Старата политика е изчерпана - Ралф Дарендорф към един източноевропеец

Ралф Дарендорф  и отговорите му към един източноевропеец

Отново се връщам към въпроса за политическите партии и тяхната социална база. Кой какво ще поддържа в идващите години? Какви политически структури ще се появят от развалините на комунистическия монопол? Въпросът има неприятни измерения.

Ясно е, че партийните системи на европейските демокрации, а и на Северна Америка няма лесно да прилегнат на посткомунистическите страни. В същото време вашите затруднения ни припомнят, че и собствените ни партии са остарели и са в дисхармония с времето.

Днес мястото на класите е заето от нещо, което някои нарекоха „несъответствие между сферите на живота”. Това означава, че всички ние имаме определени общи интереси в някои от нашите „сфери на живот”, например целостта на природната среда.

Но в други „сфери на живота” интересите ни могат да се различават, например в разпределението на благата. Следователно, синдикалистите и работодателите могат заедно да бъдат „зелени” в някои моменти, но те си остават на срещуположните страни на масата, когато стане въпрос за уреждане на заплатите.

Специфични интереси и обществени движения, организирани около тях, заемат мястото на политическите партии. Индивидите вече не принадлежат на една „група”, която да събира повечето от проблемите им, а заменят предпочитанията си в зависимост от значението на един или друг проблем.

Ние още не сме измислили институции,  които да регулират тези промени. Не само партиите, но и парламентите са организирани около идеята за класовата борба. С „левите” и „десните”, ако не противостоящи, то на съответните места.

Появата на една класа на мнозинството, наричана понякога „средна класа” (макар, че това понятие е заблуждаващо при липса на горна класа, която да управлява и на компактна работническа класа), означава преди всичко, че традиционната социална база на социалдемокрацията се е стопила. Работническата класа разочарова своите интелектуални водачи.

Обратно на техните схващания, тя е една не особено прогресивна социална сила, стремяща се към „законност и ред” толкова, колкото и към социален и икономически напредък. И нейните членове в крайна сметка са напълно удовлетворени да се справят сами или заедно със семействата си, а не вкупом.

Класовият конфликт се трансформира в индивидуална социална подвижност. Преобладаването на този модел в Америка под формата на „американската мечта” се посочва като причина за липсата на социалистически партии в тази страна. Сега същото поведение започна да се разпространява в Европа.

С напредването на процеса работническата класа не само загуби своята компактност, но и намалява. Една нова средна класа от наемници, служители с бели якички се оформя и докато тяхната пазарна позиция може и да прилича на тази на работниците, то самите те никога не са се смятали за част от пролетариата.

Преходът от производство към сферата на обслужването превърна индустриалната работническа класа в малцинство, при това нейното положение повече не може да се характеризира като пренебрегвана или угнетявана.

Комунизмът се провали, социалдемокрацията е изтощена. Вероятно ще ни се наложи да живеем още известно време с образуванията на вчерашната политика, каквито и имена да носят те. Вие може би ще приемете етикетите на политическите партии, познати от старите демокрации.

Но старата политика е изчерпана. Конституционният либерализъм и социалното реформаторство трябва да влязат в нов съюз. Това е европейски проблем, който трябва да решаваме заедно.

Откъси от „ Трети път няма”, Ралф Дарендорф, София 1992 г.

Независимо списание за литература и публицистика „Глас”, бр. 9-10;

Снимка: welt.de;