Курт Биденкопф: Солидарността е християнска, а не старолиберална идея

Курт Биденкопф в интервю за индивида и държавата

Публикуваме интервю с Курт Биденкопф, германски политик, християндемократ, за списание Evangelische Kommentare от 1974 година. Професор Курт Биденкопф е юрист, от 1973 до 1977 година е генерален секретар на Християдемократическия съюз, от 1990 до 2002 година е премиер на Саксония като представител на ХДС. Въпрос: Господин професор Биденкопф, Изглежда Вие искате да зададете на Християндемократическия съюз (ХДС) настъпателен курс на развитие. В този си опит не срещате ли известно противоречие с основната си членска маса, която като че ли все още е твърде силно ориентирана към средното съсловие или дребната буржоазия? Курт Биденкопф: Не бих искал да използвам понятието „дребнобуржоазен”. Считам, че работниците са носители на много важни и съществени елементи от консервативната политика на Федералната република и че преди всичко възникващата сред работниците средна прослойка е много по-консервативна, отколкото това може да се предположи за политическия спектър, който сме наследили. Досега можеше да се наблюдава, че в ХДС са склонни да разбират измеренията на буквата „Х” от името Християндемократически съюз на първо място като консервативни. Дали тази тенденция ще се потвърди чрез тези Ваши наблюдения? Отначало ХДС не е интерпретирал сам буквата „Х” от своето име. През първите петнадесет години от своята история той е предоставил това предимно на църквите. Така че, ако в „Х”-то са се проявили консервативни аспекти, то това е въз основа на отношението и нагласата на църквите. В този църковен смисъл християндемократическото работничество никога не е било консервативно, понеже от обществено-политическа гледна точка християнските идеи със сигурност не са консервативни. Но ако в тези идеи човек открива един световен порядък, който трябва да бъде запазен, то това означава нещо съвсем друго. Не среща ли обаче Вашето намерение известна съпротива, пораждана от традицията на ХДС, тъй като тя е склонна да се стреми да задържа постигнатото и твърде трудно успява да мисли за нещо друго извън това? Въпросът за консерватизма в ХДС трябва да бъде разглеждан малко по-диференцирано. Партията е толкова стара, колкото и самата Федерална република. Тя бе основана в момент, когато нямаше нищо за консервиране. Своите духовни и политически основни принципи тя можа да разгърне едва след 1948 година с бавното развитие на една икономическа уредба. Консервативната фаза на ХДС започна едва през шестдесетте години. За ХДС това време не бе етап от неговото развитие, насочено към бъдещето, а етап на съхраняване, на постепенна ориентация към текущите политически проблеми. В този период се крият важни причини, заради които по-късно ХДС загуби своето мнозинство. В речта си пред Католическата академия в Мюнхен наред с ордолиберализма Вие се позовахте и на християнското социално учение, така както то е представено в Ааленската програма (това е икономическата програма на ХДС, приета в град Аален на 3 февруари 1947 г., в която се съчетават християн-социалните принципи и тези на капиталистическото пазарно стопансто, бел. прев.). Може ли в това да се търси нова интерпретация на „Х”-то от името ХДС? Споменах програмата от Аален като една от многото възможни гледни точки. По въпроса за църквите ще кажа следното: в качеството си на народна партия ХДС не може да отмине промените, които сега се извършват в църквите. А дискусията вътре в църквите за това какъв е дългът на християнина в политиката, всъщност започна много по-рано отколкото в партията. Резултатът от тази дискусия засега остава отворен и то предимно в протестантската църква. Какви изводи ще си направи ХДС от това? Въпросът дали спасението ще бъде постигнато в този свят или в отвъдния, е от извънредно важно значение за цялата обществено-политическа функция на християнските идеи. Днес църквите са станали така несигурни по този въпрос, че една християнска партия вече не може да се позове на тях и на същността на християнското мислене. Тя трябва да развие собствена позиция независимо от църквите. Богословската дискусия се води в една твърде теоретична сфера, която е освободена от наболелите проблеми на настоящето. От друга страна една политическа партия трябва винаги както да действа, така и да поема отговорността за своето действие. Дали ХДС години наред не пропускаше да вземе участие в мисловния процес, който се водеше в църквите и който постави началото на значителни процеси както сред протестантите, така и сред католиците? Да, имате право. В продължение на двадесет години ХДС бе управляваща партия и поради първостепенното значение на управленските задачи тя приемаше във все по-голяма степен прагматична ориентация и се занимаваше предимно с текущи политически проблеми. И поради тази причина етапът от развитието на една народна партия, през който тя се намира в опозиция (по това време, 1974 г., ХДС е опозиция в германския Бундестаг), е важна предпоставка за един възстановителен процес, който трябва да предхожда момента, когато тя отново ще поиска мнозинство. Към кое от двете течения, които споменахте в Мюнхен, ще се причислите Вие? По начало съм много по-силно повлиян от ордолиберализма. От гледна точка на религиозната ориентация, ако искаме да запазим утвърдената от традицията терминология, бих се поставил по-скоро вляво. Действително смятам, че тези определения за ляво и дясно вече нямат никаква идентифицираща стойност. Относно политическите въпроси, свързани с конкуренцията и собствеността, минавах за човек, клонящ наляво. Не такъв съм обаче например по въпроса за това как разбирам държавата, защото смятам, че една либерална държава трябва да бъде силна държава. В речта си в Мюнхен Вие отдадохте голямо значение на това, че правото на автономия е дълбоко присъщо на отделния човек и че не съществуват никакви изначални правомощия, свързани с автономията, които биха могли да се прехвърлят на определени групи или колективи. Но дали по този начин наистина се улавя социалната действителност на нашата демокрация? Дали пък това не е старолиберална концепция? В Мюнхен съвсем съзнателно започнах да представям основните ценности, започвайки със солидарността. А тя съвсем безспорно е християнска, а не старолиберална идея. Автономността на групите трябва да бъде сведена до нейното целеполагане в отделния човек. Християнската общност няма свои собствени закони, които да бъдат отделени от служенето в името на индивида и на неговата самореализация. Решаващият за мен критерий е, че общностите, в рамките на които човекът се реализира като социално същество, не бива да бъдат еманципирани от отделния човек. Те не бива да се превръщат в колектив, в който индивидът се изгубва. Източник: „Християндемокрация - индивид и държава”; Фондация „Конрад Аденауер”, София 2000 г.; Преводач: Мариана Ненчева; издателство „ГАЛ-ИКО”; Снимки: faz.net; jungewelt.de;