Виктор Дейвис Хенсън: Много хора вече не се чувстват отговорни за общността

Разговор на Леон де Винтер с Виктор Дейвис Хенсън

Холандският автор на бестселъри Леон де Винтер разговаря с Виктор Дейвис Хенсън, един от най-стойностните консервативни мислители на Америка, почти непознат в Европа. Виктор Дейвис Хенсън преподава в Калифорнийския държавен университет Фресно и работи като изследовател в консервативни мозъчни тръстове.

В разговор с Леон де Винтер пред вестник „Ди Велт” Виктор Дейвис Хенсън твърди, че САЩ рискуват да загубят своята идентичност. Европейският консерватизъм е различен от американския, казва още Хенсън. Вие нямате явления като Чаеното парти или правото на гражданите да носят оръжие.

Въпрос на Леон де Винтер (на снимката): Преди да преминем към подробностите бих искал да Ви задам един въпрос, който ще отправям към събеседниците си през цялата година: Какво се обърка?

Виктор Дейвис Хенсън: Искате да кажете, какво се обърка след 2008 г.?

Не само. Какво се обърка в културно отношение на Запад?

Баща ми е имал 45 полета с бомбардировач Б-29. А човекът, на когото съм кръстен, е бил убит на остров Окинава. Двамата водеха прост живот във фермата. Ние излязохме от икономическата криза, от Втората световна война, и стигнахме до това гигантско благосъстояние.

Европа беше съкрушена, Япония беше съкрушена, Русия не играеше никаква роля, а Китай при управлението на Мао беше на път да се самоубие. Ние изградихме целия свят. Това благосъстояние беше постигнато много бързо през петдесетте и шейсетте години. Родихме поколение, което сега е в своя период на „шейсетте години”. Тези хора се водят от две подбуди. Първо, те не искат да страдат, както са страдали техните родители. И това е постижимо. Второ, те искат да консумират. И при това те имат материален избор, какъвто никой никога в ​​историята не е имал.

До шейсетте години църквата все още беше важна. Хората още вярваха в американските ценности или поне изглеждаше така. През шейсетте години всичко се обърна с главата надолу.

Това, което днес ме притеснява, е, че толкова много хора вече не се чувстват отговорни за общността. И то независимо от расовата си или етническа принадлежност. Хората живеят с очакването държавата да предоставя средства и услуги. В моята собствена среда наблюдавам следното: млади хора отлагат старта в продуктивния живот. Те следват много дълго време, пътуват по света. По-рано хората изпитваха нещо като социален срам, ако не си продуктивен. Това е изчезнало напълно. Днес дори е обратното, както показва движението „Окупирай”: институционализирана завист. Завист и неприязън като ценности. Това не е част от истинската Америка. Но сегашният президент проявява интерес към това.

Нека само погледнем традиционните медии, големите вестници. Човек трябва само да погледне холивудските филми. Навсякъде същото послание: че държавата трябва да осигури средства и услуги и че като гражданин човек има право на това.

Калифорния някога беше водещият щат на САЩ. Пример за целия свят. Написахте много за залеза на златната Калифорния. 

Когато ходех на училище, 60 процента от съучениците ми бяха от мексикански произход. Слагаха ни заедно и казваха, че трябва да говорим помежду си на английски един. Днес това вече не е възможно. Ако някой изиска това, той е расист. Същото е и във връзка с проблемите на околната среда, войната и мира. Моралният релативизъм и културният пацифизъм ни поставиха на колене. Но аз се надявам на ренесанс, защото не може да се продължава по същия начин.

Обама иска ли да въведе модела на европейската държава на благоденствието?

В традиционно отношение срамът беше спирачка за използването на обезпечаващата държава. Израснал съм в хомогенно общество - най-малко по отношение на ценностите, тъй като семейството ми е от напълно смесен произход - и тогава не съществуваше думата „обезпечение”. Съществуваше думата „подкрепа” по отношение на социалните услуги. Беше конфузно, освен ако не беше неизбежно, например ако си загубил крака си или при други обстоятелства и не можеш сам да се грижиш за себе си. Ако не беше продуктивен, човек беше паразит. На никого не се позволяваше да види чека с размера на социалната помощ. Това се промени след големите имигрантски потоци. Тогава се появи идеята за жертвата. Хората искаха държавна подкрепа, защото бяха жертви. По този начин възникна цяла система една - система на йерархия на жертвите.

