Томас де Мезиер: Отявлен привърженик съм на представителната демокрация

Разговор с Томас де Мезиер за консервативните ценности

Томас де Мезиер (роден през 1954 г.) е политик от Християндемократическия съюз, адвокат, една от водещите политически личности на Федерална република Германия. От 2009 г. до 3 март 2011 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Ангела Меркел, от 3 март 2011 г. е избран за министър на отбраната, а от 17 декември 2013 г. е отново министър на вътрешните работи в  третия кабинет начело с Ангела Меркел.

В интервю за списание „Щерн” Томас де Мезиер споделя мисли за ценностния консерватизъм, за семейството, партиите и смисъла на представителната демокрация.

Въпрос: Г-н де Мезиер, консерватор ли сте?

Томас де Мезиер: Да.

Това ще изненада много от Вашите партийни приятели. Какво формира личния Ви консерватизъм?

Това не е въпрос на съдържание, а на поведение. Консерваторът не възприема самия себе си като толкова важен, той знае, че човешкото същество е ориентирано към общността. В християнски смисъл за него е в сила посланието: „грижете се за доброто на града”. Консерваторът прави повече, отколкото трябва да прави. Това го отличава от либерала, който мисли, че ако всеки прави достатъчното за себе си, събрано заедно, това ще доведе до баланс.

Това е направо революционно – във всеки случай не споменахте ценностите, които винаги са били много важни за консерваторите: семейство, църква, отечество.

Трябва да се прави разлика между структурен консерватизъм и ценностен консерватизъм. Винаги съм бил за едно ценностно консервативно поведение - и искам да го разясня с пример за семейството. Семейните структури се промениха, има семейства, в които поне единият партньор е с дете от предишна връзка, съществуват така наречените нерегулирани бракове, в които партньорите живеят без да сключват брак и много други. За мен трайната връзка между мъжа и жената в граждански брак е правилото, към което си заслужава да се стремим. И се радвам, че според изследването на „Шел” за младежта по-голямата част от младежите изразява това като своя цел.

Една цел не е реалността.

Разбира се, целта често не се постига. Такъв е животът. Но няма връщане назад към представата за семейство от 19-и век. Структурният консерватор съжалява за това и се опитва да съживи тази представа. Бих казал: нека говорим по-малко за институцията на брака, повече за ценностите, свързани с него: отговорност, лоялност, вярност, да бъдеш образец при възпитанието на децата.

Но с разпадането на традиционните форми на живот като брака се променят и ценностите - например представата, какво значи вярност.

Какво е вярност? Не бива да свеждаме верността до сексуалната моногамия. Верността има нещо общо с лоялността, със свързаността. Например със собствените деца, дори и след развода. За мен това е една много консервативна ценност, този вид вярност, която надхвърля далеч плащанията за издръжка на децата и за която може би актуалните интереси, тоест животът с нов партньор, трябва да останат на заден план.

Дали сме свидетели на неумолимия залез на народните партии или просто традиционните консервативни избиратели на ХДС го напускат?

Факт е, че политическият модел, състоящ се от две големи народни партии, едната център-дясно, другата център-ляво, които формират политическия живот, в други европейски страни вече не съществува. Във Франция, например, левицата е разпокъсана и преди избори се събира в един съюз, в Италия десните правят същото. Появява се необходимост от едно изтеглено напред във времето коалиционно споразумение и това може би е модерна перспектива. Това, което изживяваме в Германия, е свиването на народните партии. Дали това е процес на нормализация, не знам. Но във всеки случай бих го оценил като достойно за съжаление.

И за Социалдемократическата партия?

Да. Защото имаме нужда от подреждащата, от свързващата сила на народните партии, които предявяват претенцията да правят политика не само за една определена клиентела, а за голямо мнозинство от хората. Дали това - предвид разпадането на различните житейски среди от избиратели – ще е възможно в бъдеще, не знам. Но мисля, че са погрешни съветите към Християндемократическия съюз да прави политика само за хората, които счита за консервативни. Това не е достатъчно, за да се минат 40 процента на избори. Трябва да направим цялостно предложение.

Толкова ли е важен референдумът за големите проекти?

Не. Аз съм отявлен привърженик на представителната демокрация и принципно против референдуми. Те са подходящи евентуално в обсега на малките общини. Повечето от проблемите обаче не могат да се сведат до простите въпроси „да-не”. Например, политиката в областта на пенсиите, участието в Афганистан, въпросите на ядрената енергия или борбата с тероризма - това е твърде сложно.

Правовата държава, във формата на представителната демокрация, е взела решение за един определен резултат. И това не може да се преобърне от „демокрацията на настроенията”. Затова и референдумът не е решение. Пряката демокрация привилегирова непосредствено засегнатите и дискриминира косвено засегнатите.

Може ли едно отношение, насочено мощно срещу мюсюлманите и исляма, да развие експлозивна сила, която да разруши единството на ХДС?

Това няма нищо общо с консерватизма. Безспорно е, че историята на Европа е и история на шансове и граници на битката между религиите. В 30-годишната война се убиваха католици и протестанти. До скоро християните в Северна Ирландия се преследваха взаимно. А днес ние трябва да се борим за съвместното съществуване на религиите.

Религията има сила, която не само обединява, но може и да разделя. Може би ние нямаме вече навика да понасяме конфликти. Но трябва да спорим, както за по-големите проекти, така и за съвместното съществуване на религиите. Все пак в спора все още не се крие краят на републиката.

Сигурно гледахте футболната среща между Германия и Турция ...

Разбира се, бях на стадиона.

Мачът беше ли пример за успешна интеграция или поради освиркването на Месут Йозил, по-скоро обратното?

Нека да не възприемаме всичко това толкова драматично. Ако някой премине от Дортмунд в Шалке, той ще бъде освиркан по същия начин.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Щерн”;

Снимки: braunschweiger-zeitung.de; deutschlandfunk.de;