Волфганг Шойбле: Нямаме никакво основание да гледаме отвисоко на другите

Интервю на Волфганг Шойбле пред вестник „Зюддойче цайтунг”

Публикуваме едно интересно интервю за ценностното съдържание на християндемократическия светоглед през житейската и политическа съдба на Волфганг Шойбле. Християндемократът и министър на финансите на Федерална република Германия Волфганг Шойбле пред вестник „Зюддойче цайтунг”.

Въпрос: Какво търсите, какво намирате във Вашата евангелска църква?

Волфганг Шойбле: Опора, закътаност, топлина и общност. Аз съм обикновен човек. Не бях особено вярващ, но през живота си все повече и повече добивах опита, че е добре, когато човек има опора. През 1943 г. Дитрих Бонхьофер (1906-1945 г., теолог, участвал в съпротивата срещу националсоциализма; арестуван и екзекутиран в концлагера Флосенбург), излагайки своето верую, каза: „Човек получава силата, когато има нужда от нея.” Това е вярно. Опитвам се да съхраня личната си вяра в Исус Христос като Бог и спасител. Тогава нещата не са толкова сложни.

Опишете тази вяра.

Вярвам, че ние не живеем от само себе си. Старият, както и Новият Завет, са пълни с фундаменталния опит на човечеството. Като финансов министър може да имате всеки ден нужда от него: танцът около Златния телец, Вавилонската кула, необузданите стремежи на хората, които със своето идиотско поведение разрушават сами себе си.

При което вавилонският безпорядък във финансовата криза настъпи не при финансовите жонгльори, а при политиците.

Финансовите гурута вече не знаеха какво да правят. Но и политиката също не беше много по-добре. Защо ние да сме по-умни от другите? За мен това смирение е част от една християнска политика, то е предпоставка за демокрацията. Всяко възгордяване става опасно.

Вярата предлага сигурност, родина, близост – но тя също така предизвиква безпокойство, че премного близки и приятели си заминават. Това не е ли противоречие?

Родината и отварянето към света образуват едно цяло. Човек носи и двете неща в себе си, той е същевременно добър и лош, в него живее възвишеното и низкото. Християнската вяра знае това. Тя не заклеймява човека, тя знае къде са нашите граници. Вие не може да се занимавате със същността на живота, с основата на нашето съществуване, без да стигнете до измерение, което е извън човешките категории. Това е религията.

За Вас църквата несъмнена част ли е от вярата?

Да, църквата за мен е част от родината. Моето родно място е Хорнберг в Шварцвалд. Там живеех с моите родители и братя, там играех футбол и тенис, там ходех също и на църква.

 Близостта никога не Ви ограничи?

Не. Колкото повече напредваха годините ми, толкова повече нарастваше уважението към родителите ми. Те живееха в този добре подреден и типичен за средното съсловие свят – но аз никога не съм се чувствал потиснат. Баща ми беше ангажиран християндемократ, неговите синове също. Често дискутирахме въпроса, защо? Има само едно обяснение: защото той въобще не оказваше въздействие върху нас.

Той Ви е имал доверие. Бог играе ли някаква роля в ежедневието на един политик – християнин?

Дотолкова, доколкото знам, че в края на краищата всичко не зависи от самия човек. Когато наскоро бях в болницата и преди операцията упойката започна да действа, си мислех: сега не държиш в ръцете си нищо повече. Обаче аз не търся съдействието на Бога, за да решим финансовата криза в Гърция.

Никога ли не сте бил недоволен от Бога?

Не.

Също и когато след атентата срещу Вас спортистът Шойбле се превърна в човек, който се придвижва в инвалидна количка?

Напротив. Тогава научих това, което описва Бонхьофер: в нужда силата за съпротива не се получава, сякаш е складирана в запас. Човек я получава, когато има потребност от нея. Научих се, че животът продължава. Научих се на търпение и дисциплина.

Има ли християнска бюджетна политика?

Не. Смисълът е да не се вярва в човешкото всемогъщество. За всички политици това означава, че те не винаги имат право. За финансовия министър това означава: добрата финансова политика не може без ценности, без отговорност, без креативност, социално мислене, без свобода, ориентация, граници. Когато човек знае това, се стига до политика на средината и на спокойствието, без крайности и прекомерности. Християнското е ориентиращата рамка за една прагматична политика.

