Реджеп Ердоган иска да върне на Турция предишното османско величие

Размисли за визията и политическите цели на Реджеп Ердоган

Управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, оглавявана от Реджеп Тайип Ердоган, спечели убедително провелите се на 12 юни 2011 г. парламентарни избори и състави правителство за трети пореден път. Турция, с площ от около 810 000 кв. км, е повече от два пъти по-голяма от Федерална република Германия. Около 24 000 кв. км от тях са в Европа.

Най-големият град на страната, Истанбул, е единственият град в света, който е разположен на два континента - Европа и Азия. Истанбул има 13 милиона жители, а столицата Анкара е около пет милиона. Правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган е прозападно ориентирано и обяви началото на преговорите за присъединяване към Европейския съюз за приоритетна цел на своята политика.

Когато турският министър-председател се появява на трибуната в преизборната кампания, зад него висят два огромни портрета. Единият показва Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на модерна Турция, когото много турци почитат като светец. Другият показва самия оратор, Реджеп Тайип Ердоган, представящ се за наследник на Ататюрк и претворяващ делото му. Критиците на Ердоган обаче казват, че той руши делото на Ататюрк, че е разрушителят на светския „кемализъм” и че изгражда един съвсем нов, ислямски „режим”.

Сега правителството е властовият център. След изборите Ердоган ще се опита да завърши основите на политическата система, с нова конституция и може би с преобразуване на армията, за да отнеме политическото влияние от Генералния щаб. Досега армията е била властовият център в Турция. Сега това е гражданското правителство.

Това е историческата заслуга на Ердоган. Така той отвори вратите за по-голяма демокрация, но едва през следващите няколко години ще се покаже дали Ердоган ще използва извоюваните от самия него възможности или ще замени отстранената авторитарна система на военните с подобно авторитарна, но ислямски оцветена.

Отнемането на властта на армията е фактически смяна на режима, но дали е отклонение от визиите на Ататюрк? Бащата-учредител почина през 1938 година. Това, което оттогава в негово име се случваше в политическата област, понякога беше перверзия на мислите му.

Величието на Ататюрк има три измерения. Той предотврати ранно разпадане на Османската империя през Първата световна война, като отблъсна опита за инвазия на силите на Антантата при Галиполи. След това Ататюрк спаси ядрото на Турция от разпокъсване в полза на арменците и гърците, като се противопостави твърдо на държавите-победителки чрез Анадолската освободителна армия. След основаването на републиката през 1923 г. той наложи с брутални методи „модернизация”, която беше ориентирана към икономически най-добрия европейски модел.

При това демокрацията беше само една опция: „модерна” беше и Италия на Мусолини. Ататюрк проумя две основни опасности - исляма и вътрешния разпад чрез кюрдския сепаратизъм. Той възприемаше исляма като окови на духа, за него ислямът беше ментална спирачка на прогреса. Впоследствие Ататюрк премахна Халифата, забрани мюсюлманското облекло, създаде светска държава и наложи на кюрдите „турска” национална идентичност.

Тези два елемента – светското и потисничеството / асимилацията на кюрдите - след смъртта на Ататюрк останаха основните принципи на военните: тези, които разглеждаха себе си като негови политически наследници. До 1997 г. военните се намесиха четири пъти, за да свалят правителства, които бяха заподозрени, че поставят тези принципи под въпрос. Но това, което те загубиха от погледа си, беше върховната цел на Ататюрк: модернизацията, свързването на Турция с „шампионската лига” на големите сили на съвременния свят.

Страната остана западно ориентирана и проамериканска настроена, дори се превърна в съюзник на Израел. Но тя не оползотвори своя потенциал за постигане на прогрес, защото принципно отнемаше права и сила от своите граждани. Те вече не бяха само благочестиви селяни както по времето на Ататюрк, а и все по-успешни - и мюсюлмански – търговци и бизнесмени.

Реджеп Ердоган иска да върне страната към предишното османско величие. Ердоган е противоположност на Ататюрк, доколкото преследва противоположна теза: в неговите очи ислямът е цивилизаторска и модернизираща сила. Не спирачка за развитието, както Ататюрк разглеждаше исляма.

Ердоган, обаче, е дотолкова наследник на Ататюрк, доколкото и самият той се стреми към „модернизация”. Тъй като мнозинството от населението е мюсюлманско, Ердоган не вижда проблем да си позволи да допусне по-голяма свобода. И така той модифицира политическата система, която дотогава беше наричана „кемализъм”, като разби политическата власт на армията.

„Ататюрк ще се обърне в гроба си”, казват много стари кемалисти. Но как фактически Мустафа Кемал би оценил  политиката на Ердоган? Икономиката е във възход, турските фирми са успешни на световния пазар. След загубената световна война Ататюрк трябваше да запази своята страна от разпад чрез обновяване. Но Турция на Ердоган никога не беше заплашена от разпадане, той иска да върне на страната старото османско величие.

Средство за това са мега-проектите в страната. Истанбул днес е по-модерен от всички големи градове на новите членове на Европейския съюз от Източна Европа. Част от тези усилия е агресивната външна политика, от кандидатурата за присъединяване към Европейския съюз до амбициозния опит за превръщане на Турция в говорител на ислямския свят. Всичко това разширява влиянието на Турция в много по-голяма степен, отколкото в кемалистките времена. Ако визията на Ататюрк се състоеше в засилването и модернизирането на Турция, той би трябвало да хареса това, което може да покаже Ердоган.

Изключителната ценност на мюсюлманската цивилизация. Има и други прилики. Ататюрк искаше да създаде един нов тип човек: модерния, динамичен, светски турчин. В своите произведения той развиваше един необикновен образ на турската нация като цивилизаторска сила в световната история, търсейки турски корени в много висши цивилизации от миналото.

Под друга форма същият дух се намира и при Ердоган и неговите сподвижници като външния министър Ахмет Давутоглу, но под ислямски знак. Давутоглу пише в своето произведение „Цивилизационна трансформация и мюсюлманският свят” за превъзходството на ценността на мюсюлманската цивилизация и скорошно отшумяване на западната. За него потенциално „мюсюлманският човек” превъзхожда западния човек. Мислители на Партията на справедливостта и развитието обичат да пишат за един нов „хомо исламикус” - амбициозен, динамичен, морален и мюсюлмански.

Но политическото наследство на Ататюрк и Ердоган е заплашено от сходни опасности. Точно както дребнавите военни станаха спирачка за прогреса и така пропиляха същностната цел на Ататюрк, така и Ердоган е заплашен от една възможна перверзия на делото си: чрез по-радикални ислямистки сили, които сега могат да се развиват по-свободно и мислят по-малко „модерно”.

Превод и съставителство: ГосподинТонев; по материали на вестник „Ди Велт”;

Снимки: haber.ekolay.net; welt.de; haber7.com;