Волфганг Шойбле - ценности и светоглед: Най-важна е идеята за умереност

 Интервю с Волфганг Шойбле, политик християндемократ

Публикуваме интервю с ВофгангШойбле, един от най-забележителните политици с християндемократически светоглед. Михаел Щюрмер, съветник на канцлера Хелмут Кол, виден журналист и историк на следвоенна Германия, казва за него: „Волфганг Шойбле е най-добрият канцлер, когото никога не сме имали.”

Въпрос: Господин Шойбле, в предизборната кампания липсваха мащабни проекти и големи идеи.

Волфганг Шойбле: Е, добре, като християнски консервативен политик аз и без това съм по-скоро скептичен към големите политически проекти.

Каква е тогава задачата на политиката?

В момента се занимавам с едно изследване на ООН за щастието и задоволството. Според изследването няма непосредствена връзка между благосъстояние и доволство, напротив. Хората са доволни много повече тогава, когато имат чувството, че могат да влияят върху собствената си съдба. И аз мисля, че най-важната задача на политиката е така да изгради институционалната рамка, че хората да могат да постигат нещо за себе си и за другите. Това е същността на свободата.

Точно това чувство сякаш изчезва. Твърде много неща се променят изключително бързо и хората се чувстват безсилни: спрямо политиката, спрямо света, спрямо концерните..

Всяка система, така е и при Социалното пазарно стопанство, трябва да живее с противоположни движения. Тя трябва да зададе рамка, в която икономиката и ефективността наистина играят важна роля, но в която наред с това тя оставя пространство и за култура, и за социална отговорност, накратко за всичко, с което хората се ангажират, в което влагат своята творческа енергия и фантазия. Крайностите заплашват системата – затова за мен най-важно е да се съпротивляваме на крайностите.

Може ли политиката да свърши това?

Тя може да се погрижи да отчита реалността и да долавя действителните проблеми.

Част от действителността също е и ежедневната загуба на работни места чрез автоматизацията. Политически това би могло да се тълкува като катастрофа – или като напредък.

Автоматизацията е нещо, което служи на човека, а не нещо, което го заплашва. Нека да си помислим как е изглеждал работния свят на нашите дядовци и прадядовци, а тогава човек е трябвало да работи предимно с ръцете си. Днес проблемът започва с разпределението на ползите от прогреса. Социалистите вярваха, че могат да решат проблема с разпределението чрез една всемогъща система, която се грижи за справедливостта. Но така те демотивираха хората, които предпочитат да правят нещо сами, вместо някой да им го поднася. Да комбинираш правилно личната отговорност и справедливостта, това е същностната, голяма задача в нашето общество, а впрочем и по света.

Имате ли идея къде може да ни отведе този път?

Децентрализацията е един от ключовете да решаваме по-добре нашите проблеми. Когато отговорността се премести на възможно най-ниско равнище, на хората могат да се предоставят повече шансове да изграждат задоволително своя живот. Това е истинският въпрос. Децентрализацията не означава нищо друго освен свобода и автономност.

Политиците искат ли това?

Това не е само проблем на политиците. Истината е, че и обществеността не е настроена дружелюбно спрямо мисълта за преместване на отговорностите.

Условията тъй или иначе не са равни.

Така е. Но съществува основна потребност от хармонизация. Това се вижда в Европейския съюз: почти всичко се хармонизира. Въпреки че отдавна знаем, че всяка нова директива води до повече администрация. И тук отново сме изправени пред същите проблеми. Не всичко може да се реши на по-високото ниво, не всичко може да се хармонизира. И трябва да кажем много по-ясно: хора, не очаквайте толкова много от политиката.

Това би било едно хубаво послание за предизборна кампания. Или също така: времето на големите решения „или – или” е отминало. Ние вървим внимателно по пътя на „както – така и”.

