Политическите лидери като продукти на съвременната култура

Семейството, известността и мъжеството – фактори за успеха на политиците

Съвременната култура предоставя на определени индивиди, които наричаме знаменитости или звезди, публичната сцена и славата. Разпознаването и публичната известност са част от акта на ознаменуване на тяхната значимост... Телевизията предлага на политическия лидер възможност за развитие и конструиране на политика на познатост. Политическият лидер трябва да влезе в системата от познати лица, за да наложи собствената си трайна легитимност в очите на масовата публика.

В телевизията новините са основният терен за превръщането на политическия лидер в знаменитост. Един от основните критерии в създаването на новини е разпознаването на явлението като нещо ново. Войните, природните бедствия и пожарите са все събития, които са естествени новини, тъй като предлагат очевидни въплъщения на необичайното и изглеждат като нещо ново.

Пресата, която се занимава директно с отразяване на събитията около президента или министър-председателя, е съпътстваща институция, която води до създаването на новини, свързани с политическия лидер. Той получава серийно представяне в новините, в които неговият образ или коментари са излъчвани почти сигурно всяка вечер. Като телевизионен изпълнител политическият лидер, който е на власт, влиза в общността на познатите публични личности, конструирани от телевизионния поток.

Лидерът на власт може да въплъщава форма на неутралност, която му позволява да бъде конструиран като стоящ над политическата игра и като ангажиран с по-големите символи на нацията и държавата. Тази символична функция на лидера може да се види най-добре в предимно церемониалните събития: срещи на върха, посещения в чужди страни – примери за това, как лидерът на власт се позиционира в сферата на предполагаемата и конструирана неутралност. Телевизионните новини са много подходящи за представянето на „драматичността” в тези церемонии и показване на изпълнителя, който представлява нацията и народа.

Семейството като фактор при създаване образа на политическия лидер

Асоциацията, че лидерът е като член на семейство, се представя чрез дълбоко вкоренените културни категории на легитимната власт и авторитет. Лидерството често се представя в политиката като мъжка черта. Политическият лидер обикновено бива обрисуван като баща на нацията и народа си. Тази авторитарна представа за лидерството предизвиква един вид патернализъм в организацията на политиката. Роналд Рейгън неизменно бе описван като чичо или като дядо.

Поставянето на лидера в семеен контекст трябва да се разбира като действащо в съзвучие със значението на мъжествеността в съвременната политика. Политическите лидери трябва да демонстрират качества на мъжественост, за да наложат своята легитимност.



Семейството функционира символично в тази конструкция на политическото лидерство като приемлива феминизирана версия на мъжествената власт. Ако го формулираме грубо, семейният патриарх е представен като доброжелателен лидер, чиято сила се смекчава от отговорностите му за другите.

Семейството символизира гражданите на САЩ и се съпоставя с фигурата на бащата, представляваща естествената форма и стил на президента. Връзката между семейството и нацията, бащата и политическия лидер е форма на афективен пренос: топлотата, излъчвана от структурата на „доброто” и „силно” семейство става легитимен модел за структуриране на политическата сфера.

В конструкцията на политическото лидерство има безброй примери за опитите да се организира представата за властта и добротата чрез законите на мъжеството и законите на семейството. Различните членове на клана Кенеди (на снимката), които са се кандидатирали за политически постове в САЩ, се конструират едновременно като мъжествени и като свързани с едно силно семейство. В действителност Джон Ф. Кенеди е мъртъв вече от много години, но образът му на млад, мъжествен, сексуално привлекателен лидер, който е част от едно силно и сплотено семейство, си остава архетип на това, което съвременният лидер трябва да въплъщава.

Буквално всеки политик е заобиколен от семейството си в края на всяка предизборна кампания. Това е образ, който изглежда едновременно носталгичен и съвременен. Също така превърналата се в клише сцена как политикът целува бебета е още една асоциация за начина, по който семейството заема важно място в афективната конструкция.

Въпреки че тези връзки със семейството изглеждат естествени, те трябва да бъдат възприемани като техники, които създават усещането за обща връзка с хората. Непознатият електорат се оформя с тези съвсем прости символи на общност. Властта се артикулира чрез законите на мъжеството, което се разглежда от позицията на на националните интереси чрез семейната структура.

По същия начин за политика, който се надява да спечели и задържи властта, е изключително важно да бъде добре познат. Редовното отразяване в новините и серийността на образа му гарантират, че той ще заеме централно място в организирането на политическите намерения. Телевизионният апарат символично представлява електората под формата на зрителска аудитория.

Масовата телевизионна публика може да не е идентична в различните моменти, но нейното символично представяне като маса и следователно като публична сфера е постоянно. Редовното появяване на лидера в структурата на телевизионния поток налага ако не друго, то поне подобие на връзка с многобройното гражданство, а в най-добрия случай статут на легитимност като публична личност, която представлява сферата на политиката.

Използван откъс със съкращения от „Власт и известност – Звездите в съвременната култура”, Дейвид Маршъл, ИК „Лик”, София, 2003 година

Снимки: extratv.com; vesti.bg;