Рюдигер Алтман: Наследството на Конрад Аденауер – Християндемократически съюз

Рюдигер Алтман за наследството на Конрад Аденауер

Публикуваме откъси от книгата на Рюдигер Алтман „Наследството на Аденауер”, издадена през 1960 г. и посветена на първия канцлер на Федерална република Германия. В този период Конрад Аденауер все още заема най-важните политически позиции във Германия – канцлер, предводител на парламентарното мнозинство и на своята партия ХДС (Християндемократически съюз).

Това е сборник за политическото наследство Конрад Аденауер, обявен за най-великия германец на всички времена. Наследство, което той завещава в едно смутно и несигурно време. Размислите на Рюдигер Алтман започват с цитат от трагедията „Хамлет” на Уилям Шекспир:  

Хорацио: Как точно да го обясня, не зная, но чувствам, че туй вещае смътни брожения във нашата страна! Хамлет, първо действие, първа сцена Всъщност Конрад Аденауер остана един непознат - що се отнася до мотивите на неговите действия, до духовния му свят от представи, до по-големите му цели. Това, което знаем за него – неговата тактическа хитрост, европейското му усърдие, недоверието към Русия, неговата атлантическа вярност като съюзник – не показва голям духовен профил. Извън тези неща само анекдоти и вицове. Нито една от неговите речи, която си струва да бъде отпечатана. Също така и биографите изглежда са намерили малко неща, които да надхвърлят ранга на един кмет на голям град.

И въпреки това, и без всякакво съмнение, той е мъж с голяма стойност. Може би само мъдър старец, който е формирал политическия си облик още по времето на империята, който два пъти е преживял залеза на Европа, когото страстно раздиращото време на Ваймарската република някак си отмина и който отглеждал рози, когато Хитлер беше диктатор... – може би само един такъв мъдър старец можеше да даде спокойствие на това изчерпано тяло на Германия, спокойствие, от което тя имаше по-настоятелна потребност, отколкото от политическо чувство за собствено достойнство.        

Равносметка на партиите

Разглеждаме ли вътрешното състояние на двете големи партии, идваме до поразителната констатация, че както Християндемократическият съюз (ХДС), така и социалдемокрацията отново и отново обсъждат необходимостта от реформата си. Разбира се, предметът на реформата на двете партии е различен: Християндемократическият съюз има предвид организацията си, Социалдемократическата партия (ГСДП) своята идеология. Разликата е в това, че управляващата партия (ХДС) има наистина много избиратели, но твърде малко членове, докато социалдемокрацията притежава повече членове, но пък привлича твърде малко избиратели.

Други мотиви също играят ролята си, но не са от решаващо значение. Целта на ХДС се състои следователно в това, да стабилизира мнозинството си, а на ГСДП - да придобие способност да създава мнозинства.

Християндемократическият съюз: Аденауер, религия, компромис

Що се отнася до управляващата партия, то нейното наименование като управляваща партия се нуждае от едно подзаглавие. То се казва: Аденауер, религия, копромис. Така, както днес е пред очите ни, на първо място ХДС е дружината на Аденауер. Най-активните привърженици на Християндемократическия съюз – каквито и представи винаги да са имали за ролята на християнството в политиката – се набират от лагера на двете големи вероизповедания. Политиката на ХДС (тук се абстрахираме от външната политика) е една комбинация от компромиси.     

Но обозначението „съюз” изразява това несъвършено. Фактически ХДС е партия, която се състои от две части. Тя се състои от една страна от съюза на партийните членове, но от друга от едно „тяло” от привърженици и заинтересовани, устроено значително по различен начин, чието поведение вероятно е по-решаващо за политическия профил на съюза от действителното членство. И това тяло съставлява способността на партията да създава мнозинства.

Различни групи в Християндемократическия съюз

Активните членове на ХДС се набират в значителна степен от католицизма. Но за всички важни позиции по принцип съществува паритетно отношение към протестантите. Затова и рядко възникват персонални политически усложнения. Така например, ако канцлерът е католик, федералният президент „трябва” да бъде протестант. Католическият клир – за разлика от предишната партия „Център – се е отказал от активна роля в ХДС, така че днес фракцията в Бундестага наброява поредица от евангелски висши църковни съветници, но нито един католически духовник.

