Успешните публични личности и политици умеят да печелят обичта на тълпата

Политическият лидер и конструкцията на солидарност

Образът на политическия лидер трябва да бъде свързан с представите на хората, за да легитимира концепцията за масово въплъщение. Политиците също като музикалните знаменитости създават представата за тесни връзки с даден фрагмент от масата хора, който е дълбоко обвързан с дадения политик и неговото послание. В излъчваните по телевизията образи от изборни кампании се прави опит да се оформи тази конструкция на солидарност така, че ежедневните сцени с тълпи от хора, които се ръкуват с кандидата, да присъстват постоянно.

В съвременната политика в Северна Америка партийният конгрес служи като един от най-добрите примери за това, как лидерът се опитва да внуши посланието за солидарност с гласоподавателите. На различни нива конгресът предоставя символни доказателства за всеотдайна подкрепа. Участниците в партийните конгреси в Северна Америка са конструирани като въплъщение на публичната сфера. Във всички случаи делегатите представляват масата хора и волята на хората по един силно партизански и пристрастен начин.

Делегатите на конгресите колективно представляват активната демокрация. Докато изборите представляват индивидуалноо вземане на решение чрез изолиране на гласа и защита на анонимността при даването на глас, конгресът е тържество на колективното обвързване с определен лидер и на натрапчивите форми на подкрепа. Конгресът е мобилизиране на тълпата като символ на масовата подкрепа и демократичната воля.

В тези моменти на масова подкрепа действителният кандидат е част от представената власт на тълпата. В известен смисъл разделението между тълпата от поддръжници и кандидата в този момент е недоловимо. Лидерът трябва да се появи измежду поддръжниците, за да поеме мандата на подкрепата при своето излизане на сцената.

Делегатите на конгреса, подкрепящи определен кандидат, могат да се сравнят с фенове. Предаността към конкретен музикален изпълнител е сходна със сляпата лоялност към конкретния кандидат на конгреса. И в двата случая тълпата е част от значението на публичната личност.

В параметрите на конгресната зала различните стилизирани или открито емоционални демонстрации на подкрепа осъществяват функцията да наложат вярата в кандидата като популярен и способен да ангажира широката общественост в тази надпревара за колективните чувства. Партийният конгрес символично представлява народа. В тази символика присъства и дефинираното действие на хората: като конгресна тълпа хората демонстрират своята значимост чрез проявата на емоции и пристрастия.



Конгресният спектакъл бързо се насочва към утвърждаване на единомислие. Включването на бившите опоненти в орбитата на избрания лидер, утвърждаването на консенсус чрез образи на приятелство и хармония, асоциациите с историческата традиция и интегрирането на сегашния лидер в легитимната поредица от лидери са все примери за активното усилие да се представи формирането на консенсус. Конгресната тълпа и телевизионните зрители със самата си многочисленост са доказателство за значимостта на кандидата.

Ако обобщим значението на партийните конгреси, те принципно участват в утвърждаването на афективна солидарност между лидера и хората. Физическото присъствие на подкрепата, близостта на лидера до тълпата и емоционалните изблици на делегатите по адрес на лидера са значими елементи в утвърждаването на тази фундаментална връзка между съвременния политически лидер и неговата аудитория. Тази способност да се обединява тълпата е в сърцевината на процеса на легитимиране на политическите лидери.

Съвременната знаменитост се конструира на основата на връзка с хората, а тази връзка с хората се възприема като откъсната от достойнствата и уменията, определящи индивидуалната значимост. В избора си да бъдат публични личности знаменитостите се структурират като безкрайно уязвими. За да се разбере тази уязвимост е полезно да се свърже публичната субективност с една йерархия от културни ценности, която най-общо се описва като „вкус”.

Формите на масова култура и масово развлечение са разположени в долния край на йерархията на вкуса и ценностите. Личностите от тези сфери следователно са обременени с конструкцията, че са простовати личности, които влияят на хората с прост и неразвит вкус. Тяхната привлекателност не е на някакво ниво на абстракция или естетика, а на границата на суровите чувства и пристрастия.

За разлика от тях организацията на по-висшите изкуства като сериозната музика, изобразителното изкуство и интелектуалните продукти, създава творби, гении и новатори. В тази сфера характеристиките на индивидуалността се представят като универсално валидни. Има стандарти, които могат да се демонстрират, нива на умения и опит, които трябва да се покрият, за да може индивидът да постигне своя публичен статут в тези сфери.

Но в сферата на популярната култура същите критерии не служат като ясни доказателства за превъзходството на избраната публична личност. Екзалтираната позиция на публичните личности е резултат от тяхното умение да печелят обичта на тълпата или публиката, умение, което не се възприема като свързано с индивидуалното превъзходство.

По същия начин легитимността на даден политик като публична личност се изразява в същото умение да привлече масовата публика. Поради тази връзка с масата никоя форма на публична субективност не е естествено или автоматично свързана с по-високите ценности на индивидуалността.

Използван откъс със съкращения от „Власт и известност – Звездите в съвременната култура”,

Дейвид Маршъл, ИК „Лик”, София, 2003 година

Снимки: spd-land-bremen.de; focus.de;