Това звучи консервативно. Но Исус е бил твърде радикален.

Консервативно не е противоположност на радикално. Великите обновители на историята бяха консерватори.

Исус, който изпълнен с гняв изгонва търговците и сарафите от храма, е бил консерватор?

Защо един консерватор да не може да изхвърли търговците от храма? Все пак консервативен не означава – отдаден на властта, старомоден или реакционен. Консервативен означава – да не изместваш опита настрана. Консервативна политика е да не се отказваш сега от европейските ангажименти. Да не мислиш: защо да плащаме за други, които са по-мързеливи от нас?

Ние нямаме никакво основание да гледаме отвисоко на другите и да ги осъждаме. Ние дължим благодарност на Европейския съюз повече, отколкото всички други нации. Да не забравяме този опит и в криза, това е консервативно. Консервативно е да не се забравя какво направиха немците през миналия век. Консервативно е да си против загубата на паметта. А това също е и християнско.

Църквите не са ли единствените глобални организации, които могат да усмирят финансовия капитализъм?

За мен това е погрешна представа. Църквата не е просто противодействаща сила на политиката и на икономиката. Би било ужасно, ако предоставим на църквите решенията за финансовите пазари. Разделянето на политиката от религията е предпоставката за универсалността на човешките права. Затова е опасно, когато религията иска да добие твърде много власт над политиката.

Не трябва ли обаче църквата да бъде визионерска и критична?

Да, безспорно. Ако е ясно, че това, което църквата изисква и желае, не може да бъде осъществено стопроцентово в политиката. Политиката има нужда от критика чрез християнството. Но църквата не трябва сама да става критерий за политическите спорове.

Когато наложим мащаба на „Проповедта на планината” от Новия Завет към участието на Бундесвера в Афганистан, не трябва ли църквата да каже: „Ние не можем да участваме”?

В Библията има достатъчно примери за осигуряване на мира чрез политиката. Гарантирането на мира не изключва прилагането на физическа сила. Но това може да се види и по друг начин. Тогава трябва да се прояви уважение към факта, че други християни имат друго разбиране. Искам църковните ръководства да държат на мнението си – в смирението, че не са изцяло сигурни в него.

Църквите стават все по-малко народни църкви. По този начин не се ли отнема почвата на немското държавно канонично право?

Не вярвам. В религиозно отношение държавата е неутрална, но тя съзнава, че религията – не само християнската – дава съществен принос за стабилността на нашия, почиващ на ценности, социален ред. Това беше причината като вътрешен министър през 1990 г. да насърча имиграцията на евреи в Германия. И затова мисля, че и мюсюлманите също могат да допринесат за стабилността на ценностния ред.

Позоваването на Бог в конституцията има ли стойност и в наши дни?

Несъмнено. Също и защото всеки мюсюлманин може да подпише преамбюла на основния закон: „Съзнавайки отговорността си пред Бога и пред човека”. Не съществува по-добър израз на самоограничаването на всяка политика.

Мислили ли сте за евентуално напускане на църквата?

Не. Съжалявам хората, които напускат само заради църковния данък. Който напуска църквата, защото вече не вярва – него го уважавам. Да, и аз съм се ядосвал на моите църковни ръководства. В биоетиката имам различно разбиране от тяхното, намирам, че човешкият изследователски стремеж не може да бъде ограничаван със закон. Но да напусна заради това? Никога в моя живот. Аз също съм църквата. Вярвам твърдо във всеобщото свещенство на всички вярващи.

Волфганг Шойбле, роден на 18 декември 1942 г ., е министър на финансите на Федерална република Германия. За дейността си като федерален министър на вътрешните работи в правителството на Ангела Меркел от 2005 до 2009 г. спрямо мюсюлманите в Германия е отличен с наградата за толерантност на Евангелската академия Тутцинг. В периода 1998 – 2000 г. е бил председател на германския Християндемократически съюз. Вследствие на извършен срещу него атентат от психично болен човек по време на предизборна среща през 1990 година, той продължава дейността си в инвалидна количка.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Зюддойче цайтунг”;

Снимки: bundesfinanzministerium.de; radio.cz;