Рихард фон Вайцзекер: Представата „Това не ме интересува” е безотговорна

Интервю с Рихард фон Вайцзекер, бивш президент на Германия

Въпрос: Защо никой от активните политици не се възприема от хората като образец?

Рихард фон Вайцзекер: Всеки има своите силни и слаби страни. На мен ми беше сравнително лесно да разясня възгледа, че ние се нуждаем от партии, но не бива целта да е единствено завоюването на власт. Основното е да се решават проблеми, иначе политиката губи одобрение. Чистият популизъм е безнравствен.

Не произтича ли Вашата мотивация да се ангажирате политически от желанието за отговорно занимание с историята?

За моето поколение най-важната задача беше да се разберем с някогашните си противници от войната. Разбирателството с Франция беше сравнително лесно, тъй като то беше и в интерес на французите. За Съединените щати Западна Германия беше желан партньор по време на Студената война. Особено трудно беше помирението с нашите противници на Изток – преди всичко с Полша, която беше първата жертва. И тогава разглеждах това помирение като моя централна задача и се ангажирах политически. Имах сериозно отношение към партиите и участвах в тях (Вайцзекер е бил член на Християндемократическия съюз). Но партиите бяха за мен само един необходим инструмент, а не цел.

Водехте ли се от християнски ценности?   

Понятието за ценности е неясно. Наложително е например да се застъпваш за свободата. Но това не е всичко. Важно е да устояваш в свободата отговорно. Трябва да ни оценяват по нашите дела, а не по нашите теории за ценностите.

Трябва ли студентите да търсят своя образец според тази максима?

Да. Става дума за дела. Образците не са някакви особено възхитителни характери, а хора, които са решили отговорно задачите на времето си.

Фактът, че студентите Ви възприемат като пример, свидетелства за вакуум, който Вие запълвате.

На въпроса за образците трябва да се наслаждаваме винаги предпазливо. Всяко поколение има своите собствени задачи и аз не бих сравнявал различните поколения. Моето поколение беше формирано пряко от преживяванията по времето на нацизма и на войната. Това придаваше на дебатите помежду ни принципно съвсем друга обща основа и сериозност.

Станала ли е политиката по-повърхностна?

Повърхностен упрек е, че днешните дебати са по-повърхностни. Признавам, че истински значимите дебати в нашия парламент са рядкост. Но всяко време и всяка епоха имат собствени задачи. Епохата, в която аз взех участие, постави по-тежки изисквания към нас, към нашата същност и нашето разбиране за историята. Но това не е наша заслуга.

Защо като млад човек да се занимаваш с политика, след като днес се разглеждат все по-малко вълнуващи въпроси?

Дори да са по-малко вълнуващи, не е толкова лесно да се справиш с тях. Човек трябва да действа все така сериозно и отговорно. Странно е, че към сериозните въпроси спада и този, че не е така лесно да разпознаеш тяхната сериозност.

Кои са сериозните въпроси, които, както казвате, са трудни за разпознаване?

Глобализацията е едно трудно разбираемо понятие, много по-трудно разбираемо от разведряването по време на Студената война или мира с руснаците. Този цялостен процес изглежда по-малко заплашителен, отколкото защитата от съветските ракети със среден обсег на действие, но дългосрочно в никакъв случай не е по-малко застрашителен за живота. В предизборните кампании обаче политиците се връщат обратно към националните въпроси. Това нарушава нашата дългосрочна отговорност и дългосрочните ни интереси.

Нацията ни е повлияна от силата или слабостта на Европейския съюз и от породени от нашата дейност последици или от случайни въздействия върху земята – като например затоплянето на климата. Но тези важни проблеми въобще не се разглеждат по време на избори. Избира се някой, който събира привърженици в своя избирателен район с предложението здравната осигуровка да стане по-ниска.

Доста студенти не искат да слушат повече за времето на нацизма.

Представата „Това не ме интересува” е безотговорна и е насочена срещу собствените интереси. Чрез грешките на миналото настоящето е добило непоправими белези. Да си отворим очите за тези неща включва в себе си съвършено легитимното осъзнаване, че не си имал дял във вината на твоите собствени предци – и по този начин, че не трябва да се чувстваш лично обременен. Това е морален разум.

Вие самият сте преживели Втората световна война. Трябва ли всеки ден да мислите за това?

Преживях войната от първия до последния ден. Започнах военната служба преди войната и бях в нежелана от мен униформа в продължение на седем години. Истина е, че не виждам себе си в ролята да разказвам на моите деца и внуци за войната. Нямам желание за това. Ние, старите свидетели на времето, даваме неохотно своя принос.

Превод: Господин Тонев; Из интервю на „Цайт кампус” с Рихард фон Вайцзекер;

Рихард фон Вайцзекер е президент на Федерална република Германия в периода 1984 - 1994 г.

Снимки: bundespraesident.de; focus.de;