Виктор Дейвис Хенсън, консервативен мислител: Много хора вече не се чувстват отговорни за общността

В Европа понякога се случва имигрантите от Северна Африка да искат всичко възможно от нашата държава на благоденствието. И същевременно се подиграват, че сме толкова глупави да им даваме това, което те искат.

Виктор Дейвис Хенсън (на снимката): Това поведение на жертва води дотам, нашият президент да се извинява за изгарянето на няколко копия на Корана, които мюсюлмански затворници сами са осквернили, защото са написали нещо в тях. Подстрекателите ни ненавиждат, защото усещат, че ние нямаме доверие в себе си и не защитаваме ценностите си.

Нека си представим, че през 1942 г. в Тунис генерал Патън се е натъкнал на някого, който би казал: „Ще убием един от твоите войници, тъй като е изгорил един Коран”. Какво мислите, как щеше да реагира Патън на това! Може ли това поведение да продължава? Не мисля. Тези неща имат ограничена трайност.

Какво точно все пак се обърка? Дали това се дължи на появата на идеологии, които подчиниха идеята за свобода на други концепции, като например на социалната справедливост?

През петдесетте години успех беше нещо, което трябваше постигнем, като работим усилено. Погледнете колко тежки бяха заниманията в университетите. Женехме се на 21 години, бързо се раждаха три деца. Работеше се дълго и трябваше да се представиш добре на работното място без да станеш алкохолик. Поколението, което порасна през шейсетте години, се отказа от всичко това, не искаше повече това колело за хамстери.

А и новото благоденствие направи това възможно. Можеше да се получи много, без да се налага да страдаш за него. Просто предявяваш претенция за него. И това, което беше, започна да се критикува структурно. Планетата е пренаселена, колите замърсяват околната среда и така нататък. Стигна се до преустрояване на интелектуалната архитектура. Крайно лявата идеология се превърна в мейнстрийм.

И по този начин схващането, че повечето конфликти в света са обусловени от социално-икономически условия, се превърна в общо достижение.

Хората отиват на война и по други, не само по икономически причини. Например гордост, неприязън, чест. Аржентина не се нуждаеше от Фолкландските острови, но те бяха важни за нейната самоличност. Европейците са свободни да мислят, че при конфликти социално-икономическите фактори играят най-важната роля. Но другите не трябва непременно да се присъединяват към това мислене. Военният защитен чадър на американците предпази Европа от конфронтацията с другите. Но се страхувам, че конфликтите на 19-ти век ще се върнат отново. Европа не може да се защити сама, а Америка няма повече пари за това. Защо страна като Пакистан има ядрените оръжия, а страни като Германия или Холандия - не? Какво се случва, ако американският защитен чадър се затвори?

Тоест, положителни сами по себе си развития като например богатство, мобилност, образование от шейсетте години насам имаха противоположни последици?

При демонстрациите на движението „Окупирай” видях една една жена с табела, на която пишеше: „Аз съм възпитаник на университета Браун и нямам нито цент”. С това тя искаше да каже: мога да мисля, мога точно да ти кажа защо не трябваше да хвърляме бомбата над Хирошима, мога да ти кажа точно, защо не трябва да изгаряме изкопаеми енергоносители. Аз съм образована, аз съм по-умна от един шофьор на камион, така че на мен ми се полагат пари и почит. Не искам да си цапам ръцете в закусвалня за бърза закуска, аз не съм застрахователен агент, не разбираш ли от какво имам нужда? За това ставаше дума при цялото това движение „Окупирай”.

Тоест движението беше ужасно нарцистично?

Отнася се за вътрешен конфликт между представители на привилегированата класа. Едната група казва на другата: „Вие от Уол Стрийт си взехте твърде много, но ние ходихме заедно на училище! Духовно сме равностойни, но ние нямаме нищо – а това не е честно”. И тук също е в сила въпросът: докъде ще доведе всичко това? Франция на 18-ти век стигна до Наполеон. Ваймарската република до Хитлер. Такова развитие обикновено винаги влече след себе си ответна реакция.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Ди Велт”;

Снимки: diepresse.com; 2sistersfromtheright.blogspot.com;