Признавам, това би било трудно като технология на предизборна кампания. Но пазарното стопанство не е нищо друго освен „както - така и”, да свържеш именно икономическата ефективност със социалната устойчивост. Същото важи и за въпросите на свободата и сигурността. Или екологията и икономиката.

Не липсва ли разумната мяра?

Това е задачата: привеждането до една разумна мяра, до една средина.

Това убеждение на онази средна класа на нашето общество ли е, която някога беше мнозинство?

За мен средина означава една определена мяра на съгласие. И тук е мисълта за умереност. Много от това, което партията на зелените предложи в политиката, не беше погрешно. Правилно е да полагаме грижи, за да не разрушим условията за живот на бъдещите поколения. Но вярно е също така, че това не може да се преувеличава. За тези възгледи също бихте могли да намерите мнозинство, търсейки съгласие, което не обхваща нещата стопроцентово. Това е идеята за умереност.

Следователно отричане от екстремното.

Да, при което екстремистко не в смисъл на защита на конституцията, а в смисъла на преувеличението, на крайностите. Всяка система се развива в процес на „опит и грешка” и ако тя не се коригира, ще се разруши чрез крайностите или ще се разложи. Този процес на постоянна корекция – това също е една от задачите на политиката.

Не води ли един такъв процес на насочване към средината, към консенсуса, автоматично до опортюнизъм?

За бога, не. Опортюнизмът е нещо съвсем различно. Средината, поне за мен, е отказ от крайности и преувеличения.

Средната класа е описанието за обществена група, в която дълго време съществуваше следният консенсус: ние работим, а политиката се грижи за благоденствие, здраве, сигурност. Днес средната класа има различия – съществува ли още политически консенсус?

Сигурно е по-трудно да бъде намерен. Но при всичките различия средната класа остава една важна обществена сила, най-малкото, защото без нея не би имало размяна между „долу” и „горе”. Освен това икономически, както и политически, средното съсловие е една относително динамична част, която сама се променя и същевременно тласка напред и промените в обществото.

Така описаната средна класа свързва ли се още с общи ценности?

Средната класа е срещу крайностите във всяка посока. Тя проявява определен егоизъм, но също така изпитва и отговорност за другите. Тя се ангажира. И е убедена, че съвместният живот на хората предполага правила, които най-добре е да се спазват доброволно.

Това звучи едва ли не като идилия. Съвместният живот няма ли да функционира по-добре, ако средната класа е единна в тези ценности?

Проблемът е, че много законови разпоредби насърчават крайностите, а не умереността.

Казахте, че средната класа е егоистична.

Естествено, егоизмът също може да бъде ограничаван. Затова са ценностите, те ориентират, че определени неща не се правят. Че другите трябва да се уважават. Защото човек разбира, че може да разчита на другите.

Какво трябва да е отношението на политиците към ценностите?

Политиците могат да създават само рамката. Тъкмо когато става дума за ценности, ние отново сме при децентрализацията, при малката единица, при семейството. Задача на политиката е да прави по-силни тези малки общности.

Една скромна роля за политиката. Това достатъчно ли е във време на все по-бързи промени?

Вижте: по-рано имахме големи катастрофи в много кратки цикли, след които настъпваше часът нула. Мао искаше да предизвика един такъв час нула с културната революция. За нас това не е подходящият път. Ето защо трябва да се надяваме, че и без катастрофа ще разберем, че така не може да се продължава.

Из интервю на Габриеле Фишер и Волф Лотер, „Бранд айнс”

Волфганг Шойбле е германски политик от Християндемократическия съюз (ХДС), от 2017 г. е президент на Бундестага, бил е федерален министър на вътрешните работи и на финансите в правителства на Ангела Меркел. В периода 1998 – 2000 г. е бил председател на германския Християндемократически съюз. Вследствие на извършен срещу него атентат от психично болен по време на предизборна среща през 1990 година, той продължава дейността си в инвалидна количка.

Превод: Господин Тонев

Снимки: faz.net; wolfgang-schaeuble.de;