С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Мартин Мозебах за границата между добро и зло и за познанието на истината

Мартин Мозебах за границата между добро и зло и за познанието на истината

Разговор с консервативния писател Мартин Мозебах

Мартин Мозебах, роден през 1951 г. във Франкфурт на Майн, е немски писател. Майка му е католичка, бащата - евангелист, практикуващ като лекар и психотерапевт. Мозебах изучава право във Франкфурт на Майн и Бон. От 1980 г. Мозебах живее във Франкфурт на Майн и работи като писател на свободна практика. Писателят Мартин Мозебах е считан за консервативен мислител, в продължение на години той се занимава с ролята на църквата в модерността. Описание - Мартин Мозебах е ортодоксалният католик и неортодоксален познавач и ценител  на изкуството, консервативният анарх (анарх по Ернст Юнгер) и безусловният пазител на стил и форма, есеист с необичайна стилистична и интелектуална брилянтност. Той предизвика сензация чрез острата си критика към папа Франциск. В процеса на секуларизация на модерността изглежда религията намира все по-малко прием. Според мнозина тя изразявала строгост, екстремизъм и назадничавост. Същевременно вярата в Бога вълнува и обединява милиони хора по целия свят. Публикуваме интервю с писателя Мартин Мозебах, един от най-значимите писатели на немскоезичната литература, с размисли за Бога и за религията като познание за истината. Въпрос: Каква е причината да съществува Бог, господин Мозебах? Мартин Мозебах: Този въпрос е безсмислен. Към дефиницията на понятието „Бог” се отнася това, че Той съществува преди всяко Защо и По каква причина. Той стои по-скоро в началото на всички вериги от причинности и самият няма причина. За мнозина Бог е една загадка. Наистина, той е създал хората от любов, но същевременно им дава свободата да убиват и да страдат. За какво? Всяка религия дава различен отговор на този въпрос. От мен можете да чуете само християнския: Бог е любов и той създава своите създания, за да ги обича и за да бъде обичан от тях. Но за да бъдеш обичан в свобода, Той трябва да ги дари с възможността да вземат решение и срещу тази любов. Решението на първите хора срещу Бога се нарича първороден грях – първородният грях е непонятен феномен, без който нищо на света не може да бъде проумяно; нещо подобно, според мен, е казал много сполучливо Блез Паскал. Пътували сте много за създаването на своите романи и сте имали възможността да се запознаете с хора от най-различни религии и светогледи. Какви изключителни неща може да предизвика вярата в Бога? По принцип се браня от опитите за оправдаване на религията чрез изключителните въздействия и резултати, които тя несъмнено има. В религията става дума за истината и за познанието на същата. Това е същностното. Естествено, познанието на истината ще окаже влияние върху живота на човек, на когото тя е дадена: най-важното за мен е, че чрез религията той вече е в състояние да познае нещо по-голямо от човека и да го обожава. „Благоговейният трепет е най-добрият дял на човечеството”, както казва Гьоте. На човек без благоговение и страхопочитание му липсва най-важният елемент на човешкостта. Голяма част от нашето секуларно общество мисли, че може да се откаже от религиозността. Същевременно се наблюдава агресивен атеизъм, който прилича на аргументационните модели на религиозните екстремисти. Като вярващ католик Вие също сте считан тук и там за хардлайнер. На какво се дължи всичко това? Войната между вярата и неверието е стара колкото света, така че не искам да си губя времето с по-новите феномени като Просвещението и сциентизма в наши дни. Още в Псалмите непрекъснато иде реч за хора, които отричат съществуването на Бог. Mosebach_Rede-2 Понякога допускам, че при вярващи и невярващи става дума за различни човешки типове, сякаш два архетипа, които винаги ще съществуват, макар че всъщност моята религия ми забранява подобен детерминизъм. Най-сетне съществуват много примери за светкавично преодоляване на неверието, също както и примери за катастрофата на загубата на вяра след дълъг живот на вярващ. „Рационалистът може да обясни всичко. Но Бог не може да бъде обяснен.” Това звучи ли приемливо? Рационалистът вярва, че може да обясни всичко, само затова, защото е свързан с един „изъм”, тоест, защото не е разумен, а представлява идеология на разума. Към разума спада способността да можеш да разпознаваш границите на разума - да се прилагат средствата на разума с изключителна острота до точката, в която се показва неговата неприложимост. Успехът на модната филмова индустрия, както и на музикалната индустрия, се гради на седемте смъртни гряха като алчност, завист, похот и лъжи; те са обявени дори за добродетели. Има ли ясна граница между „добро” и „зло” или дали това, което разбираме като лошо, е само въпрос на възгледи? Разбира се, има граница между добро и зло и то много строго определена и всеки човек също я знае, когато се допитва до съвестта си. За това, разбира се, е потребна съвест, която не е притъпена от самозалъгването и омаловажаването на нашето човешко състояние. Но мисля, че много хора, които навън от себе си са много самоуверени в своя егоизъм, скришом, в безсънен час през нощта, са много наясно, какви свине са. Големи тирани и масови убийци от нашата история на човечеството не убиваха в името на религията, ако вземем Мао Дзедун, Йосиф Сталин или Адолф Хитлер. Въпреки това религията винаги се свързва с насилие, защо? Това се дължи главно на факта, че в най-дългите периоди от историята владетелите са били религиозно свързани. Едва новото време познава убиеца атеист, а този двадесети век е без съмнение най-черният век в историята на човечеството. От гледната точка на двадесети век е безсрамие да се упрекват другите векове за техните жестокости. Но при жестокостта срещу хората принципно не става дума нито за религия, нито за атеизъм. Става дума за това, че отслабеният от първородния грях човек иска да убива и ще го прави при всеки възможен повод до края на света. Много философи и автори отново и отново са си задавали въпроса, кое е това нещо в човека, което го кара да убива. Какво отговаряте на това Вие като вярващ човек? Първородния грях, както знаете, в същината се е състоял в желанието на човека „да бъде като Бог” - това желание всъщност е било излишно, тъй като човекът е бил създаден по Божий образ и подобие, той вече е бил „като Бог”. Но той пък искал да изразява превратно своята божественост и самият да бъде над живота на ближните си, над неговото начало и неговия край. Каква роля може и трябва да играе религията в нашето общество за установяване на морал? Религията не трябва да играе изобщо никаква роля. Това, че религията може да бъде полезна за нещо, е една нерелигиозна мисъл; от гледна точка на религията, всъщност една атеистична представа. Или религията е всичко или тя е нищо. За християнската религия, за която само мога да говоря, е вярно обаче, че това искане е насочено не към обществото, а към отделния човек. Ако много хора в една страна са добри християни, тогава ще се види, какво се случва. Източник: dasmili.eu; снимки: faz.net; hirundo.eu; Превод: Господин Тонев;