Бившият президент на Полша Лех Валенса за страха, куража и Йоан Павел II

Интервю с водача на „Солидарност” Лех Валенса

Стачката на работниците от корабостроителницата в Гданск, ръководена от Лех Валенса, бележи началото на края на комунизма в Източна Европа. Лех Валенса, роден на 29 септември 1943 г., съосновател на „Солидарност”, първия независим синдикат в Източния блок. Носител на Нобелова награда за мир за 1983 година. Президент на Полша от 1990 до 1995 г. Интервю с Лех Валенса на публициста Андреас Йолер за вестник Christ & Welt.

Въпрос: Г-н президент, с „Черната Мадона” и Вашите колеги от корабостроителницата в Гданск свалихте комунизма в Полша и като следствие разкъсахте Желязната завеса. Каква роля играеше в тези неща католическата Ви вяра?

Лех Валенса: Ние избихме зъбите на съветската мечка. И едва когато тя вече не можеше да хапе, другите народи, които страдаха под нейния гнет, дръзнаха да извоюват свободата си. Комунистите винаги са имали една проста философия: в никакъв случай да не допуснат класовият враг да се организира независимо. Всеки опит в тази насока беше потушаван насилствено.

Властващите ни питаха: „Не можете ли да прецените, че във вашата страна има 200 000 съветски войници и братя, които ви защитават? Не виждате ли, че при съседите ви има един милион съветски закрилници в една заплашваща да избухне ядрена война? И колко човека сте като опозиция отсреща? Кого представлявате вие изобщо?” - Полша и другите социалистически страни бяха многократно посичани с този аргумент.

Но въпреки това Вие се надявахте ...

Никой вече не е вярвал, че има шанс някога да се отървем от тази система. По това време питах силните хора на този свят - президенти, премиери, дори крале – дали съществува такава възможност. Нито един от тях не считаше за възможен шанса, че бихме могли да победим комунизма. Те казваха, че само ядрена война може да сломи властта на Съветите. Но тогава небето ни изпрати Йоан Павел II. И от 2 000 години християнство за мен отново се породи една огромна сила.

Вие ли вдъхнахте кураж на Йоан Павел II или той на Вас?

До избора на полския папа в продължение на 20 години бях призовавал хората към борба. За съжаление, дотогава ние бяхме само една купчинка от 20-ина заговорници. След като поляк беше станал папа, в течение на една година десет милиона души се бяха събрали зад нас. Не бях нито по-умен от другите, нито имах повече пари, но папата просто събуди хората, като каза: „Не се страхувайте, ако искате да промените живота си”. Пробудените хора прииждаха на тълпи при нас, при опозицията, при „Солидарност”.

Папата като революционер?


11 юни 1987 г. - папа Йоан Павел II и Лех Валенса, тогава шеф на профсъюза „Солидарност”

Естествено, папата призоваваше само към молитва и към вяра. Но ние съумяхме да използваме нашата благочестива вяра за борба. Оказа се, че окрилеността ни от вярата е по-силна от всички танкове и войници. Но не трябва да надценяваме значението на папата по това време. В края на краищата, след нашата революция Йоан Павел II отиде и в Куба. Там той също събуди хората. Но в Куба нямаше опозиция, която да поведе хората към борба и да я организира. В Полша ние превърнахме думите на папата в дела. В Куба това не сполучи.

Ако погледнете назад към първите си политически борби през 1970 г. - след тях светът, Европа и Полша промениха ли се към по-добро?

Ние продължавахме да развиваме технологиите си - в добър и в лош смисъл. Една национална държава е твърде малка, за да владее тази надхвърляща границите технология. Когато нашите предци са изобретили колелото, е трябвало да разширят селото си, което напускали само пеша, до една по-голяма общност, до държава. Така са възникнали страни като Полша, Франция и Германия. За известно време това е било достатъчно. Днес ние трябва да пригодим нашите държавни форми спрямо тази глобална промяна. Всички ние все още сме свързани с националното мислене. Но сега политиците трябва да се запитат по кои теми могат да развият консенсус, който преминава отвъд националните граници, за да отговарят успешно на съвременните предизвикателства.

Вие пледирахте за един вид Съединени европейски щати?

Екология, банково дело, комуникации, транспорт – всичко това са теми, които могат да бъдат разработвани само отвъд националните граници. Ако не създадем това ново пространство извън отделните страни, ще изпаднем в криза. Нямаме избор.

Сред консервативните католици Путин има много приятели. Като пазител на традиционната представа за семейството и заради непреклонната си политика спрямо хомосексуалистите той е възхваляван не само в ортодоксалните кръгове, но също така жъне симпатия в западните страни. Тук не влизате ли  в конфликт с личността Путин - от една страна агресорът, от друга страна пазителят на ценностите ...

