Политиците са принудени да лъжат, избирателите искат да слушат тези лъжи

Кратък преглед на големите лъжи в политиката

Лъжи и полуистини, тази игра с истината не винаги е чужда на политиците. Обичайна е политическата нагласа да се замазва, да се украсява или премълчава или просто да се лъже. Често изходът за политиците не е добър: редица американски президенти се препънаха в една или друга неистина или полуистина. Народът казва: „Лъжата има къси крака”, в политиката лъжата има дълга история.

Франклин Делано Рузвелт

Американският президент Франклин Делано Рузвелт, който беше начело на Съединените щати от 1933 г. до смъртта си през 1945 г., казваше, че е жонгльор, който „не позволява на дясната си ръка да знае какво прави лявата”. И не изпитваше колебания да „заблуждава и да изрича неистини, когато това помага да се спечели войната”. Той отказа да назове загубите в Пърл Харбър през 1941 година и дебаркирането в Нормандия през 1944 година. Във войната срещу Хитлерова Германия Рузвелт премълча, че Полша и цяла Източна Европа е предадена на Сталин. Наследниците му трябваше да се борят упорито с тази лъжа по времето на Студената война.

Уинстън Чърчил

Подобно отношение към лъжата показваше и британският държавник и премиер Уинстън Чърчил, който седеше заедно с Рузвелт на масата за преговори. На него се приписва следният цитат: „По време на война истината е толкова скъпоценна, че трябва винаги да се придружава от една лъжа като телохранител”.

Линдън Бейнс Джонсън и Виетнамската война

Виетнамската война започна с лъжа – мнимото нападение на няколко северновиетнамски торпедни катерa върху американски военноморски разрушител в залива Тонкин. На 5 август 1964 г. президентът Линдън Джонсън нареди да се нанесат удари на отмъщение срещу Северен Виетнам след това мнимо нападение над американския военен кораб. Но нападение никога не е имало. Войната във Виетнам хвърли тежка сянка върху управленския мандат на Линдън Джонсън, което по-късно го застави да се откаже от кандидатурата си за втори президентски мандат.

Ричард Никсън и аферата Уотъргейт

Аферата Уотъргейт се е врязала дълбоко в политическата памет на американците. В предизборната кампания за президентските избори през 1972 г. по време на управлението на Ричард Никсън са заловени петима мъже в помещенията на кандидата на демократите Джордж Макгавърн. Те са искали да монтират подслушвателни устройства. Ричард Никсън отрича каквото и да е отношение по случая и печели съкрушителна победа на изборите. По-късно Конгресът на САЩ открива процедура по импийчмънт на президента във връзка със случая Уотъргейт. Пред заплахата от отстраняване Никсън подава оставка през август 1974 година. До днес той е единственият президент на Съединените щати, подал оставка от тази длъжност.

Бил Клинтън и аферата с Моника Люински

Демократът Бил Клинтън също има опит с лъжата. Като президент на САЩ през 1998 година той отрече под клетва да е имал сексуални отношения с 22-годишната стажантка в Белия Моника Люински: „I did not have sexual relations with that woman, Miss Lewinsky”. Но ДНК–тест доказа противното: тестовете със семенната течност от синята рокля на бившата стажантка Моника Люински показват пълно съвпадение с ДНК-то на президента. Аферата доведе до истинска криза в брачните отношения на семейство Бил и Хилари Клинтън и почти взе главата на президента на САЩ. Но процедурата по отстраняването му не успя.

Джордж У. Буш и войната в Ирак

Войната в Ирак почива на лъжи – прословутите оръжия за масово унищожаване, които доведоха до инвазията в Ирак през 2003 година не съществуват. Заедно със несъществуващите оръжия за масово унищожаване имаше и обвинения за нелегална търговия с уран срещу Садам Хюсеин. И до днес не са намерени доказателства нито за едното, нито за другото. „Садам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожаване”, беше казал президентът Джордж У. Буш.

Някогашният посланик на САЩ Джоузеф Уилсън, по поръчение на американското правителство от февруари 2002 г., не беше намерил доказателства за нелегална търговия с уран на Садам Хюсеин. Въпреки това месеци по-късно президентът Джордж Буш обоснова войната срещу Ирак също и с тази вероятна търговия с уран в Западна Африка. След което Джоузеф Уилсън, противник на войната в Ирак, заяви пред „Ню Йорк Таймс”, че Съединените щати предприемат военни действия като използват фалшиви доказателства. За това изявление той е наказан: неговата съпруга Валери Плейм е разкрита публично като таен служител в Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

Ференц Дюрчани

Политиците от Източна Европа не рядко прибягват до услугите на лъжата. И тук комунизмът си служеше с лъжи, а насилието усилваше техните ефекти. Но в демократичните условия на развитие лъжата не преустановява да бъде инструмент в ръцете на сръчни и гъвкави политици. Унгарският министър-председател Ференц Дюрчани произнася реч пред депутати от своята Социалистическа партия при закрити врата през май 2006 година. Но речта е записана. В излъчения по националното радио запис на изпъстрената с нецензурни думи реч премиерът откровено споделя, че социалдемократите умишлено са лъгали унгарските граждани.

„В действителност ние лъжехме сутрин, на обед и вечер. Аз не искам това да продължава повече. Нямаме особен избор, защото сме я оплескали и то не малко, а много. Можем да го обясним. Очевидно ние лъгахме през последните 18-24 месеца. Съвсем ясно е, че нищо от това, което казвах­ме, не е истина”. Тези думи взривиха Унгария през есента на 2006 г. и предизвикаха масови протести с искания за оставка на Ференц Дюрчани. Той обаче предпочете да се извини за лъжите си и остана на поста министър-председател чак до 2009 година.

Симеон Сакскобургготски и 800-те дни

И в нашите политически условия разкрасяването и лъжата са добър приом за възбуждане на очаквания и печелене на гласове по време на избори. В oбръщение от 6 април 2001 година Симеон Сакскобургготски, по това време представящ се за човек, който ще придаде нов смисъл в политиката, заяви: „Необходими са незабавни промени на политическата система и на нейния морал. Трябва почтеност. Почтеност във всичко!... Днес декларирам целта си да основа и поведа едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила. Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“

На парламентарните избори през юни 2001 г. основаното от него НДСВ предизвика масов възторг сред населението и спечели убедително изборите. Последвалите политически действия на правителството и посланията на вече бившия министър-председателя Симеон Сакскобургготски, днес също така масово, но без емоции, се оценяват като обикновена демагогия.

Според Михел Фридман, политик, колумнист и телевизионен модератор, преди избори политиците наистина винаги обещават много и престъпват много бързо дадените от тях обещания, най-късно след изборите. Сякаш съществува едно нещастно свързване между избиратели и политици. Едните се чувстват принудени да лъжат, другите искат да слушат точно тези лъжи. Накрая гражданинът плаща сметката.

Курсът е ясен. Неприятното се потиска, лошите неща се отлагат за след изборите. Нека най-напред да спечелим и тогава ще видим.

Колко хубаво ще бъде, ако живеем в една политическа култура, в която гражданите възнаграждават онези, които ни казват голата истина.

Все още можем да си позволим да мечтаем.

По материали от западния печат;

Снимки: versusali.com; zeit.de;