Маркус Грабка: Неравенството на възможностите разяжда демокрацията

Социологът Маркус Грабка за разделението в обществото

Социологът Маркус Грабка е ръководител на екипа, провел най-голямото изследване за доходите и имущественото състояние в Германия, наречено „социално-икономически панел”. Учените от екипа, направили изследването, се занимават не само с доходи и имущество, интересуват се също така и от здраве, образование, от това, как хората използват свободното си време и дали са доволни от живота си. Разговор на социолога Маркус Грабка с журналисти от вестник „Райнишер Меркур”.

Въпрос: Колко пари са необходими за нормално съществуване в Германия?

Маркус Грабка: Не може да се отговори съвсем просто на този въпрос - в края на краищата той се свежда до това, от кога някой е беден, къде се намира по-точно прагът на риска от бедност. Ние се опитахме да опишем как изглежда развитието на относителния праг на риска от бедност (линията на бедността). През 2008 г. за едночленно домакинство той се намира на равнище 925 евро доход, за типично домакинство с две малолетни деца е на ниво от 1930 евро.

Какво изразява относителният праг на бедността и как се изчислява?

В Европейският съюз постигнаха съгласие, че едно домакинство е заплашено от бедност, когато има на разположение по-малко от 60% от средния доход в съответната страна на ЕС. Концепцията е относителна, тя се отнася за един определен отрязък от време и за едно определено общество. Казано по друг начин – някой, който в Полша има средни доходи, при нас вече ще е заплашен от бедност. И някой, който при нас преди 10 години не е бил заплашен от бедност, днес вече е.

Разделя ли се немското общество, когато за измерител се използва портмонето?

Определено, мога да кажа това съвсем ясно. Между 1999 и 2009 г. ножицата между силните и слабите като доходи домакинства почти непрекъснато се разширява. Най-бедните 10 процента са загубили реални доходи от около 10%, най-горните 10 процента са спечелили реални доходи от 17%.

Какво влияние оказва тази тенденция върху нашето общество?

Досега неголяма, макар че е нараснало безпокойството от собствената икономическа ситуация. Много по-обезпокоително е намаляващата мобилност между прослойките, които имат различни доходи. В последните години шансът да се изкачиш от една прослойка в по-горна е станал значително по-малък. От друга страна, рискът от социално отпадане е станал по-нисък, включително между поколенията. Който е богат, децата му също ще останат богати, и обратно. Размесването става в по-малка степен.

Възникват ли от това опасности за социалната сплотеност?

Тази намалена мобилност, това неравенство на възможностите за дълъг период, са изключително дестабилизиращи за една демокрация. Затова ние се застъпваме също така и за целенасочено обвързване на държавните трансфери. Трябва да мотивираме хората да инвестират повече в образованието си.

Бедните хора консумират по различен начин от богатите – например в областта на образованието. Как се съобразявате с тази нагласа?

Това е един типичен проблем при пресмятането на непаричните компоненти на доходите, като например потреблението на заплащаните от държавата публични блага. Много трудно е да се изчисли колко примерно е стойността на здравните грижи и доколко те се прибавят към доходите. Във Великобритания цялата здравна система се заплаща от държавата, всъщност това трябва да се включи при всяко международно сравняване, за да се направят съпоставими нивото на благосъстояние на отделните национални икономики.

Един друг пример – младежите и студентите имат голяма изгода от разходите за образование, които извършва държавата. Но преди всичко следват деца от заможни семейства.

Добре ли функционира социалната ни система от такива гледни точки?

Ефикасността на държавните трансфери в Германия е по-скоро под средното ниво – казано по друг начин, ние преразпределяме сравнително много пари, но не успяваме да разпределим парите целенасочено към хората, които имат най-голяма нужда от тях. Ето защо имаме нужда не от повече преразпределение, а от засилен контрол дали парите пристигат и там, където има нужда от тях.

Евангелската църква предлага да се въведат чип карти, например за образование, за да се обвържат допълнителните държавни трансфери с определена цел. Католическите епископи обаче се опасяват от стигматизиране.

Ние считаме това предложение за много смислено, тъй като по този начин средствата действително се употребяват в полза на онези, които имат нужда от тях. При директния паричен трансфер това не винаги е гарантирано. Упрекът, че чрез повишаването на детските надбавки се финансира по-скоро закупуването на плазмен телевизор, отколкото обучението на децата, не е неоснователно.

Ето защо е възможно тази концепция да се приложи не само за образование, а и например за прекарването на свободното време. Тези неща нямат нищо общо с дискриминиране – напротив, цялата сума от детски надбавки, независимо от доходите на родителите, могат да бъдат така организирани, че да се разпределят по-целенасочено държавните трансфери, без да се стигматизират социално по-слабите хора.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Райнишер Меркур”;

Снимки:diw.de; gruene-bundestag.de;