Без значение в коя страна или дали на върха или не - и сред благочестивите хора винаги има такива, които не са добре с акъла. Някой ми каза, че са успели да убедят Путин, да не иска да има нищо общо с този прогнил Запад с неговата упадъчна цивилизация. Той не иска нито да толерира някакви малцинства, нито иска свободен живот за своите граждани. Той се опитва да привлече на своя страна държави с подобни ценностни представи, като Беларус или Източна Украйна и други, за да се отделят след това от Запада най-малкото в културно отношение. Не знам дали това е така, но по начина, по който той се държи, изглежда, че е точно така. Защото няма никаква логика за друго заключение, когато той изпраща войските си в Източна Украйна.

Владимир Путин и Герхард Шрьодер бяха толкова близки, че бившият федерален канцлер нарече приятеля си „безупречен демократ”. Днес той има висок пост в Газпром. Как намирате това?

Неговият партиен колега, канцлерът Хелмут Шмит, ми харесваше най-много от всички досегашни шефове на правителства. Той беше най-големият талант с най-големия интелект. Навярно днес той  би могъл да се справи най-мъдро с този конфликт. Той ми липсва. В Герхард Шрьодер не ми харесва, че се е спазарил да работи за този руски концерн. Все пак той не беше толкова беден, че да трябва да прави това. Но ако вече има такава близост с Путин, вероятно той може да бъде използван дори като един вид посредник.


Лех Валенса говори в град Бидгошч, Полша, на 20 март 1981 г., пред съмишленици на „Солидарност”

Кой за Вас в момента е най-способният политик в Европа?

Не мога да кажа с една дума. Нашата демокрация доведе до това, политиците да мислят само в изборни периоди и най-вече да шетат в избирателните райони. Ето защо ние всъщност нямаме истински политици, а все още само телевизионни политици.

Пълнокръвният политик Лех Валенса ядосва ли се понякога от факта, че вече не е в състояние да задвижи нещо в историята? Примамливо ли е все още за Вас да се намесвате отново в политиката?

Бях избран да сразя комунизма. За тая цел вложих цялата си сила и душата си. Моята историческа задача беше отново да се върне свободата на хората. Също така вярвах много дълбоко в демокрацията. Но демокрацията има своето темпо, тя не спира на едно място. Живеем във време на промяна на парадигмата. От държави се образуват народностни общности, по-обхватни системи. Ако днес отново дойде някой пророк, хората така или иначе не биха се вслушали в него.

Вие сте една жива легенда. Летището във Вашия роден град Гданск носи Вашето име, гледате към града от големи билбордове. В същото време обаче ценностите, за които се застъпвате и които се честват, са очевидно история. Как се живее като историческа фигура?

Ние подготвихме пътя за свободна Европа. След това се разгърна идеята за глобализацията. Много хубави проекти, но някак си празни. Едва сега възниква въпросът, върху какви основи искаме да изградим това. Независимо къде поставям този въпрос по света по време на моите лекции, залата веднага се разделя на две половини: една група казва, че трябва да основем Европа само на свободата на придвижване, тоест на свободата: всички хора са свободни и към тях се отнасят по еднакъв начин.

Тогава всички тези свободни хора могат да се движат свободно и да основават съюзи като НАТО или да установят свободна пазарна икономика. И тогава правото споява и събира всичко това заедно. Другата половина на залата им отговаря: така няма да постигнете нищо. Ценностите трябва да бъдат фундаментът. Новата ера изисква най-напред да се постигне съгласие за принципните ценности, да се споразумеете за лаицистичните въпроси.

А какво става с демокрацията? Беше ли тя нещо добро само за отделните държави? И трябва ли да се прави по друг начин в по-големите организации?

Демокрацията изпадна в застрашително положение. Тя беше добра за отделните страни. В по-големи организации тя трябва да бъде организирана по друг начин. Винаги казвам: трябва най-напред да се разберете за основните ценности, защото има много хора, които вече не вярват в никакъв Бог. Най-напред трябва да се обсъдят десет лаицистични убеждения. Ако това сполучи, може да се обърнете към втория въпрос. Коя икономическа форма трябва да приеме новата ера? Определено не е комунизмът, но в никакъв случай и хищническият капитализъм, турбокапитализмът.

Ако лично бихте могли да изразите три желания, кои щяха да бъдат те?

Две са достатъчни. Искам да отида в онзи свят. И не искам да отида в ада. Ето защо се опитвам да внуша на хората добри решения. Ала те не ме слушат. Но ако не го направя, неизбежно ще отида в ада, тъй като в моята религия има ад.

Източник: Christ & Welt christundwelt.de; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: abc.wiadomosci.gazeta.pl ;historia.wp.pl; kristeligt-dagblad.dk;