Персонализъм - Романо Гуардини: Несъвършеният човек и властта

Романо Гуардини за проблематиката на властта

Романо Гуардини, роден на 17 февруари 1885 г. във Верона, Италия, е религиозен философ, католически свещеник и теолог. Още през 1886 г. семейството на Гуардини се премества да живее в Майнц, Германия, която става негова втора родина. Учи в хуманитарна гимназия, по-късно е студент във Фрайбург и Тюбинген. Романо Гуардини е изтъкнат педагог и учител, преподава католически светоглед като „постоянен гост” във Фридрих-Вилхелм университет, Берлин. Преподава философия на религията и християнски светоглед, по-късно и в университета в Тюбинген и най-накрая в Мюнхен. Почива на 1 октомври 1968 г. в Мюнхен. Романо Гуардини е един от най-значителните представители на персоналисткото светоусещане на 20-и век. В своите „Автобиографични записки” Гуардини споделя: „Когато човек се ражда, на него му се дава една дума, която той носи със себе си - не само дарба, а дума. Тя се втъкава в неговата същност и е като кодът към всичко, което след това се случва. Тя е сила и слабост едновременно. Тя е поръчение и обет, закрила и заплаха. Всичко, което по-късно в хода на годините се случва, е проявление на тази дума, изразяване и сбъдване. И може би тази дума ще бъде основанието за онова, което някой ден Съдията ще му отсъди.” Публикуваме избрани откъси от текста на Романо Гуардини с надслов „Несъвършеният човек и властта” (Несъвършеният човек - комуто липсва цялостност, завършеност, пълнота - бел.прев.)

Проблематиката на властта

... Навярно чрез увеличаващата се власт над природата човекът става по-сигурен, по-свободен, по-творчески; но само докато правилно отговаря на решаващия за всичко въпрос, който гласи: „Власт - за какво?”. Защото последната добива своя характер едва чрез това, което се извършва с нея. Но върши ли човекът, който има власт, правилното с нея? Всекидневният опит, както и историята на миналото, показват, че съвсем не винаги нещата стоят така; че с нея той (човекът) може да извърши също така и най-безразсъдните, най-разрушителните, най-злите неща. ... Така ние се доближихме до това, което образува опасността на властта. Веднъж тя се намира във факта, че тази власт наистина дава възможност на човека да покори природата, но също така е средството, което той може да насочи срещу другия човек, за да го владее, да му навреди или да го унищожи. Това може да бъде чужд народ, а използването на власт и сила във война, подчиняването, унищожаването съществуват. Това обаче също така може да бъде и собственият народ, или една група в него, или отделни хора... ... Въпросът се състои в това, доколко човекът, който ползва лостовете на властта, зачита нормите, които стоят над нагона за власт, над държавата, над народа, дори и в най-неотложното положение. Доколко той е в състояние да осъзнае повелята на тези норми в дадената ситуация и е достатъчно силен, за да ги наложи срещу най-явните, най-насилническите подбуди от политически, икономически, емоционален вид. ... Тогава обаче става ясен още един друг въпрос: насочвате ли опасностите на властта само срещу другия? Още Сократ е казал: „Приятелю мой, ти забравяш този, който в случай на злоупотреба понася най-дълбоки вреди, а именно онзи, който упражнява властта!” На възражението, че той вече ще знае да се пази от това, старият мъдрец отговорил: „Опасността за него не идва отвън, с нея той ще се справи! За него тя идва отвътре; от самия него. Властта има склонност към все по-безпощадна употреба. Това означава, за всеки, който презира всяка стояща над него норма. Тогава обреченият мисли, че властва над другите; в действителност, обаче, самият той е този, който е покорен и то от собствената си власт.” ... Тогава властта, която е била придобита с толкова дълги усилия, за да насърчава живота, се обръща сама срещу този живот.

