Стоян Михайловски – поет, публицист, политик и интелектуалец

Статия от Евгени Кръстев – политолог

През целия си съзнателен живот Стоян Михайловски е бил публична личност. Той е и съдия, и учител, и народен представител, а неговата поезия и публицистика не се нуждае от представяне. Писаното слово разкрива мисленето, което известният българин е имал върху обществените проблеми и управлението на държавата. Михайловски обвързва демокрацията с определени ценности. Според него демократичното политическо управление може да бъде прилагано при просветени народи, народи, които съзнават значението на морала, могат да го оценят и да го превърнат в основна черта на своя публичен живот.

Основните категории в неговата публицистиката са свобода, морал, истина. Интелектуалецът е проумял, че политическа стабилност в България може да се установи едва тогава, когато тези категории се превърнат в стремеж не толкова на политическия елит, колкото на самото общество. Едно зряло общество представлява естествен носител на суверенна власт, а зряло общество съществува тогава, когато моралът, свободата и истината станат негови основни белези.

Основата, върху която Михайловски развива своите политически размишления е християнството. Човекът не е съвършен, но той може да се усъвършенства, а това е израз на божественото в него. Възползвайки се от тази възможност, отделният човек може да осмисли своето земно съществуване, което според поета има толкова кратка продължителност, че си позволява да го нарече – „гостуване”. Не всяко мнозинство може да произведе разум и справедливост. На гласуването по време на избори трябва да се гледа не само количествено, но и качествено, защото „ ... гласовете не трябва да се преброяват, а трябва да се претеглят”.

Как взаимодействат политика и наука. Ако науката не изпълнява своята обществена функция, тя е безсмислена. Науката трябва да просвещава народа, като му помага да се възползва от възможностите за по-добър живот. За Михайловски свободата, морала и истината са основни ценности, а разумът и справедливостта са средствата, чрез които тези ценности могат да бъдат утвърдени и да започнат да дават резултати, едно дълбоко консервативно разбиране. Това обаче не може да стане без просвещение, а то трябва да бъде осигурено от науката.

Според Михайловски отделният човек е част от нещо по-голямо, по-трайно, по-значимо. Възможностите за усъвършенстване, с които разполагаме, могат да се реализират, когато човек се развива в интерес на това цяло, от което той е част. И това е валидно за всички – политици, учени, духовници. В своето творчество мислителят отделя място на стремежа на хората към слава. Този стремеж противоречи на възможностите, които човек има, за да се усъвършенства. Славата – тя има значение за отделния индивид, не за общността, а усъвършенстването на човека може да се постигне само в общността.

Стоян Михайловски е застъпник на тезата за общите ценности на човека и общността, една ясна консервативна позиция, която лесно може да получи своето политическо тълкуване. Лидерските партии не могат да донесат нищо добро за общественото развитие и управлението. Лидерският подход в политиката е така далечен на консерватизма. Чрез своята публицистика Михайловски предлага обществено развитие върху консервативни ценности в съчетание с консервативен подход към политиката и държавното управление.

Основна характеристика на консерватизма е, че той изгражда политика на базата на реално съществуващите характеристики на общността, без да се опитва да ги променя, а само да ги развива и усъвършенства. Опитите за конструиране на бъдещето чрез теоретизиране са чужди на консерватизма и затова социалното инженерство е несъвместимо с него. И Михайловски не се занимава с конструирането на нов тип човек и нов тип общност.

Като политически публицист той се оформя след 1905 г., когато окончателно се е оттеглил от обществено-политическия живот на страната. Михайловски не създава абстракции, а стъпва върху реално случили се събития и върху тях развива своите политически размишления. Това е най-същностният аргумент за консервативния подход на българския интелектуалец.

Неговата голяма болка обаче е, че българите не използват възможностите за усъвършенстване, които са божествено заложени във всеки човек. Необходимо е мнозинството на една общност да проумее и използва тези възможности, защото самотните усилия са усилия слаби, усилия безплодни. Консерватизмът се основава на общности, неговото операционализиране не може да се осъществи нито от отделен човек, нито от малък просветен политически елит. Консерватизмът създава най-подходящите условия за взаимодействие между човека и общността, но само тогава, когато мнозинството е осъзнало наличието на естествени възможности за развитие на човека.

Малко преди смъртта си Стоян Михайловски изрича една мисъл, която в синтезиран вид изразява това, което се е опитвал да говори и обяснява по време на целия си живот: „Умирам неизползван – бих могъл да дам хиляди пъти повече на общество и народ – моите усилия бяха слаби усилия, защото бяха усилия самотни!”

Снимка: inews.bg;