С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Тодор Икономов за Сенат: Реч на Учредителното събрание, 27 март 1879 г.

Тодор Икономов за Сенат: Реч на Учредителното събрание, 27 март 1879 г.

Тодор Икономов - ерудиция, идеализъм, честност и неподкупност

Почитаемо Събрание, като съм един от тези, които са подписали предложението за две камари у нашето отечество, аз считам за нужно да обясня причините, които са ме накарали да искам наред с камарата на Народното събрание и една втора камара, наречена у мене Сенат...

Господа! Народното събрание изразява народните желания и представлява народните интереси в делото на законодателството. Но народните желания и народните интереси сами по себе си са твърде общо и неопределено нещо. Дори и тогава, когато голямо болшинство от Събранието е съгласно в принцип върху едно нещо, върху една нужда, върху един закон, дори и тогава има твърде голяма разлика в мненията за подробностите и приложението на речения закон... А разногласията лесно могат докара Народното събрание до постановления, които не са вече чист народен интерес.

При съществуването на втора камара, на Сенат, таквози отстранение в изтълкуването на народните желания и интереси ще бъде по-малко възможно, защото с работата ще се заемат и други люде, които се водят от други съображения, имат други взглядове за работите и затова намират се в положение не само да съзрат уклонението, но и да изправят, ако ги слушат, онова, което е затъмнено в решенията на Народното събрание. Народната воля, както се изразява в законите, трябва да бъде твърда и постоянна, защото и законите трябва да бъдат яки и определени, а не дело на каприз на минутата. А за да бъдат законите следствие на дълбоко уяснени причини и цели, тий трябва да бъдат плод на здраво обмисляне и всестранно разглеждане. Но пита се, възможно ли е таквози разглеждане, когато то ще става само на едно място, когато ще разглеждат само онези, които въплъщават в себе си неуяснените или уяснените само от една страна желания на народа и гледат на работите по същия начин, както и масата? Ако за блясване на каква да е истина е потребна противоположност на мненията, за делото на законите това е още по-потребно. Тая потребност много добре се изпълнява от Сената. Господа! Избирането на представителите на Народното събрание всякога става при известно настроение на обществото. По тая причина Събранието всякога ще бъде наклонено да удовлетворява повече таквизи искания, нужди и интереси, които имат временно значение. Това всякога ще придава на законите временен характер и ще влече стремления за постоянни изменения, ако с второто разглеждане от други хора с други тенденции, с повече устоян ум не се придаде на тези закони по-голяма общност, по дълга трайност.

После обсъждането в Сената, който ще бъде съставен по друг начин и турен в други условия, постановяваните закони ще получават несравнено по-голямо съвършенство, по-голяма правилност, повече последователност и крепкост...Не трябва да крием от себе си, че елементите на устрояването и закрепването у нас са твърде малко и че по възпитанието си най-вече сме приготвени да разваляме, отколкото да създаваме.

Sybr

А на това като се притури, от една страна, слабата умствена подпорка на всички онези от нас, които могат да бъдат членове на бъдещите наши Народни събрания, а от друга страна, необмисленото увлечение подир всяка нова идея, то най-очевидно става, таквози Народно събрание не ще остане вън от увлеченията, далеко от прибързаните и едностранчиви решения в делото на узаконенията по различните части на управлението.

При постановлението, че бъдещите Народни събрания трябва да се състоят от представители, избрани от народа, ний можем да бъдем уверени, че болшинството на Събранието ще съставляват, от една страна, млади и ревностни момци, а от друга, самодоволни граждани от еснафите, че тъй съставеното Събрание никога не ще бъде чуждо на увлеченията. Ревностните ще тласкат много надалеч, а другите ще ги погледуват по незнание или добродушие и във вотирането на много закони ще се допусти без Сенат такава поспешност, която във всеки случай гибелно ще действа върху държавния порядък в страната.

Ако таквизи закони се приемат от княза, те ще имат нетраен характер и ще отслабват и подкопават авторитета на закона въобще. Ако ли не се приемат и се отблъснат от княза, стълкновенията между двете власти ще бъдат неизбежни и отслабването на всяка една от тях ще дойде сама по себе си...

Сенатът, господа, ни е нужен, защото само той може да поправи и регулира изражението на народните желания, които се изказват пред Народното събрание. Ако искаме нашето правителство да бъде закрепено и страната ни спокойна в първите години, в годините, когато всичките наши усилия трябва да бъдат устремени към заякчването на политическата ни самостоятелност и към достижение на друга по-висока и общонародна цел, към съединението на наший народ в едно цяло, без да бъдем, от друга страна, играчка на едно неограничено самовластие....

Някои от нашите се стряскат от името „Сенат”, защото то им наумява някакво разделение в народа на съсловия и на различни строго отделени интереси. Тий казуват, че Сенатът или Горната камара у другите народи се е появила само затова, защото е съществувало разделение в обществото. С приемания Сенат не ще ли докараме у нас такова разделение на привилегировани класи и непривилегировани?

У много държави Сенат е приет не защото той ще представлява особени съсловия и интереси на обществото, а защото е нужен един регулатор в делото на народното представителство. Други от почитаемите събратя се плашат от името „Сенат” по това, че тъй учреждение само може да се преобърне на място за излежаване, сиреч на място, дето могат да се прегледват онези, които по старости или по друга причина не влизат в работа, а пък трябва да им се даде някакво положение.

Накъсо: тия се боят да не би нашият Сенат да се обърне на турский Държавен съвет, дето се назначаваха всичките великочинни паши и беюве, неспособни за нищо друго... От нас, господа, от нашето Събрание зависи да наредим нашия Сенат така, щото в него не само да се представлява същий и единний български народ, но и да се поставят личности честни, достойни и деятелни..”

Дневници на Учредителното събрание от 1879 година; Съставителство: Веселин Методиев;

Институт Разум, Издателска къща „Гутенберг”, София 2004г.

Снимка: retrobulgaria.com;