Ралф Дарендорф: Гражданското общество е нормалната жизнена среда на хората

Ралф Дарендорф за гражданското общество

Публикуваме размисли на социалния мислител Ралф Дарендорф (1929-2009) - професор по социология, публицист и политик, либералдемократ - за белезите и измеренията на гражданското общество:

Гражданското общество като посредник на свободата притежава специфични белези. Първият важен белег на гражданското общество е многообразието на неговите елементи. Съществува изобилие от организации и институции, в които хората могат да реализират някакъв обем от своите жизнени интереси. Джеймс Медисън, един от бащите на американската конституция, е подчертавал особено този аспект, тъй като „тиранията на мнозинството” му е създавала грижа.

„Докато цялата власт се извежда от обществото и остава зависима, самото общество се разделя на толкова части, интереси и класи от граждани, че правата на отделните хора или на малцинствата едва ли биха били застрашени от комбинации на мнозинството, обусловени от неговите интереси.” Следователно една единствена държавна църква няма нищо общо с гражданското общество, но пък няколко независими от държавата църкви принадлежат към него.

Втори важен белег на гражданското общество е автономията на многото организации и институции. Под автономия трябва да се разбира независимостта от някакъв център на властта. Държавно финансирани институции, например университетите, могат да бъдат автономни. Във всеки случай не може се отрече, че автономията е по-солидна, когато почива на личната инициатива на своите членове, а по правило и на частната собственост.

Малките и средните предприятия са също така съставни части на гражданското общество, както фондациите, сдруженията и съюзите. Източниците и формите на автономия на обществените организации са централна тема на създаването на гражданските общества, а това винаги е създаване на условия, при които могат да процъфтяват такива общества.

Третият важен белег на гражданските общества е свързан с човешкото поведение, това, което Гартън Аш нарича „учтиво, толерантно, без насилие”, преди всичко обаче „гражданско и цивилно”. Тук се срещаме с другата, личностната страна на гражданския статус, т.е. гражданското съзнание. Гражданинът в този смисъл не пита какво могат да направят за него другите и особено държавата, а сам прави нещо. Гражданска гордост, гражданска смелост – има най-различни съчетания на думите, които описват добродетелите на членовете на гражданското общество. 

Гражданските общества са може би единственият източник на действена опозиция против авторитарната и тоталитарната власт. В страните на реално съществуващия социализъм опозицията беше силна там, където имаше елементи на гражданското общество. Към тях в Полша се числеше църквата с нейното особено положение, а след 1980 г. и профсъюзът „Солидарност”.

В Унгария – най-напред личната, а по-късно все по-силно проявяващата се в обществото тенденция към частната собственост. В Чехословакия писатели и хора на изкуството водеха по-самотна борба, същото важи и за опозиционните църковни групи в ГДР.

Там, където цари конституция на свободата, гражданското общество е нормалната жизнена среда на хората. То не е непременно опора на държавата. Многобройните автономни организации трябва винаги да се пазят от твърде тесния съюз с властниците. То обаче не се намира и в опозиция спрямо държавата. Съществува досадно недоразумение да се гледа на гражданските инициативи като на бойни групи срещу демократичните правителства.

Свободата означава още, че държавата оставя широки сфери от живота на хората без да се намесва в тях, така че хората да не са нито за, нито против нейните институции.

Гражданските общества не възникват за една нощ, нито пък за периода, през който се създават проекти за демократични конституции или дори се поставят основите на пазарното стопанство. Едновременно с това те са застрашени на всяка крачка. На всички държавни инстанции е присъща склонност към тоталност. Държавата винаги иска повече власт, колкото и често да се повтаря, че държавата не е нищо друго, освен хората, които я образуват.

Ралф Дарендорф, „След 1989 – Морал, революция и гражданско общество”

Дружество „Гражданин”, София, 2000;

Снимки: badische-zeitung.de;  docupedia.de;