Вилхелм Рьопке: Злото може да бъде назовано с една дума - концентрация

Вилхелм Рьопке – един от бащите на Социалното пазарно стопанство

На 10 октомври 1899 г. е роден Вилхелм Рьопке, един от пионерите на Социалното пазарно стопанство. Вилхелм Рьопке прави опит да съчетае консервативната критика на културата и либерализма. Публикуваме статията „Масова собственост и свобода”,  посветена на Вилхелм Рьопке, с автор Валтер Оствалт от вестник „Ди Цайт”.

„Мизерията на капитализма, така трябва да кажем на социалистите, не се състои в това, че едните имат капитал, а в това, че другите го нямат и затова са пролетарии.” Вилхелм Рьопке

Вилхелм Рьопке се счита – доколкото не е забравен – за един от духовните пионери на Социалното  пазарно стопанство. Същевременно обаче той беше остър критик на културните и екологичните последици на модерното индустриално общество.

Работещият на международно ниво икономист е роден през 1899 г. като син на селски лекар. Той владее няколко езика и пътува много. През 1924 година, едва на 25 години, Рьопке става най-младият по онова време немски професор в Йена. Отрано той съзнава опасността от националсоциализма и предупреждава в пламенни настоятелни речи за опасността от диктатурата, докато получи забрана да преподава и е принуден да емигрира. Най-напред живее в Истанбул, като в същото време разменя писма с икономисти от Фрайбургската школа. През 1937 г. Рьопке получава професура в Женева, където живееше  до смъртта си през 1966 година.

За Вилхелм Рьопке ключово събитие беше Първата световна война. Той съзря тясна връзка между рухването на световните икономически отношения и ескалацията на национализма. Рьопке видя, че от една страна laisser-faire-либерализмът претърпя провал, а от друга, централно управляваната икономика беше неразривно свързана с националсоциалистическата и сталинистката диктатура. Затова той търсеше един „Трети път”.

Най-напред той призоваваше за „рамкова политика”. Държавата не трябва да бъде нито нощен пазач, нито стопански ръководител, а „независим арбитър”, който налага правилата на конкуренцията чрез „антимонополна политика”, така че потребителите да могат действително да решават на пазара за продукцията. Тъй като обаче самите функциониращи пазари водят до социално и културно неприемливи последствия, Рьопке считаше един „либерален интервенционизъм” за необходим.

Той правеше разграничение между съгласуваните с изискванията на пазара и несъвместимите с изискванията на пазара интервенции на държавата. Докато неотговарящите на изискванията на пазара мерки действат като прегради, които пречат на потока от информация на пазарните цени, съответстващите на изискванията на пазара мерки коригират потока на ценовите сигнали повече или по-малко, без да променят тяхната посока.

Тъкмо с националсоциализма беше преодоляна идеологията на автаркия (самодостатъчност) и Рьопке видя във външнотърговската политика на Европа да израства един нов „супернационализъм”. Той критикуваше бурно домогванията на Франция, Италия, Германия и страните от Бенелюкс за една Европейска икономическа общност. Рьопке считаше, че такава зона на свободна търговия с общи бариери за ограничаване на достъпа отвън е чисто и просто покана за отделяне и изолиране.

В същото време той предупреди, че общият пазар може да стане „обща командна икономика”. Тази европейска бюрокрация ще се опита да прикрие една лоша, водеща до загуби икономика, причинена от някои неотговарящи на стандартите субсидии, с нов дирижизъм във външната търговия. Рьопке показа, че такава крепост Европа би могла да навреди на страните от Третия свят. Когато първите практически резултати от опита с Европейската икономическа общност бяха налице, той видя потвърдени своите предупреждения.

Вилхелм Рьопке се бореше за свободна световна търговия. В същото време, обаче, той искаше възраждане на селското стопанство, на занаятите и търговията на дребно. Още тогава той беше упрекван, че двете цели са несъвместими една с друга. Рьопке излагаше своите основания против тези упреци: „Всички големи проблеми биха могли да бъдат решени едва когато сме осъзнали, че основното зло може да бъде обозначено с една единствена дума - концентрация”.

Икономическа концентрация под формата на затворен европейския пазар ще насърчава политическата властова концентрация под формата на бюрокрация на Европейската общност, която от своя страна ще благоприятства икономическа концентрация под формата на големи промишлени и селскостопански предприятия. За да излезе от този дяволски кръг на „масовизация”, политиката трябва да бъдат приведена в съответствие с една нова главна цел: децентрализация. Средство за това е свободна световна търговия, в която всеки дребен селски стопанин ще има възможност да предложи своите продукти без ограничения за внос и без бюрокрации, които определят субсидиите.

Съществува „асиметрия на пазарната икономика.” Самият пазар е обвързан с извънпазарни условия. Към тях спадат закони и наредби, но също така и културните и морални предпоставки. „Пазарът, конкуренцията и играта на търсене и предлагане не създават онези нравствени запаси. Те ги приемат като даденост и ги употребяват.” Вилхелм Рьопке причисляваше към нормите на една пазарна икономическа етика самодисциплина, чувство за справедливост и общностен дух, честност, почтеност, уважение към човешкото достойнство на другия. Той разглеждаше всичко това обвързано с отношения, които се разпадат точно посредством индустриалната модернизация: семейство, църква, истински общности и традиция.

Вилхелм Рьопке не създаде нови икономически теории. Той се опита да изгради синтез от либерална икономика и консервативна критика на капитализма, като се позоваваше на самобитния консерватизъм в традицията на Едмънд Бърк. Това е онази, днес почти забравена, ранноконсервативна критика на прогреса, която преди средата на 19-ти век все още не беше претопена в национализма.

Рьопке се опитваше да покаже, че либералната повеля за частна собственост и икономическа свобода, когато се реализира последователно, може да бъде отговор на консервативна и на лява критика на индустриалната икономика: „Мотото така да се каже трябва да гласи: икономическа свобода на здравата основа на масовата собственост.” Тъй като Рьопке упорстваше в една неопределена критика на културата, често оставаше неясно дали той действително иска преобразуване на индустриалното общество или за него беше изключително важно да го оформи като по-сносно чрез поощряване „на собствения дом, на собствената работилница, на собствената градина”.

След едно десетилетие на икономическо чудо в Германия Рьопке считаше, че „извънредните опасности”, които заплашват „нашата култура във всички нейни области, не на последно място в икономическата и в социалната... ”, са станали „само по-ужасяващи и по-разтърсващи”. Но бездната между неговата критика на културата и икономическите му предложения се разшири. Когато от идеята за „Третия път” трябваше да се прави практическа политика, на него му липсваше последователност и яснота.

В периода на Студената война Вилхелм Рьопке виждаше навсякъде да действа властта на колективизма, като „студена тирания, която почти незабележимо, но неудържимо  протяга пипалата си към нас.”

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Ди Цайт”;

Снимки: asm-ev.de; unbconservadora.blogspot.com;