Волфганг Шойбле за музиката на Бах и „Матеус пасион” („Страсти по Матея”)

Личността Волфганг Шойбле (3 част)

Едва ли Волфганг Шойбле обожава някой композитор повече, отколкото Йохан Себастиан Бах. И нито една творба на Бах не го докосва толкова много, колкото „Матеус пасион” („Страсти Христови по Матея”).

Въпрос: Г-н Шойбле, как и къде обичате най-много да слушате „Матеус пасион”?

С удоволствие на концерт, с още по-голямо удоволствие в църква. Най-много в голямата катедрала (мюнстера) във Фрайбург, един път в годината, по време на постите преди Великден. Там пейките са твърди и е студено.

Защо там?

Защото „Матеус пасион” като сакрално произведение на изкуството се нуждае от сакрално пространство, за да въздейства правилно. Двете „Страсти Христови” на Бах, „Матеус пасион” и „Йоханес пасион” („Страсти по Йоан”), имат за тема човешкото страдание пред лицето на Бога.

Тоест, човек би трябвало да страда, когато слуша Бах?

Нека кажем така: без това дръзко изискване човек не може да изпита вярно насладата, която Бах е приготвил за него. „Матеус пасион” те сграбчва, разтърсва те в продължение на два часа и половина и не те пуска. След това човек е покъртен, но и изтощен. Така трябва да бъде.

Можете ли след един дълъг работен ден да се изложите на такова изтощение?

Естествено, не. „Матеус пасион” не може да се консумира между другото или след края на работния ден. За това са нужни време и вътрешна готовност. Човек трябва да се подготви.

Да се подготви?

Да си отдъхне, да се събере. Когато съм у дома в Офенбург (Шойбле живее в град Офенбург, Баден-Вюртембер, намиращ се на 20 км югоизточно от Страсбург) и оттам пътувам до Фрайбург за „Матеус пасион”, се наслаждавам на единия час спокойствие в колата и се опитвам да говоря колкото е възможно по-малко. В Берлин постоянната суетливост на ежедневието рядко може да бъде забравена.


Тържествено богослужение в Дворцовата църква в град Витенберг. Волфганг Шойбле заедно с канцлера Меркел и федералния президент Валтер Щайнмайер със съпругата си (крайните вдясно).

Мислите ли за смъртта, когато слушате  „Матеус пасион”?

Цялата творба е размисъл върху смъртността. Който я слуша и не мисли за смъртта, вероятно не слуша с цялата си душа.

Големите теми на Бах са страданието, жертвата, вината и преходността. Какво говори това на човека днес?

В своите „Страсти” Бах показва какъв е човекът: не величествен или героичен, а греховен и ограничен. Човекът лъже, той предава, манипулира, оставя се да бъде манипулиран. Цялата история на политиката, ако желаете така, се разглежда в „Страстите”.

Погледът на Бах върху човечеството не е непременно оптимистичен.

Това е образът на човека, който е залегнал в основата на християнството. Поне в протестантската интерпретация, а и аз съм протестант. Всички ние, това е моето убеждение като евангелски християнин, се нуждаем от спасение и сме в плен на вината и греха. Изхождайки от тази вяра, аз правя политика: не за хората, такива, каквито трябва да бъдат, а за хората, такива, каквито са. Това отличава политика от идеолога. Идеологът отрича живота, като твърди, че уж ще го направи по-добър.

Трябва ли човек да се занимава с биографията на Бах, за да разбере неговото гледище за смъртта? Необходимо ли е да се знае, че десет от децата му са починали, преди да са станали на три години?

Не. Лично аз не принадлежа към биографичните слушатели. Напълно са ми безразлични биографиите на композитори и писатели. Интересува ме само, какво тези хора имат да кажат и как ми го казват.

Откъде тогава знаете, че Бах е обичал хората?

Слушайте внимателно! Музиката му е пълна със страдание, но също е изпълнена именно със съчувствие и надежда.

Казвате това като християнин. Може ли да изживее тези чувства и човек, който няма нищо общо с религията?

Естествено. Всички хора се интересуват - понякога повече, понякога по-малко –  за основополагащите въпроси на човешкото съществуване. В това отношение човек не трябва да бъде вярващ, за да харесва „Матеус пасион”. Но това също и не вреди.


Волфганг Шойбле, президент на немския Бундестаг: „Надеждата и горчивината са ми еднакво близки!”

Като композитор Бах е известен с ясната композиция и математическата строгост на творбите си. Чувствате ли се свързан с него в строгостта?

Не само в това. Но наистина Бах остава недооценен, ако се редуцира до строгостта. Той е необикновено много по-богат и по-дълбок.

Звучите почти благоговейно.

Ако човек не благоговее пред Бах, пред кого тогава?

Мислите ли, че музиката може да лекува?

Тя има силата да утешава. Знам това от собствен опит. Със сигурност музиката може да окаже положително влияние върху лечението. Но досега не съм чул човек да може да приспадне разходите си за посещения на концерт от здравната каса.

Когато сте лежали в болницата в продължение на седмици след атентата срещу Вас през 1990 г. сте слушали и музика? Каква?

В началото слушах това, което пускаха по болничното радио, предимно музика от средата на 18-и век. Когато лежите на гърба си и сте изкарали дълга и будна нощ, сутринта музиката е благословия.

В „Матеус пасион” последните думи на Исус са: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” В „Йоханес пасион” просто се казва: „Свърши се!” С кое послание можете да се идентифицирате повече: с отчаянието му или с вътрешния му мир пред лицето на смъртта?

Надеждата и горчивината са ми еднакво близки.

Как така?

В основата и на двете лежи едно и също християнско послание: не само ние определяме живота си. Ние не сме сами, макар и понякога да мислим, че сме. Наречете го съдба. Аз го наричам утешение.

Източник: wolfgang-schaeuble.de; zeit.de; Paralympics Zeitung; Südwestrundfunk (SWR); Focus; Bunte; TAZ; Bild am Sonntag; Handelsblatt; SZ; SZ-Magazin;

Превод: Господин Тонев;

снимки: tichyseinblick.de - music; quoteparrot.com; lvz.de; allevents.in;