С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Волфганг Шойбле за Дитрих Бонхьофер, Хелмут Кол и Сизиф на Албер Камю

Волфганг Шойбле за Дитрих Бонхьофер,  Хелмут Кол и Сизиф на Албер Камю

Личността Волфганг Шойбле (1 част)

Публикуваме размисли и отговори на въпроси на Волфганг Шойбле (роден през 1942 г. в град Фрайбург, федерална провинция Баден-Вюртемберг), президент на немския Бундестаг. Волфганг Шойбле и един от забележителните представители на християндемокрацията, дългогодишен депутат, министър в няколко кабинета, бил е главен секретар и председател на Християндемократическия съюз (ХДС). Волфганг Шойбле е протестант като религиозна принадлежност, женен е и има четири деца. Волфганг Шойбле: За мен политиката ... дори и след всичките тези години е все още едно увлекателно предизвикателство, което ми доставя радост. Хубаво е, когато в края на някоя политическа дискусия намираме решения, които помагат на хората конкретно. Хайделбергският социолог Макс Вебер говори в прочутата си и често цитирана лекция „Политиката като професия” (1919 г.) за политиката като „мъчително и бавно пробиване на твърди дъски със страст и същевременно с верен поглед”. От друга страна, аз съм също така убеден, че публичният образ на политиката се уврежда от съкратеното и чрез Интернет изключително ускорено медийно възприятие. „Палецът нагоре или надолу” днес е практика на много онлайн проучвания. Който обаче наблюдава политика за един по-дълъг период от време, той ще установи, че развитието не е толкова случайно, както се представя на моментната снимка. Естествено, в политиката мога лесно да раздухвам критика, да разпалвам недоволство - това не е нещо ново. Средствата в политиката са много по-ограничени от желанията. Но това е така през целия живот. Във финансовата политика е особено ясно изразено. И разбира се, хората винаги са склонни да хулят: „Това не струва, не става, не става”, но това все пак не са решения. Отговорната политика означава нещо повече. Политици, които не са загрижени, какво действително може да се направи, а само разпалват недоволство, аз просто ги наричам демагози, с тях не може да се гради никакво бъдеще. Застъпвам се ... за продължаването на европейската интеграция, тъй като една силна Европа в този век на глобализацията ни предлага по-добро бъдеще. Аз съм член на ХДС (Християндемократическия съюз) ... защото той е отворен за всички слоеве на нашето общество и на основата на християнските ценности се стреми да постигне стабилна свобода. [caption id="attachment_12609" align="alignnone" width="580"] Хелмут Кол и Волфганг Шойбле по време на заседание на немското правителство - Бон, 1987 година[/caption] Личното задоволство и спокойствието да приемам нещата такива, каквито са, получавам ... от вярата си в Бога. Богословът Дитрих Бонхьофер (1906-1945 г.) чрез много от своите стихотворения и текстове също оказа положително влияние върху мен. Особено верен намирам неговия израз: „Човек получава винаги толкова сила, от колкото има нужда, но едва тогава, когато има нужда от нея”. Волфганг Шойбле за Хелмут Кол: Не е и нужно да говоря за личното си отношение към Хелмут Кол, защото то е приключило. Но това не променя нищо от оценката за стойността на неговото постижение. Прекарах значителна част от попрището си в близки отношения с него. Въпрос към Шойбле: Той беше Ваш началник. Волфганг Шойбле: Той не беше мой началник. Когато баща ми все още беше депутат в местния ландтаг (парламент на федерална провинция в Германия), веднъж при нас вкъщи, в Хорнберг,  Шварцвалд, дойде държавният президент на Баден, Лео Волеб. Попитах баща си: „Това ли е твоят началник?” Тогава той каза: „Не, не той ме избира, аз го избирам.” Това е и мое демократично разбиране. Въпроси към Волфганг Шойбле: Бившият външен министър Йошка Фишер говори за края на Запада, такъв, какъвто го познаваме. Споделяте ли тезата? Волфганг Шойбле: Западът, такъв, какъвто го познавахме, приключи още с падането на Берлинската стена и рухването на Съветския съюз. Днес институциите на този Запад трябва да докажат стойността си, от НАТО до Европейския съюз. Когато говоря за Запада, аз го определям като историка Хайнрих Аугуст Винклер: като общност, основана на ценности, насочена към достойнството на всеки отделен човек. Свободата, равенството, справедливостта и социалната сплотеност са производни от това. В този смисъл Западът не е свършил. Все пак благонадеждността на нашите западни демокрации се дължи не на това, че те са безгрешни. Тя се основава на способността им да понасят критика. Свободните общества трябва да бъдат в състояние да коригират развития в погрешна посока. Една демокрация  трябва да е способна да се учи от грешките и заблудите. [caption id="attachment_12610" align="alignnone" width="580"] Волфганг Шойбле със съпругата си Ингеборг Шойбле преди представление на пиесата „Валенщайн”[/caption] Ако погледнете духовния, икономическия и политическия елит на нашата страна, мислите ли, че имаме достатъчно образци за подражание? Никой не е съвършен. Но всеки може да се държи така, че в определени неща други да възприемат това като мяра за себе си. Не бива да се забравя, че елитите в политиката и икономиката са изложени на голямо публично внимание. Всеки, който е на водеща политическа позиция, може да си позволява по-малко от други. Това е цената, ако искате да оказвате влияние и активно да формирате. Ето защо се казва: „Който не понася топлината, трябва да излезе от кухнята”. За Вас има ли образци за подражание, които в кризисни времена са поемали отговорност? Като младо момче и юноша играех футбол. По това време Фриц Валтер от 1. ФК Кайзерслаутерн (футболен клуб от град Кайзерслаутерн, четири пъти шампион на Германия) с формиращата си роля в германския футбол беше моят голям футболен образец. Намирам и Нелсън Мандела също за невероятно поразителен. По времето на апартейда в продължение на десетилетия той беше в затвора и когато най-накрая излезе, Мандела пледираше за прошка и помирение. Намирам това за грандиозно. По-рано сте си избрали един лайтмотив в една книга: митичния герой Сизиф. Сизиф е осъден да бута камък от скала до върха на планината, който отново и отново се търкулва от върха надолу. Как стигнахте до това? При свободолюбиви условия в политиката формирането не е свързано само с една крайна цел. То е опитът за овладяване на ситуации или за привеждане на нещата в определена посока. Нещата вървят напред, вървят назад. Но постоянното усилие да буташ камъка към върха на планината, това е политиката. Отнася ли се днес този образ за Вас? Да. Камю е написал, че Сизиф е щастлив човек. Аз също съм такъв. Албер Камю също е написал следното: „Лице, което се измъчва тъй близо до камъка, вече самó се превръща в камък”. Политиката е формирала лицето ми, естествено. Източник: wolfgang-schaeuble.de;  zeit.de; Paralympics Zeitung; Bunte; Südwestrundfunk (SWR); Focus; TAZ; Bild am Sonntag; Handelsblatt; SZ; SZ-Magazin; Превод: Господин Тонев; снимки: politico.eu;faz.net; de.wikipedia.org;