Тодор Танев: Достойнството на човешката личност и демократичната политика

Проф. Тодор Танев за достойнството на човека и политиката

Политиката никога не ходи на пазара, там, където са заети отделните индивиди, купувачи и продавачи, и където става дума за лично достойнство. Във века, в който живеем, по необикновено силен начин в центъра на политиката се поставя и се еманципира понятието за човешкото достойнство, то се превръща в основна цел на модерната политика.

И тези политически сили, възникващи или стари, които не се съобразяват с това общо движение към човешкото достойнство, което ние възприемаме като движение напред, са обречени да отидат в небитието. Очевидно е, че понятието за достойнството се е формирало с течение на времето и днес е незаобиколим фактор, който определя и мястото на дясната политика като централно. Дори по-централно от лявото, чийто век отмина.

Трябва да се обърне внимание върху какво стъпва, каква  е пирамидата, върху която се еманципира  човешкото достойнство в най-новата история.  

Френската революция: Появява се първоначално идеята за човешките права и за тяхната защита. Първо се отстояват и се фиксират като абсолютният минимум на цивилизацията не човешките права изобщо, а правата на отделния човешки индивид. Това е правото на живот, правото човек да не бъде измъчван, правото да не бъде притежаван. Тук въобще не говорим за другите права, с които днешният човек поне на думи е свикнал.

19 век: Появява се нова серия от права, които са правата на индивидуалността. Тези права засягат сключването на договори, правото да участваш като пазарен субект, постепенна свобода за свързване на пазара с други индивиди. 

20 век: Появяват се политическите права като абсолютният минимум за съществуването на една демократична държава -  правото на събирания, на свободна изява от страна на отделния човек, правото на участие в човешката общност, които разбира се, не задраскват и другите права, постигнати през предните векове.

Ще попитаме дали с това стигаме до края? Това ли са правата? – отговорът е категорично не. Това е така, защото има друга серия от права, които идват с 21 век, социалните права. Правото на минимум социална сигурност, определена степен на цивилизация. Тези права идват в нашия век като новата еманципация на човека. Именно тяхното обобщение, което е свързано с новото разбиране за свобода, качеството на живота, можем да свържем пряко с това, което е човешкото достойнство като фокус на съвременната  политика. Именно сега идва ролята на човешкото достойнство.

Как, обаче, съвременната политика, лявото и дясното се обръщат към   тази доминанта на политиката? Естествено, това се осъществява по много различен начин. Ляво и дясно винаги е имало, винаги е имало два центъра, защото политиката няма три или четири центъра. За разлика от икономиката, която има много центрове, и за разлика от гражданското общество, което има един единствен фокус, политиката е елипса с два центъра.

Единият винаги е бил този, който създава, самоуверен и индивидуалистичен  – именно десният център. Има и хора, които преразпределят, които вземат, които се крият зад гърба на един или друг. Тези, които са за колективизма, които нямат увереност в себе си, а в мафията. Понякога и лявото има роля, когато е коректив на крайното в дясното. В Германия пък наблюдаваме десетилетия борба на Християндемократическия съюз да култивира някогашното розалюксембурговско ляво, за да го превърне в онзи партньор на дясното правителство на Меркел. Ние, обаче, сме далеч от това положение.    

Новата история поставя исторически параметри, доста ясно определящи лявото и дясното, а именно лявото срещу дясното, колективизмът срещу индивидуализма. Има някои журналисти и политолози, които с аргументи от миналото искат да покажат, че в България няма място за дясно. Това не е така, когато живеем в 21 век., който има собствена дефиниция за дясното.     

Грешката, недостатъкът на политиката на 20 век е очевидна. В този изключителен десен период от време политиката наистина стига до крайна степен на поддръжка. Това обаче е само в периода преди избори, тогава се разчита на силна поддръжка. След това правителствата и управляващите започват да топят инерцията. За това нещо има много ясно обяснение, защото политиката на миналия век не създава възможности за масово участие и поддръжка в периодите на мандат.

Има и нещо друго, много по-важно, отделните сфери на човешкия живот са сами по себе си или по-леви или по-десни. Политикът от 20 век, примерно левият политик, като лош шофьор иска да прави всички завои на ляво, както и десният политик от това време иска всичко да е дясно. Това не само дразни, но и изяжда инерцията по време на мандата.     

Това е необходимо да се поправи в новия век. Имаме пример с един не дотам десен човек като Тони Блеър – три мандата, почти безпрецедентно в английската история. Един път влязъл във властта, той забравя голямата идеология.  Неговите съпартийци го питат – ти нали беше ляв, защо водиш десни политики? И неговият прост отговор гласи – нали сме на власт. Съответно по време на мандата е по-важно да получаваш мнозинства, плаващи мнозинства, мнозинства зад тази или онази  конкретна политика. Така че, като стигнеш края на мандата си и леви и десни да кажат – ти защо не останеш още малко на власт. Но англичаните са били първи в създаването на политически партии.     

Един единствен е партизанският век, имам предвид партийно – политически век – и това е миналият  20 век. Политика е имало и преди това без да е била партийна. Но политическите партии ще имат ново амплоа – да  творят конкретни политики. В 21 век лявото и дясното няма да се различават по идеологията, а ще се различават по леви и десни политики. Партийните централи съответно трябва да успяват да догонват и да успяват да творят по-професионално тези леви и десни политики.          

От прагматична гледна точка разбирането за човешкото достойнство се изразява в гарантирането на минимума на качеството на живот и това се възприема като защита на това достойнство. Като наследство от християнския свят, вече в по-широко разбирания, културно-християнски свят, независимо от степента на вярване. Християнската система от ценности, която се фокусира в този връх, а именно човешкото достойнство, ще бъде гарантирана единствено от ефикасността на конкретните политики.     

Снимки: blog.booktraffic.bg; sven-gelhaus.de;

Изказване на проф. Тодор Танев по време на дискусионна среща на тема: „Достойнството на човешката личност като основа на политиката”;