С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Ричард Атънбъро: Обществото ни е завладяно от цинизъм, има нужда от герои

Ричард Атънбъро: Обществото ни е завладяно от цинизъм, има нужда от герои

Спомен за режисьора Ричард Атънбъро

Ричард Атънбъро (1923-2014), британски филмов режисьор и актьор, през 1993 г. провъзгласен за лорд и по този начин член на британската Камара на лордовете, често представя във филмите си забележителни исторически личности. С „Ганди” (1982) и „Вик за свобода” (1987) той отпразнува най-големите си успехи. Във филма „Сивата сова” („Grey Owl”) Ричард Атънбъро проследява живота на  Арчибалд Билейни (в изпълнение на актьора Пиърс Броснан), който емигрира от Англия в Канада и от трапер се превръща в защитник на природата. Публикуваме разговор с Ричард Атънбъро, както и кратък обзор на неговото творчество и на филма „Ганди”. Вече сте на възраст, на която други се наслаждават на пенсионирането си. Вие все още снимате филми. Ричард Атънбъро: Филмите, които правя, не съответстват на обичайните комерсиални критерии. Те не са изцяло свързани с бягство от реалността и не съдържат порнография - било секс или насилие, които всъщност са предпоставките за успех. Най-малкото големите филмови компании виждат нещата по този начин, но аз не снимам за тези филмови студия. Създавам филмите си посредством финансовата подкрепа на частни лица, което ми дава възможно най-голямата творческа свобода. Кредиторите обаче имат проблеми с разпространението на филм, който не съответства на общите стандарти на развлекателната индустрия. По този начин има по-малко пари за реклама. Следователно ако имам филм, който ми е на сърцето, а това винаги е така, когато съм бил режисьор на този филм, аз трябва да продам този филм. Трябва да насоча вниманието върху филмите. Хората трябва да отидат да ги гледат и сами да си съставят преценка. Ето защо пътувам по целия свят и давам интервюта. Когато големите филмови компании стоят зад един човек, това не е необходимо, тъй като те имат на разположение огромни бюджети за реклама. Измина дълго време и докато реализирате филма „Сивата сова”? Започнахме с проекта – по онова време вече с Пиърс Броснан, който все още беше лице в телевизията, но не и филмова звезда. Никой не се интересуваше от филма или от Пиърс Броснан. Едва когато той стана „Джеймс Бонд”, внезапно се намериха пари за „Сивата сова”. Важно беше, че Пиърс остана верен на проекта, въпреки че за него проектът беше риск. Нали обществеността го знае на първо място като Джеймс Бонд. При мен той се показва публично с плитки - това е твърде необичайно. Но Броснан е много добър актьор и ако някога интересът към „Джеймс Бонд” отслабне, ще се види, че той е много умен, ловък и убедителен изпълнител. Биографичните теми преминават като червена нишка през творчеството Ви. Предпочитам фактите пред измислицата. И вярвам в героите. Мисля, че нашият свят има нужда от герои. Обществото ни е завладяно от цинизъм и съм много загрижен, че внуците ми, например, са изправени пред определени ценности и критерии, които не ми харесват. Мисля, че винаги ще има велики личности, които служат като вдъхновение за всички нас. Действително филмът за Ганди е причината за желанието ми да снимам филми като режисьор. За щастие филмът се превърна в успех и бях в състояние да продължа да работя. Rich At 2 Доколко правите компромиси, тъй като филми с послание наистина имат смисъл единствено, ако много зрители гледат филма и разбират това послание? Ако човек има да каже нещо, трябва да намери контекста, в който може да го каже. А в развлекателния бранш аз не съм свещеник, писател или философ. Има определени неща, които са важни за мен и искам да направя тези неща понятни за хората. Това става, като се събужда интерес. А интересът на мнозина е да бъдат забавлявани. Така че, нещата, които са важни за мен, трябва да ги представя по забавен начин. От друга страна човек не иска да дискредитира въжделението си или да го представи фалшиво. Филмите могат ли да променят света? Не знам. Мисля, че възвеличаващото представяне на насилие може да принизи моралните стандарти и да съблазни към погрешно поведение. Това ме притеснява, цялата порнография на насилието. Може би нещата имат и друго измерение, когато филмът се разглежда като сърдечно въжделение. Аз нямаше да снимам „Вик за свобода”, филм, който осъждаше апартейда и убийството на Стив Бико, ако не бях убеден, че той би могъл поне мъничко да упражни въздействие. От 1993 г. Вие сте член на британската Камара на лордовете (Горната камара) и можете пряко да оказвате влияние. (През 1976 г. Атънбъро е посветен в рицар на Британската империя, а през 1993 г. е издигнат в ранг на лорд) Действително в момента се застъпвам твърдо да се опрости изцяло дълга на така наречения „Трети свят”. Тъкмо сега британското правителство опрости