат либералната свръхсила. Те се намират в състояние, което им внушава, че трябва да ревизират неоконсервативното разбиране за себе си като за патерналистичен ощастливител на света. Износът на собствената форма на живот в световен план произтича от грешния, центриран универсализъм на старите империи. Противно на това модерността се подхранва от децентрирания универсализъм на равното уважение към себе си...

Днес Америка е дълбоко обезпокоена от провала на едностранно предприеманата авантюра, от саморазрушаването на неолиберализма и от злоупотребата с едно съзнание за изключителност. Защо пък, както често е ставало, тази нация да не се съвземе отново и да опита навреме да обвърже конкуриращите се Велики сили от днес – както и световните сили от утре – чрез международен ред, който няма да се нуждае повече от суперсила.

Публикуваме и размисли на двама учени за книгата на Юрген Хабермас „За конституцията на Европа” при нейното представяне в Гьоте-институт, България:

Проф. Евгени Танчев: Идеите на Хабермас в книгата „За конституцията на Европа” са идеи за наднационална конституция, за Европа като конституционен проект. Идеята за европейска конституция не се споменава в Лисабонския договор; критиците на този проект изтъкват, че конституцията дава повече власт на Брюксел, а всъщност тя е своеобразно ограничаване на властта на европейската бюрокрация. Европейският съюз е слабо представен като политическа общност. Посланието на Ангела Меркел, формулирано неотдавна, определя задачата на нашето поколение да изгради Европа като политическа, наддържавна конституционна общност.

Проф. Антоний Тодоров: Книгата на Юрген Хабермас е политическо есе със силно политическо послание. То ни изважда от провинциалната позиция на изчакване и от разбирането за ЕС като спонсор на България.

Книгата „За конституцията на Европа” съдържа предупреждения за няколко опасности - голяма е опасността да се излезе от настоящата криза недемократично, централен е въпросът може ли да се излезе от кризата демократично. Налице е опасност от изчезване на политиката, на политическото, съществува криза на политическите елити. Има опасност от националистично затваряне, което изглежда приемливо.

Съществува страх от властта на вездесъщия пазар. Липсва демократичен контрол, липсват контролни механизми върху свободния наднационален пазар. Изходът според Юрген Хабермас: транснационална демокрация, политически конструирано световно общество.

Юрген Хабермас „За конституцията на Европа”; преводач проф. Стилиян Йотов;

Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм;

Снимки: jakiunde.org; kuleuven.be;