„Не бойте се!” - за да прекрачите прага на надеждата - Папа Йоан Павел II

Папа Йоан Павел II за своя призив „Не бойте се!”
Папа Йоан Павел II не случайно започва понтификата с възвание, чието ехо се разнесе и продължава да се носи надалече по света: „Не бойте се!”. Публикуваме със съкращения кратък откъс от разговора на известния италиански журналист Виторио Месори с папа Йоан Павел II на тема: „Да не се страхуваш!” „Когато на 22 октомври 1978 г. изрекох на площад „Св. Петър” думите „Не бойте се!”, не си давах напълно сметка колко далеч ще ни отведат, мен и цялата Църква, тези слова. Това, което се съдържа в тях, произтича повече от Светия дух, когото Господ Исус обеща на апостолите като утешител, отколкото от човека, произнесъл тези думи. С течение на годините си припомням тези слова при различни обстоятелства. Призивът „Не бойте се!” трябва да се разбира в широк смисъл. В известна степен този призив е към всички хора, призив да се преодолее страхът в глобален мащаб в съвременния свят, както на Изток, така и на Запад, на Север и на Юг. Не се страхувайте от това, което сте създали, не се бойте от света на всичко, произведено от човека, което става все по-голяма опасност за него! Най-сетне, не се страхувайте от самите себе си! Защо не бива да се страхуваме? Защото човекът е изкупен от Бога. Когато изрекох тези слова на площад „Св. Петър”, имах съзнанието, че първата енциклика и целият понтификат трябва да бъдат свързани с истината за изкуплението. В тази истина е най-сигурното утвърждаване на онова „Не бойте се!”: ... „Бог толкоз обикна света, че отдаде своя единороден син” (срв. Йоан 3:16). Този син съществува в историята на човечеството като ИзкупителСветлината в мрака свети, и мракът я не обзе
Изкуплението пронизва цялата човешка история преди Христа и подготвя есхатологичното бъдеще на човека. То е светлината, която в „мрака свети, и мракът я не обзе” (срв. Йоан 1:5). Силата на Христовия кръст и възкресението е винаги по-голяма от всякакво зло, от което човек може и трябва да се страхува. ... И ето, дойде 13 май 1981 година. Когато бях улучен от куршума на атентатора на площад „Св. Петър”, също не си давах сметка, че това именно е онзи ден, когато Мария се открива на трите португалски деца в португалска Фатима, за да изрече думите, които с приближаване края на столетието наближава да се сбъднат. Дали с цялото това събитие Христос не произнесе още веднъж своето „Не бойте се!” Думите на възкръсналия Христос „Не бойте се!” са ни необходими в края на второто хилядолетие може би повече от когато и да било. Нужни са на човека, който и след падането на комунизма не престана да се страхува и има лични причини за това. Тези думи са необходими на народите, на тези народи, които се възродиха след падането на комунистическата империя, но и на народите, които участват в този процес по-скоро отвън. Тези думи са нужни на всички хора и народи, на целия свят.