дълга на Мозамбик. Парите, които бяха предвидени за лихвени плащания, трябва да се използват за училища и болници. Но аз не съм „работещ пер”, който няколко дни в седмицата работи за някоя партия в Горната камара. Носейки титлата лорд бих могъл да седя на неутралните банки, но от 1945 г. съм член на лейбъристката партия и затова седя при тях. Филмът „Ганди” (1982) - мечтата на живота на Ричард Атънбъро. Осъществяването на мечтата на своя живот за Атънбъро - да снима филм за Махатма Ганди, проектът „Ганди” - започва да добива конкретни форми в края на 70-те години. Тема на този монументален биографичен филм е животът и делото на Махатма Ганди. Историята на индийския борец за свобода, който най-напред отива в Южна Африка като адвокат и през 20-те години на миналия век привлича вниманието върху себе си чрез няколко ненасилствени акции, през 1915 г. се връща в родната си Индия и се опитва чрез ненасилствена съпротива да прогони англичаните от страната си. Много бързо той се превръща в обичана и популярна фигура за потиснатите и угнетените. При висока лична отдаденост той съумява в течение на дълги години да върне на хората достойнството им и подготвя грижовно пътя към независимостта. Минават над 30 мъчителни години, преди мечтата му да се сбъдне и Индия да получи независимостта си на 15 август 1947 година. На 30 януари 1948 г. Махатма Ганди, подкрепян от племенниците си като придружителки, излиза в градината на дома Бирла в Ню Делхи, където прекарва последните дни от живота си. Петстотин души са се събрали за съвместна молитва с него. Ганди изрича първите думи на молитвата. Тогава към него пристъпва индуският националист-фанатик Натурам Годсе, покланя се пред Ганди, стреля в него и го убива. Един ден по-късно трупът на Махатма Ганди е поставен на сал в река Ямана и ритуално изгорен. Rich At 3 С биографията на Ганди режисьорът сър Ричард Атънбъро успя да създаде един шедьовър, който въпреки огромната продължителност на филма никога не предизвиква скука. 22 млн. долара  струваше тази впечатляващо инсценирана историческа картина, която жъне голям успех сред публиката. С голямо познание и спиращи дъха снимки Ричард Атънбъро разказва историята на Махатма Ганди. Двадесет години Атънбъро подготвя заснемането на филма. Два пъти е бил изправен пред банкрут по време на снимките и е трябвало да пожертва части от личното си имущество. Снимките са правени предимно на оригиналните места. Само за сцената на погребението са ангажирани 98 000 платени статисти и 200 000 доброволци, като се превръща в най-голямото стълпотворение на хора в историята на киното. Забележително е актьорското постижение на Бен Кингсли като Ганди, който претворява перфектно интензитета на неговата историческа фигура. С първата си главна роля на големия екран междувременно вече 37-годишният актьор Бен Кингсли осъществява своя пробив в киното. По време на подготовката за ролята на индийския политик артистът е отслабва с около десет килограма и изследва всички налични книги за радетеля на ненасилствена съпротива. Благодарение преди всичко на изключителното актьорско постижение на Бен Кингсли, филмът успява да пресъздаде излъчването на Ганди и идеалите му на ненасилието, на достойнството на човека и мира на земята. Ведно с визуалното представяне и хуманистичният светоглед също така превръща филма в едно преживяване. „От всички мои филми той наистина е най-важният в живота ми. Със сигурност най-значимият. Това беше филм от необикновена величина, който разглежда една важна част от световната история. Разказ за един мъж, който може би е един от най- значителните хора на всички времена. Той промени живота ни. Той промени начина, по който хората се справят с проблемите си, промени разбирането за нещата, които се отнасят до опозиция и нетолерантност. И нагласата към поведението ни, с което търсим да запълним нашите страсти и убеждения.” Откъс от филма „Ганди”: „Вие все пак не мислите, че ние ще си тръгнем просто така от Индия? – Напротив, някога определено ще си тръгнете. Разберете, 100 000 англичани няма да могат да упражняват контрол над 350 милиона индийци, ако те откажат да Ви сътрудничат.” Осем Оскара за „Ганди” - Дългите години на подготовка и усилията, с които Атънбъро прави филма „Ганди”, се отплащат. „Ганди”, с малко известния по онова време британски актьор Бен Кингсли в главната роля, се превръща в успех. Филмът печели осем Оскара, между тях наградите за най-добър филм, за най-добра мъжка роля и за режисьор. Ричард Атънбъро искаше да прави филми за заинтересована публика, кредото на режисьора гласи: „Няма нито една причина да снимаш филм, само за да създаваш радост на себе си.” Източник: artechock.de; deutschlandradiokultur.de; tagesspiegel.de; Съставителство и превод: Господин Тонев; Снимки: indianexpress.com; entertainment.ie; metronews.fr; бутон за споделяне