С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Полемика: Християнство и политика - Роко Бутильоне и Волфганг Тирзе (2 част)

Полемика: Християнство и политика - Роко Бутильоне и Волфганг Тирзе (2 част)

Полемика за войната, хомосексуалността и истината

Публикуваме втората част на интелектуалния спор между двама политици, католици - Роко Бутильоне и Волфганг Тирзе. Главни теми на разговора в полемичен стил са отношението им към войната, хомосексуалността, семейството, истината, греха и прошката.    Въпрос: Г-н Бутильоне, покойният папа Йоан Павел II не одобряваше войната в Ирак. И червено-зеленото правителство в Берлин (коалиционното правителство между Германската социалдемократическа партия и Зелените), което не се нарича християнско ... Тирзе: ... но което е пълно с християни ... ... беше също толкова скептично. Вие, напротив, сте министър в правителство, което разположи войници в Ирак. Как се съчетават тези неща? Бутильоне: Момент! Считаше ли папата тази война за погрешна? По-скоро бих казал: папата счита всяка война за погрешна. Но папата знае, според катехизиса на католическата църква, че не той произнася окончателната присъда за тази война, а политиците. Папата е като майка, която никога не би казала: „Добре е, че синът ми беше осъден на смърт”. Майката винаги ще каже на съдията: „Сигурен ли си? Няма ли друга възможност?” Но когато политикът не намира друга възможност, за да окаже съпротива на една надвиснала опасност, какво да прави? Той трябва да действа според собствената съвест. Впрочем, не е вярно, че Италия е водила тази война в Ирак. Едва след войната изпратихме наши войници, за да участваме във възстановяването и за да помогнем на иракския народ. Но Вашето правителство все пак подкрепи войната политически безрезервно. Бутильоне: Естествено. Това, което папата искаше от нас, бе да предотвратим войната. Но не съумяхме да я предотвратим. И когато войната избухна, можехме ли да кажем, че Саддам Хюсеин няма вина за нея, че той е невинно агне и че Джордж Буш е агресорът? Не, не можехме. Тирзе: Намирам за доста развеселяващо, че като ляв политик възприемам папата по този въпрос по-сериозно. Йоан Павел II многократно формулираше ясен отказ от войната, включително и от тази война. Съзнавам, че в своите решения политиците не винаги могат да следват тези критерии, че имат и други гледни точки - различни от тези, които излага папата. Но не трябва самите ние да придаваме относителност на тези критерии. По отношение на християнството тази война в Ирак не може да бъде оправдана при никакви обстоятелства.   Една друга тема. Католическата църква нарича хомосексуалността грях. Г-н Тирзе е част от червено-зелената коалиция в Берлин, която създаде по-добри юридически условия за партньорствата между гейове и между лесбийки. Това за Вас, г-н Бутильоне, нехристиянска политика ли е? Бутильоне: В политиката никога не съм атакувал противник с аргумента, че позицията му е нехристиянска. Но за какво става въпрос тук? Трябва да подкрепим семейството, тъй като обществото ни няма да живее повече без деца. Ако бях неженен и нямах деца, щях да съм готов по тази причина да плащам по-високи данъци, за да помогна на семействата. Но трябва ли да плащам повече данъци, за да подкрепям хомосексуалното партньорство, което няма значима обществена функция? Друго е, когато се казва: има хора, които живеят заедно и от това възникват проблеми, които не могат да бъдат компенсирани за сметка на данъкоплатците. Тирзе: Искам да живея в общество, в което можем без страх да бъдем различни като хора. Това се отнася за религиозните убеждения, за сексуалните ориентации, за етническите и културни принадлежности на хората. Вторият въпрос тогава е: какъв интерес трябва да има една общност, изрично да насърчава това или онова? Поощряваме семействата и ги определяме чрез съвместния живот на различните поколения. Ако сега хомосексуални хора възнамеряват да живеят постоянно заедно, защо да постъпвам с тях по-зле, отколкото с другите? Защо на хомосексуалните, които живеят като партньори, принципно се