Роналд Рейгън - политик, вярващ в свободата

 Роналд Рейгън: За свободата трябва да се борим!

На 6 февруари 1911 година в Тампико, Илинойс е роден Роналд Рейгън, президент на САЩ, политик от Републиканската партия. Започнал като спортен радиокоментатор, Рейгън има успех и като актьор в киното, работи като радио и телевизионен водещ и ръководител на Гилдията на киноактьорите, преди да се насочи към кариера в политиката. В началото на 1965 година група видни калифорнийски консерватори подкрепят Рейгън в усилията му да се бори за губернаторския пост в техния щат. Подкрепен финансово и тласкан от консервативните настроения сред избирателите през 1966 година той  печели с лекота 58 процента от гласовете и е избран за губернатор на Калифорния (1967-1975).

През 1980 година печели президентските избори срещу демократа Джими Картър и става 40-тия президент на САЩ (1981-1989). Рейгън е на 69 години, когато влиза в Белия дом и става най-възрастният президент, избиран в САЩ. Преизбран е като президент през 1984 г. в политическа битка с демократа Уолтър Мондейл. През 1981 г. оцелява след покушение. Обявен от медиите за „Великия комуникатор”, който не се бои да заяви: „Аз съм просто гражданин, който е временно на държавна служба.”

Роналд Рейгън е политик, вярващ в свободата. Негова е мисълта: „Когато правителството расте, свободата намалява. Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството. Ние не предаваме свободата на своите деца чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.”

Възгледът му за ненамеса на правителството в икономиката е обобщен остроумно с думите: „Ако икономиката се движи, обложи я с данък. Ако продължава да се движи, регулирай я. И ако тя спре да се движи - субсидирай я. Когато една компания или един човек харчи повече, отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката.”

Рейгън разглежда комунистическата система като антитеза на свободата и чувства, че хората искат да бъдат свободни. „Кого наричате комунист? Е, това е човек, който чете Маркс и Ленин. А кого наричате антикомунист? Това е човек, който разбира Маркс и Ленин.”

Рейгън има открит стил на общуване и на заявяване на позиция: „Ние искаме да бъдем силни, искаме да бъдем реалисти. Искаме да назоваваме нещата такива, каквито са, а не по начина, по който желаем да бъдат и ние трябва да бъдем готови за преговори, които черпят своята сила от реализма.”

Бившият министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър не крие възхищението си от него. „Рейгън имаше твърди принципи и, според мен, правилни. Той ги излагаше ясно. Той действаше решително, воден от тези принципи. Когато светът създаваше проблеми пред Белия дом, Рейгън не ги избягваше, нито се объркваше или съкрушаваше.

Не мога да си представя, че който и да е дипломат или който и да е драматург би могъл изрази по-добре това, което той каза на Михаил Горбачов на срещата в Женева: „Нека да Ви кажа, защо не ви вярваме”. Това бяха откровени, твърди и сигурно не много приятни за ухото думи”.

Със своята вяра в Бога Рейгън привлича религиозните гласоподаватели в Америка и трайно установява мястото на религиозните консерватори в Републиканската партия. И до днес те са основата на тази партия. „Свободата процъфтява, когато религията е жизнена и управлението на закона под Бог се признава”...Рейгън се бори с постоянство срещу моралния релативизъм на времето. „Между кориците на Библията са отговорите на всички проблеми, които хората срещат.”

През януари 1940 година Рейгън сключва брак с Джейн Уайман. През 1940 година им се ражда дъщеря, следващата година осиновяват син, а през 1945 г. имат още едно дете, което умира две години по-късно. Впоследствие бракът им се разпада.

След няколко години актьорът Рейгън намира щастието си в новата си любов – актрисата Нанси Дейвис, която се отказва от кариерата си заради него. Женят се през 1952 и имат две деца. Оттогава се неразделни, възхитителни в своята дълбока, взаимна отдаденост.

През ноември 1994 г. Роналд Рейгън признава, че страда от болестта на Алцхаймер - нелечимо заболяване, предизвикано от прогресивно умиране на мозъчните клетки. „Започвам пътуването, което ще ме доведе до залеза на моя живот”, казва той тогава.

Неговата съпруга Нанси, която е неотлъчно до него, заявява: „Дългото пътуване на Рони го отведе в едно отдалечено място, където и аз вече не мога да го достигна.”

През целия си живот Роналд Рейгън имаше такова ободряващо и укрепващо присъствие, разкрива Маргарет Тачър, че беше лесно да забравиш какви страховити задачи си постави самият той. Рейгън се стремеше да излекува наранения дух на Америка, да възвърне мощта на свободния свят и да освободи поробените от комунизма.

Това бяха трудни за изпълнение и много рисковани каузи и бяха преследвани почти безгрижно. Роналд Рейгън въплъщаваше още една велика кауза, наречена сполучливо „великата кауза на окуражаване на всички”. Тя е извор на дълбоко преклонение пред съдбата му на човек и политик.

Снимки: diariobae.com; businessinsider.com;