Йорг Шьонбом: Старите войници никога не умират, те просто изчезват

Йорг Шьонбом за смисъла на нациите в Европейския съюз

Йорг Шьонбом, дълги години член на президиума на Християндемократическия съюз и бивш министър на вътрешните работи на федерална провинция Бранденбург, в интервю за „Крист & Велт”.

Въпрос: Всъщност едва ли можем да се оплакваме: пенсиите нарастват, безработицата намалява.

Йорг Шьонбом: Ние изразяваме отношение не толкова към материалните неща. Става дума за оценката на общия политически подход: значението на семейството, трябва да си струва да работиш, как изглеждат полагането на грижи в социалната област и самостоятелността? Тези неща трябва да се обсъждат отново. Г-жа Меркел каза: „Новите времена изискват нови подходи.” Но те не изискват нови ценности.

Вие настоявате за „връщане към разбирането за нацията като съдбовна общност”. Най-голямата ми дъщеря е на 21 години. Когато й прочетох това, тя само се засмя!

Възможно е. Германците се смеят повече от другите за тези неща. Но все пак ние постигнахме много в Германия. След обединението на Германия немците за първи път имаха щастието да бъдат обединени отново в една нация. За младежите днес въпросът Изток-Запад и без това вече не се поставя. Както и въпросът за Германия - с изключение, когато те са в чужбина.

Но това е хубаво. Къде е проблемът?

Правим грешка, когато не дефинираме националните си интереси в една все по-обединяваща се Европа. Темата интеграция в Германия, например, дълго време беше оспорвана с голяма острота. Зелените не искаха изобщо никаква интеграция. След това се споразумяхме, че имаме интеграция, която се ориентира по това, което е важно: език, култура, основен закон и така нататък. Това осъзнаване смисъла на германската нация е правилно. Когато войниците, които са положили клетва пред Федерална република Германия, се изпращат на военна мисия, то те правят това за своята страна, за своя народ. Заедно с други, които са част от тяхната ценностна общност в Европейския съюз.

Имаме ли нужда за това от повече национално съзнание?

Осъзнаването смисъла на нацията в Европа е важно - не срещу другите, разбира се. Французите също пазят интересите си. Националните интереси зависят от географското местоположение, от историята, от икономиката. Това имаме предвид.

Обединението на Германия още от самото начало се осъществяваше под знака на европейското обединение. Хелмут Кол, Ханс Дитрих Геншер и Жак Делор глупаци ли са?

Не! Израснах във време, когато на немско-холандската граница все още контрабандно се прекарваха кафе и цигари. През 1955 г., на 18 години, бях във Великобритания, при влизането в страната все още трябваше да се декларира колко пари имаш. Считам за великолепен начина, по който се разви тази Европа. Но Европа се утвърждава не чрез забвението на нациите, а чрез тяхното съвместно съществуване.

А ние, германците?

Ние имаме склонност към забвение. За поляците и балтийците е напълно естествено, че държат на нацията си. Когато Германия се обединяваше, страните, срещу които бяхме извършвали нападения, дадоха съгласието си. Ние трябва да отвърнем на този знак на доверие, като изпълняваме определени задачи в Европа.

Чрез повече национализъм?

Преди известно време един чешки министър ми каза: „Г-н Шьонбом, ние винаги сме се страхували, че Германия може да стане твърде силна. Днес се опасяваме, че Германия става прекалено слаба.” Германия трябва да бъде на висотата на задачите си като най-голямата държава на Западна Европа, за това става дума.

Вие пишете: „Америка е една идея, Германия има една функция”. Искате ли да сте по-скоро американец?

Не. Мисля, че и ние сме на път да станем по-самоуверени. Казах това, тъй като винаги ме е очаровала идеята в САЩ „E pluribus Unum”, „От многото-единствен”(девиз, изобразен на държавния печат на САЩ). Американският мит за основаването на САЩ, всеки е свободен човек, всеки може да направи нещо от себе си, се е запазил, най-малкото в голяма степен.

Един твърде митичен мит.

Да, действителността не винаги приляга на представите.

„Преди Християндемократическият съюз се застъпваше за свобода, а не за равенство”, казвате в книгата си.

Аз съм убеден християндемократ. ХДС е народна партия, която трябва да се бори да запази широтата, която винаги е имала. Загрижен съм, че ние в ХДС заменяме все повече свободата с предписания. Квотите за жени също не трябва да бъдат въпрос от компетентността на държавата. Силните жени вече се утвърждават.

Като Ангела Меркел?

Способните да се утвърждават го правят успешно. Имам чувството, че волята за регламентация във всички области става все по-силна. Идеята за свободата и личната отговорност все повече и повече бива надвишавана от желанието да се предписва на човека съгласно какви представи да се развива. Това не е задача на политиката.

Казахте, че Германия „is fading away“, Германия постепенно изчезва. Превърнахте ли се в политически меланхолик?

Не. Като изговарях тези думи мислех за генерал Дъглас Макартър. Той казваше:„Old soldiers never die, they just fade away.“ („Старите войници никога не умират, те просто изчезват”). Когато си мисля за моите деца и внуци и виждам какво правят те и връстниците им, тогава не ме е страх. Но съм загрижен, че намаляващата раждаемост с всички последствия за демографията и социалните системи води по-младото ни поколение до границите на възможностите му.

Едно интервю на Ханс-Йоахим Нойбауер

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Крист & Велт”;

Снимки:brandenburg-cdu.de; morgenpost.de;