С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Норберт Блюм: Трябва да проумеем, че светът просто се променя

Норберт Блюм: Трябва да проумеем, че светът просто се променя

 Норберт Блюм за проблемите на социалната държава

Норберт Блюм е германски политик от Християндемократическия съюз, роден през 1935 г., изучавал философия, германистика, история и теология. В периода 1982-1998 г. е федерален министър на труда и социалния ред, той е единственият министър, участвал във всички кабинети на канцлера Хелмут Кол.

„Силният помага на слабия” – твърди Норберт Блюм. „Без този принцип ние нямаше да излезем от състоянието на неандерталци”. Интервю на Норберт Блюм пред „Зюддойче цайтунг” за проблемите на социалната държава, за настоящата криза и промените в световната политика.

Въпрос: Срещу мотото „Силният помага на слабите” стои изречението: „Всеки се грижи за самия себе си.”

Норберт Блюм: Ако имаше Нобелова награда за политическа глупост, бих предложил за нея изобретателя на този лозунг.

В Християндемократическия съюз мнозина също считат, че държавата-баща се грижи за прекалено много неща и оставя на хората твърде малко свобода. Гложди ли Ви това?

Солидарността не е държавен монопол. Либералите превеждат личната отговорност с понятието приватизация. Между тези понятия са решенията. Признавам, че този младолиберален боен лозунг „Всеки се грижи за самия себе си” следват ревностно и млади поддръжници на Християндемократическия съюз. Но това е заблуда. Още не съм видял дете, което само да се грижи за себе си. От люлката до гроба като хора ние сме в общностни задължения. За щастие, отминаха времената​​, в които нашата канцлерка Ангела Меркел разглеждаше тривиално справедливостта като „благонадеждност”. Мафията също е благонадеждна.

Междувременно в сила е правилото - само ако си беден, ще ти се помогне – само че най-напред трябва да го докажеш. В резултат на това социалната държава беше превърната в надзираваща държава, една държава с много формуляри. Това противоречи на моето разбиране за справедливост. Ако някой е работил цял живот, той трябва да получи прилична пенсия и не трябва да бъде питан, дали има къща или няма. И ако е плащал цял живот вноски за осигуряване при безработица, той трябва да получава дългосрочно обезщетение при безработица. Толкова!

Левицата се застъпва за повече социална държава. Според Вас добре ли е това, за което настоява левицата?

След неолибералното опиянение сме във фазата на махмурлука, мислите все още не са избистрени. Това е състояние на голямо объркване.

A правителство, оглавявано от ХДС, дори подкрепя национализацията на една банка. Германската политика не се ли намира вече в разгара на промяната?

Досега пред нас бяха представяни две алтернативи за дебати: национализация или приватизация. Това е банално.

Имате ли друго предложение?

Решението би могло да е да се разчита повече на кооперативна стратегия. На социално осигуряване, което се управлява самостоятелно. Държавата държи ръцете си вън от него - нищо по-добро не може да се случи на пенсионното осигуряване.

N bl1

Осигурените ще имат правото сами да могат да решат, за колко пари от каква защита имат нужда. Това е предимството на системата, основана на вноски, спрямо данъчната система. Във всеки случай приватизацията не е решение - напротив, това ни съсипва.

Да се върнем на кризата: правителството в Берлин справя ли се добре с кризата?

Като тренировка при пожар нещата могат да се правят по този начин. То е като при спешна операция: първо, трябва да се погрижим пациентът да остане жив. Структурните решения се нуждаят от повече време. Правителството трябва да обуздае станалия див финансов капитализъм. Капиталът отново трябва да бъде обвързан с труда, не със спекулациите.

Как изглежда Вашата социална прогноза за Германия?

Днес милиони хора вече живеят на прага на бедността. И те ще се умножават, например от бедността поради старост. Нивото на пенсиите ще падне след няколко години до нивото на социалното подпомагане. Ако този процес прекрачи определено равнище, хората ще питат: „Имаме ли нужда от социално осигуряване”?

Трябва да се сблъскаме с реалностите. Възможно е властовите центрове да се изместят и ние, на Запад, ще трябва да ходим 500 години през пустинята, докато в това време музиката свири на някое друго място. Рим е имплодирал заради собствения си упадък – а сега имплодира разюзданият капитализъм.

Звучите много песимистично.

Не се залъгвам. Човек не трябва да е мистик, за да проумее, че светът просто се променя. Водещата сила САЩ, концерт-майсторът на световната икономика, живее назаем от Китай и страните от арабския свят. Аз не съм страхлив човек, но ние се движим по много тънко въже.

В този момент Брюксел не е ли по-търсен от всякога?

В действителност вече е така. Но в същото време Европейската комисия е по-слаба от всякога. Шефът на Комисията Мануел Барозу, в сравнение с предшествениците си, е един директор без компетенции за вземане на решения, който идва за закуската.

Тоест Ренесанс на държавата.

Ренесанс на солидарността! Всъщност на обсъждане се поставят само няколко древни мъдрости: „Силният помага на слабия”. Или: „Младите финансират старите”. Можете да организирате пенсионното осигуряване както си искате, може да управлява, който и да е: винаги младите ще финансират старите. Самата капиталопокривна пенсионна система функционира по този начин - въпреки че на хората им се представят нещата така, сякаш те спестяват пари, които по-късно ще вземат с печалба. Винаги ще се изяжда само тортата, която се пече сега. Младите пекат тортата.

А когато се раждат по-малко деца в Германия?

Тогава младежите ще трябва да дават повече от тортата - без значение как се казва системата. Разбира се, те могат да полагат грижи икономиката да върви добре. Тогава тортата ще е по-голяма.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Зюддойче цайтунг”;

Снимки: bbbank.de; wdr.de;