Несъвършенството на днешния човек

(Несъвършенство - липса на цялостност, на завършеност, на пълнота) Модерният човек е развил най-изобилно онези дарби, които бяха нужни, за да сътворят това, което ние наричаме наука и техника. От това е израснала необятна пълнота от блага и социални помощи - и с тях, една чудовищна власт над битието. Но има ли той също и човешките предпоставки, които са необходими, за да овладее всичко това по такъв начин, че да възникне действителна култура? Ред, в който човекът като човек ще може да живее в свобода и чест? Ако попитаме още по радикално: притежава ли той всички онези заложби и сили, които са част от цялостната същност на човека? Когато човекът на Новото време постигна онова огромно нещо, което беше постигнато през последните пет столетия, той претърпя промяна. Определени заложби в него са станала все по-силни, по-фини, по-точни – други, обаче, по-слаби, по-притъпени и по-несигурни. Сили и държане, които би трябвало да бъдат налични, ако ставаше дума за  цялостен човек, са се загубили. Той е станал несъвършен, нецялостен. ... Човекът е говорещо същество. Той притежава висшата способност на словото, чрез което изказва към другия човек това, което знае и така добива с него общност в истината. Това слово е пълно тогава, когато идва от истинското виждане, знание, вътрешно достояние. Но това се случва само, когато в същия човек има и мълчание. А „мълчание” означава не само нещо негативно, че само не се говори, а нещо във висша степен положително: една вътрешна тишина, разтворена живост и дълбочина. [caption id="attachment_11163" align="alignnone" width="580"] Романо Гуардини: Колкото по-ведро е сърцето ти, толкова по-ярко грее слънцето.[/caption] Помислете за богатството, което изпитвате, когато седите на самотна височина в планината; или тихата, мирна пълнота, когато сте заедно с приятел и възниква онова добро мълчание, в което човек е по-близо до себе си, отколкото във всичкото говорене. Имаме обаче нужда само да погледнем заобикалящото ни настояще, за да видим в какви застрашителни размери това мълчание е изчезнало и все повече продължава да изчезва. Как бърборенето взема връх, шумът нараства. Вън и, преди това, вътре; тъй като вътрешното състояние и на тези, които именно нищо не казват, често е всичко друго, но не и мълчание. Затова е нужна и малко дарба за наблюдение, за да се забележи как словото става все по-плитко и слабо; губи сериозност, дълбочина и човешка пълнота - да не говорим изобщо за занемаряването, което се случва с езика като такъв. … Човекът е деен; той напредва, бори се, завладява, работи, съгражда. Той става властелин на нещата, майстор-строител, регент, законодател на света. Но част от живота на същия човек е и способността да почива. Отдихът, спокойствието е един друг начин на живот, трептящ в самия себе си, също толкова интензивен като действието, но от друг вид. И именно от това спокойствие действието получава своята свежест, своята сигурност, новото и творческото... ... Бученето на рекламите, бърборенето във вестниците и радиото объркват вътрешния смисъл. Все по-трудно става за днешния човек да вижда йерархията на ценностите, да различава между средство и цел, главни и второстепенни неща и да стига до истинска оценка. Тук протичат две основни форми на човешката жизненост, два начина на човешко отношение, спрямо света, както и спрямо самия себе си. Нека ги назовем с едно старо наименование - активното и контемплативното (съзерцателното) отношение. Първото е онова, при което човек изхожда от себе си към нещата. Той се отправя към една цел, залавя се и именно така, по силата на онзи закон за двойствеността, е обладан от обекта. Другото търси собствената средина; укрепва в нея; придобива дистанция спрямо нещата и е свободно спрямо тях. Първото отношение определя от половин хилядолетие насам живота на модерния човек и с течение на времето нараства постоянно. Другото става чуждо, губи сила и значение. Последствието обаче е, че способността на човека да пребивава в самия себе си, да заема позиция, да преценява; способността да разглежда далновидно нещата, да прониква до смисъла, да създава ред, става все по-малка. И от ден на ден той се предава безрезервно в обятията на това, което се случва около него. Източник: Romano Guardini, „Der unvollständige Mensch und die Macht“, Werkbund-Verlag, Würzburg, 1958 Превод: Господин Тонев;           Снимки: artribune.com; religionenlibertad.com; gutezitate.com;