Разговор с консерватора Йорг Шьонбом за консервативните ценности

Йорг Шьонбом: Консерваторите залагат много силно на индивида

Публикуваме разговор на вестник „Rheinisher Merkur” с немския политик и интелектуалец Йорг Шьонбом за смисъла на консервативните ценности. Едно достъпно и интелигентно въвеждане на Йорг Шьонбом в богатството на консервативния светоглед и консервативната ценностна система.

Въпрос на Райнишер Меркур: С право ли Ви считат за консерватор?

Йорг Шьонбом: Считам себе си за консервативен човек. Разликата между един консерватор и другите се състои в това, че за разлика от идеолозите консерваторът не иска да води хората с един определен обществен модел към вечното блаженство. Консерваторите имат принципи като ръководно начало. Те променят само това, което не се е оказало годно или което е причинило страдания на хората.

Претенциите на консерваторите са по-сдържани от претенциите на онези, които следват една идеология като комунисти или социалисти. Социалдемократите също искат да кажат на хората какво е щастието. Консерваторите не искат това и по тази причина аз съм консерватор.

Освен това кои са другите неща, които формират консерватора?

Томас Ман описва в своите „Размишления на аполитичния” по смисъл следното: консерваторът не вярва във всевластието на политиката, това прави само прогресивният. За мен това е водеща представа. Ние всички сме възприели разбирането да не вярваме във всесилието на политиката, както и в нейната отговорност за всичко. Цел на политиката е да даде на всеки човек шанса да осъществи своето щастие. Консервативните хора залагат много силно на индивида и казват: нека той върви по своя път, той знае по-добре от държавата и институциите.

Защо толкова малко политици се осмеляват да кажат, че са консерватори?

На мен самия тази почетна титла ми беше дадена, без да съм се домогвал до нея. Консервативно се счита за нещо старомодно и назадничаво, изостанало от времето. Трябва да се борим с много предразсъдъци. Оттук идва и една определена сдържаност.

В селските райони хората искат житейските им постижения да бъдат оценявани. В своята мъка, в затрудненията си, те често се чувстват изоставени. А ние говорим само за проблемите на големия град. Но какво да кажат всъщност онези, които рано сутрин излизат от къщи, работят, плащат данъци и след това виждат какви пари имат и какво получават други, които живеят от социални помощи? Житейският успех, постиган чрез усърдие и прилежание, чрез инициативност и богатство на хрумванията, трябва да бъде оценяван по-високо и да не бъде дискредитиран като еснафски, ограничен или старомоден.

Къде в наши дни са консервативните политици?

Няма никой, който публично да заявява, че е консервативен. Аз считам например Волфганг Шойбле (на снимката - водещ политик от Християндемократическия съюз, федерален министър на вътрешните работи) за консервативен политик. В Християндемократическия съюз нямаме нито един политик на възлова позиция, който да заяви принадлежност към консерватизма, защото всеки мисли, че това го ограничава твърде много и че е недостатък. А и партийното ръководство не иска да подпомага развитието на политик, който открито се обявява за консервативен.

Мога да си спомня времето, когато изграждахме Германия. Винаги имаше големи, увлекателни дискусии в Бундестага, в които се водеше битка по основните въпроси. Днес почти не се води битка за нищо. Трябва да разговаряме повече за фундаменталните въпроси.

Какво може да се научи от консерваторите?

Консерваторите имаха принципи и се придържаха здраво към тях. Решението на Конрад Аденауер за обвързване със Запада беше фундаментално, решението за Социалното пазарно стопанство беше наложено въпреки оказаната съпротива. Непоколебимите мъже и жени, които защитаваха тези решения, могат да бъдат взети за образец. Те имаха принципи, не под формата на правила, а като основа на политиката. Те споделяха определен образ на човека и определена представа за задачите на държавата.

Ренесанс на консерватизма ще има, тъй като хората търсят ориентация. Не в смисъл на предписания и правила на държавата, както искат левите, а в смисъл на ориентация, която помага на хората сами да вземат решения. В момента преминаваме през лоши времена, но когато си спомним, кои са важните неща, мъж като Конрад Аденауер може да бъде пример...

Населението иска личности, които им показват, че дават всичко от себе си за делото, че носят отговорност за каузата, че представляват техните неща. Имаме нужда от политици, които възбуждат фантазията.

Йорг Шьонбом е политик от Християндемократическия съюз (роден през 1937 г.), бивш министър на вътрешните работи на федерална провинция Бранденбург.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Rheinisher Merkur”

Снимки: rp-online.de; wolfgang-schaeuble.de;