Роко Бутильоне: Само битката, която не се води, е загубена със сигурност

Разговор с консервативния политик Роко Бутильоне

Председателят на Християндемократическата партия на Италия Роко Бутильоне е професор по политология, застъпник на консервативните ценности. Бутильоне е ревностен католик, бил е съветник на папа Йоан Павел II.

През 2004 г. той оттегли кандидатурата си за комисар по правосъдието на Европейския съюз заради изказването си за хомосексуалността, когато заяви на препитването, че хомосексуализмът е грях и че семейството съществува, за да могат жените да раждат деца и мъжете да се грижат за тях. Интервю на Роко Бутильоне пред вестник „Ди Велт”.

Въпрос: Как бихте обобщили проблемът на Италия?

Роко Бутильоне: В началото на 90-те години имахме голяма криза. Тогава значението на институциите беше силно отслабено. След това останахме без стабилни правила. Това беше благоприятно за личности, които успешно могат да поляризират и най-добре да заострят дебатите. Оттогава изживяваме една смесица от политика и кабаре.

Има ли рецепта срещу това?

Политиката трябва да бъде по-скучна - както в Германия - и да постига резултати. Също както в Германия.

Защо за толкова много италианци левият лагер не съумя да се представи като алтернатива на Берлускони?

Берлускони би казал, защото са комунисти. Тук той нямаше да е напълно несправедлив. Имахме голяма комунистическа партия. Наистина тя никога не е била в правителството, но те имат огромно влияние върху живота, особено върху културния живот, с известен комплекс за превъзходство, въпреки че комунизмът се провали. Наистина, случва се понякога да кажат - да, вярвах в нещо фалшиво. Но те никога няма да кажат: ти беше прав. Изведнъж, само за един ден, всички те станаха демократи. Въпреки това още не е даден отговор на въпроса те действително в какво са се превърнали. Затова им е много трудно да изградят алтернатива на Берлускони.

Как си обяснявате привързаността към Силвио Берлускони на толкова много хора във величествената културна нация Италия?

Защото толкова трудно се справяме с противоречията. Италианецът много иска да бъде светец като свети Франциск, но и женкар като Казанова. Той иска да бъде почтен човек, но много богат, ако трябва може би с някои нечисти похвати. Той много иска да бъде герой на закона като безстрашния пред лицето на смъртта съдия Фалконе, който беше взривен, борейки се срещу Коза Ностра, но също така и малък мафиотски бос - не, това не! Но все пак някой, който няма акуратно отношение към законите.

И Силвио Берлускони успя да се представи като човек, който обединява и олицетворява всички тези неща в себе си, сякаш е преодолял принципа на противоречието. Ясно е, че това не е възможно. Но това е вълшебната сила на Берлускони. Той се държи като учен и като опитен магьосник - като човек на Ренесанса.

Има ли елементи в системата на Берлускони, които ще го надживеят?

За него в Италия има голяма социална база. Това е едно разпространено недоверие спрямо левицата. Това ще остане. Много от поддръжниците на Берлускони са стойности хора. Те, естествено, ще имат бъдеще, също и някои политически сегменти. Все още съществува християндемократическа и социалистическа традиция, които се разцепиха. Части от тях живеят в партията на Берлускони. Напълно възможно е те отново да станат самостоятелни и да се консолидират. Те ще имат бъдеще.

Как може да се върне доверието в институциите?

Трябва да се върне! Велика нация като Италия не може дълго време да съществува без уважавани институции. Имаме нужда от политическа система, която не е скроена за един човек и продължава да съществува от само себе си, както в Германия, където избирателите дават доверие не на отделни лица, а на последователността на една традиция и на партии, които гарантират тази приемственост. Много се надявам, че в края на краищата и при нас отново ще възникне една такава голяма народна центристка партия, каквато по-рано винаги е съществувала в Италия.

Преди години бяхте изстрелян обратно от Брюксел в Рим, упреквайки Ви в хомофобия. Имате ли притеснения за Европа?

Не. Трябва ли да се страхуваме за нещо? След моето приключение в Брюксел първоначално мислех, че с това моята политическа кариера е приключила. Но тогава тук, в Италия, поех една трудна кампания, за да изясня моето лично разбиране, като един вид предварително гласуване на така наречения закон 40, отнасящ се до биоетиката. И ние го спечелихме. Защото не е вярно, че Европа вече не е християнска. Европа витае между вярата и неверието. Време е на подем, време за решение, а това означава и време за борба. Само битката, която не се води, със сигурност е загубена. Битката, която се води, може или да бъде спечелена или загубена. Ние живеем във време, когато Европа трябва да вземе решение за себе си. В този спор за човека ние просто трябва да участваме. Не можем да отбягваме борбата. Борбата продължава.

Когато Джулио Андреоти беше попитан по телевизията за бъдещето на Италия, той изпадна в драматично безсилие. Как е при Вас? Какво виждате, когато се опитвате да погледнете в бъдещето на Италия.

След 100 години Италия все още ще съществува. Ние все още ще бъдем италианци, а не германци. Ние все още ще ядем спагети. А германците? За тях не знам с такава точност. Може би и те ще ядат спагети.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Ди Велт”;

Снимки: melty.it; circo.it;