отказва правото на осиновяване? [caption id="attachment_14586" align="alignnone" width="580"] Волфганг Тирзе: Да живеем в общество, в което можем без страх да бъдем различни като хора[/caption] Бутильоне: За да порасне, детето има нужда от баща и от майка. Това са две съвсем ясни, различни сексуални роли, които му помагат да развива личността си. Разбира се, това не означава, че децата, които растат без баща или без майка, са прокълнати. Разбира се, че не. Но трябва ли да допускаме осиновяване на деца там, където те не могат да намерят това оптимално състояние? Бих казал, „не”. Ако нямахме алтернатива, може би. Но имаме алтернативи. Тирзе: Отново и отново стигаме до основното: дали се отнасям към тези въпроси строго католически или наивно католически. Признавам, че към въпроса се отнасям наивно католически. За мен хомосексуалността е една от вариациите на човешката природа. Не знам защо католиците, застъпници на естественото право, не могат да разберат това. Наивността се състои в това да се каже: всичко, което е по света, което не е враждебно към човека, все пак не може изцяло да противоречи на мъдростта на Създателя. Бутильоне: Единственият проблем е - добре ли е за детето да бъде отгледано от двама хомосексуални? Семейството и хомосексуалното партньорство не са еднакви. Ако искаме да обсъждаме, какво трябва да бъде подходящото отношение към хомосексуалното партньорство, аз съм готов за това. Но моля, нека не казваме, че то е едно и също като брака и семейството. Тирзе: Разликата е установена. Но католическата църква трябва винаги да има пред погледа си целостта на личността, т.е. интеграцията на различните телесни, духовни и интелектуални сили. Следователно тя трябва да се запита: как мога да дам сила на отделния човек, да свържа заедно сексуалността и способността да обичаме в широкия смисъл на думата. Имам обаче подозрението, че поведението на църквата все още се формира от страх: страх от различието, страх от сексуалността. Бутильоне: Г-н Тирзе, мога ли да Ви успокоя и да кажа, че не се страхувам от това? И доколкото знам, папата също. Струва ми се, че темата е съвсем друга: днес хората не искат да се съобразяват повече с греха. Църквата определя нещо за греховно и това се счита за неприемливо. Дълги години бях приятел с един много известен италиански писател, Джани (Джовани) Тестори. Той беше хомосексуалист, християнин и нямаше никакъв проблем да признае, че хомосексуалността е грях. Но той винаги ми казваше: „Роко, не забравяй, че и ти си грешник, вероятно по-лош от мен.” И винаги му казвах: „Да, разбира се, Джани, кой знае. Само Бог знае това.” Загубихме способността да живеем с греха си и също така да си прощаваме един друг. Грехът и прошката са две думи, които почти са изчезнали от културната дискусия. Вие говорите за истината в единствено число. Но световните религии мислят много различно за Месията. Бутильоне: Винаги има само една истина, няма множественост на истините... Важно е, че ние чакаме Месията. Що се отнася до нас, европейците. Много важно е, че Бенедикт XVI ясно е видял проблема на времето - моралния релативизъм. Някои твърдят, че без истина човек ще може да живее по-добре, ако има повече толерантност. Бенедикт XVI е убеден в противното. Един свят без истина не е рай, а ад. Разбира се, винаги трябва да знаем, че истината е по-голяма от нас. Истината е книга, която така и никога не дочетох докрая. Тирзе: Аз също имам трудности със сентенцията за множествеността на истините. Живеем в свят на конкуриращи се претенции за единствената истина. Трябва да се справим с това. И затова намирам красота в следното изречение: отдалечени от истината ние се приближаваме един към друг като хора, съзнавайки, че не я „притежаваме”. Но като хора сме скроени да я търсим, да се стремим към нея. Но така, че в този стремеж да не унищожаваме другите в техните претенции за истината. Толкова просто и толкова трудно. Въпросите зададоха Матиас Крупа, Ян Рос и Елизабет фон Таден Източник: zeit.de; със съкращения; снимки: welt.de; vorwaerts.de; Превод: Господин Тонев;