Най-интересно е отношението на ХДС към икономиката. Както всеки знае, индустрията допринася мощно за подпомагане на партийните финанси. Но дори и сред депутатите на ХДС да има поредица от предприемачи, директори на индустриални предприятия и водещи служители в икономиката, то само отчасти бихме могли да се обърнем към тях като политици, представляващи определени интереси. Досега те не са се групирали в една сплотена формация. И в това отношение те не са противотежест на групата на работниците в парламента.


23 май 1949 г. - Конрад Аденауер подписва Конституцията на Федерална република Германия

Към партията като такава, немските предприемачи сякаш са значително по-малко заинтересовани, отколкото към запазването на едно несоциалистическо мнозинство. Ето защо незапознати с тези неща хора са склонни  да казват, че влиянието на икономиката е толкова силно, че тя не вижда потребност да се ангажира с политическо сътрудничество в ХДС.

Все пак ХДС постигна това, че силното мнозинство на икономическите групи реши да заложи на картата на съюза. Доколкото се вижда, това беше едно временно, а не принципно решение.  В общи линии предприемачите в политиката останаха второстепенни фигури. Германската икономика, както и работничеството, не създаде политически водачи след Втората световна война.

Членството в Християндемократическия съюз – сън между избори

Практически една такава политика означава, че управляващата партия се ориентира според интересите на избирателите и много по-малко според волята на своите членове. Неведнъж членовете свирят втора цигулка в ХДС. Вътрешният живот на местните и провинциалните организации може да бъде описан само като ленив. Ядрото на една окръжна организация твърде често се образува само от една клика видни личности и първенците от града, която се стреми да урежда сделките помежду си.

Иначе регионално и локално ХДС е много разнообразно оцветен. В Южна Германия и в Югозапада съюзът има характера на католическа народна партия: антилиберална и без разбиране за това, какво мислят в протестантския Север. Там ХДС пък е все още силно оцветен от национал-либерализма, стои много по-надясно, има малка представа какво изобщо е значението на католическото социално учение в политиката.

Истински дискусии стават наистина твърде рядко в местните организации. Вместо това хората обичат да живеят от противоречието с ГСДП. Впрочем правителствената политика е мерилото за създаването на политически мнения. ... Както изглежда, организацията на ХДС няма в себе си почти нищо, което би могло да смути лекия сън, в който масата от членовете прекарва във времето между изборите.  

В полето на идеологията

Но проблемите на ХДС в никакъв случай не са само в неговата организация, а и в полето на идеологията. В лагера на свързаните с католицизма твърдо се придържат към това, че ХДС трябва да остане „светогледна партия”. В общи линии споровете се ограничават в излагането на католическото социално учение. Социалните комисии се опитват да изградят от това социална идеология; други се стремят към неоконсерватизъм. Като цяло от своето учредяване насам ХДС е клонял вдясно и съзнава това. С това ХДС следва една общоевропейска тенденция. За това значително допринася и фактът, че от дълго време съюзът е управляваща партия.   

Може ли затова партията да бъде наречена консервативна? В определена степен, да. ХДС наистина прилага политиката на държавата на благоденствието, но това правят също и английските консерватори. При нас консерватизмът има още един друг привкус. Той е по-неспокоен, по-агресивен, в общи линии и по-провинциален, отколкото в Англия. Също така не е случайно, че консервативните кръгове на ХДС досега не развиха едно задължително понятие за държавата. Единствено в спора с болшевизма консервативните аргументи не играят водеща роля.

Това, което остава, е потребността да се стои вдясно, т.е. да се дистанцира от левицата. И фактически ХДС се е превърнал в събирателно място на несоциалистическите избиратели. Дали това, разбира се, е достатъчно, когато Аденауер ще си е отишъл, изглежда в известна степен съмнително. Това, от което ХДС има нужда, за да оправдае не само името си, но и задачата си, са много по-малко „десни политици”, отколкото водачи, които владеят изкуството на компромиса – и в теоретично, и в идеологическо отношение.

Когато някой ден мястото на Аденауер остане празно, политическата позиция на ХДС трябва да се формулира по-прецизно. За германските отношения Християндемократическият съюз без съмнение е партия от нов стил. Но методите на Аденауер не могат да бъдат копирани.

Рюдигер Алтман (1922-2000) е немски публицист, съветник на федералния канцлер Лудвиг Ерхард; ръководител на Политическата академия „Айххолц” на фондация „Конрад Аденауер”.

Източник:  Rüdiger Altmann, Das Erbe Adenauers, Seewaldverlag 1960;

Превод: Господин Тонев;

снимки: konrad-adenauer.de;  bundesregierung.de;