С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Волфганг Шойбле за атентата срещу него, за понятието елит и морал в политиката

Волфганг Шойбле за атентата срещу него, за понятието елит и морал в политиката

Личността Волфганг Шойбле (2 част)

През 1990 г. един психично болен човек стреля във Вас, оттогава сте в инвалидна количка. Когато по онова време е възникнал въпросът дали да продължите да се занимавате с политика, сте казали на съпругата си, че сега не бихте могли да преживеете втора голяма промяна. Превърна ли се за Вас политиката в нещо екзистенциално? Това не беше така. Жена ми и децата ми се страхуваха, дали изобщо ще оживея. Тогава Кол каза: „Той може да остане министър”. След това лежах в болницата и размишлявах заедно с жена ми: „Коя е по-добрата опция? Кой е верният път да продължа след този тежък разлом в живота ми? Къде съм нужен, кое е най-важното и има най-голям смисъл?” Освен това, разбира се, тъкмо във времената след атентата политиката направи някои неща  по-лесни в психическо отношение. И така, продължих нататък. Политиката беше Вашето възстановяване? Познавам един майстор зидар, който падна от скелето и трябваше да прекрати. Когато вече сте имали задача, намерете нова професия, която Ви очарова, която Ви задоволява, която увеличава прилива на адреналин и която дава на човек чувството, че е нужен. Няма от какво да се оплаквам. На 12 октомври е годишнината от атентата срещу Вас. В такъв ден човек недоволен ли е от собствената си съдба? Чувствам това като злополука и като удар на съдбата, но никога не съм негодувал. Човекът, който стреля срещу мен, беше болен. Това е животът. Други хора имат много по-тежка съдба. Ако сте недоволен от това, че през живота си е трябвало да изтърпите тежки страдания, няма да направите живота си по-хубав. Тук е в сила моята стара мисъл: „Нещата са такива, каквито са. Да направим от това най-доброто”. [caption id="attachment_12626" align="alignnone" width="580"] Още на 28 ноември 1990 г. Волфганг Шойбле се появява публично след инцидента през октомври.[/caption] Преди години атентаторът беше освободен от психиатрията. Вие все още се борите с последствията от нараняването. Това справедливо ли е? Това няма нищо общо със справедливостта. Нямам никакви чувства към него. Съчувствието ми към съдбата му е ограничено, не се стремя към провъзгласяване за светец.  Осъществихте ли някога контакт? По онова време неговите родителите ми написаха едно много затрогващо писмо. Познавах добре бащата на атентатора, той беше общински политик и кмет на община в моя избирателен район. Аз им отговорих: „Имам точно толкова съчувствие към Вас, колкото Вие към мен. Но трябва да се справя със съдбата си, а Вие - с Вашата”. Веднъж казахте, че спортистите с увреждания са образци за подражание, защото разясняват на обществото, че „всеки човек има свое собствено неповторимо достойнство”. В сравнение със спортистите без увреждания представляват ли спортистите с увреждания друг пример за подражание? Наблюдавам следното при спортисти с увреждания, с които съм се запознал: те имат огромна воля, огромна дисциплина. Колкото по-големи са предизвикателствата за хората, толкова повече усилия полагат те. Въпреки това хората с увреждания, както и други стари хора, са хора с грешки. Лъже се точно толкова, както има и допинг. Хората с увреждания не са по-добри хора. За съжаление, това се отнася и за мен. [caption id="attachment_12627" align="alignnone" width="580"] Септември, 2013 г. - спортна прелюдия към предизборната кампания, В. Шойбле кара хендбайк.[/caption] В спорта преди всичко е важен принципът на постиженията. Не трябва ли точно параолимпийците да показват, че става дума за нещо повече от постижения, измервани във времена и разстояния? Общоприето, старият олимпийски принцип беше - участието е по-важно от победата. Но участие не означава, че всеки не се опитва да даде най-доброто постижение, на което е способен. Човешкото съществуване се основава в известна степен отвъд това; човек се опитва да направи колкото е възможно повече от това, което му е  дадено. В този стремеж се съдържа и малко чувство за пълнота и смисъл. Едно от Вашите централни житейски преживявания гласи - нещата са такива, каквито са. Какво означава тази мисъл в контекста на това, което сега обсъждахме? Това означава, че политиката трябва да започне с разглеждането на реалността. Това означава също така да възприемаме човека такъв, какъвто е, а не както желаем да го виждаме. Това е отказът от идеология, от всяка форма на прекомерна политика. Втората стъпка е дългът да имаме упование. Ние живеем от него. Следователно: нещата са такива, каквито са, плюс малко упование - с това мото човек е много добре въоръжен. Вие сте консерватор и протестант. Във финансовата политика (Волфганг Шойбле е бивш федерален министър на финансите) има ли и морална категория? Естествено, ключовата дума се нарича устойчивост. Тя е не само икономически принцип, а изразява отговорността да не отлагаме нещата, които днес трябва да бъдат решавани, за сметка на другите. [caption id="attachment_12628" align="alignnone" width="580"] Декември, 2013 г. - Волфганг Шойбле полага клетва като федерален министър на финансите; вляво канцлерката Ангела Меркел, вдясно Норберт Ламерт, тогавашен президент на Бундестага.[/caption] Всъщност, демокрацията има ли нужда от елити? Или те обезсилват идеята за равноправие? Може би вместо елити, по-добре да казваме - личности! Да, демокрацията има нужда от личности. Често с елит се свързва представата за самомнение и надменност. Елитите обичат да считат себе си за нещо специално. Дразни ме, когато такива елити в политиката, икономиката и обществото дават грешните импулси. Всъщност е съвсем просто: който заема висока позиция, има и по-голяма отговорност, трябва да се придържа към по-строги критерии. Една личност разпознава тази по-висока отговорност и действа съгласно нея. Някой, който седи горе, трябва да гледа много по-внимателно от другите, какво точно прави и как го прави. Демокрацията почива на предпоставката, че онези, които носят отговорност, са наясно с нея и го показват. Тъй като ново доверие не възниква от това, че политиците се държат като хора на шоу бизнеса ... Когато хората нямат доверие към почти никого в политиката и бизнеса, те търсят заместващи фигури. Сред спортистите и хората в шоу бизнеса има прекрасни хора. Но нашият живот като политици е друг. Ние не получаваме доверие, като задоволяваме любопитството към все нови подробности от частната сфера. Печелим доверие чрез достатъчна мяра на сериозност и със солидността на политическите институции. Източник: wolfgang-schaeuble.de; zeit.de; Paralympics Zeitung; Südwestrundfunk (SWR); Focus; Bunte; TAZ; Bild am Sonntag; Handelsblatt; SZ; SZ-Magazin; Превод: Господин Тонев; снимки: hdg.de; welt.de; welt.de; badische-zeitung.de;