Корнелия Пипер: Мисията за толерантност започва още в детската градина

Разговор с Корнелия Пипер за диалога между културите

Корнелия Пипер, родена през 1959 г., беше държавен министър (заместник-министър) на външните работи на Федерална република Германия. Тя е бивш заместник-председател на либералната Свободна демократическа партия. В разговор с вестник „Тагесшпигел” Корнелия Пипер споделя вижданията си за правата на жените, за диалога между културите и мисията за толерантност.

Въпрос: Министерството на външните работи иска да започне „диалог на културите”. Какво може да донесе този диалог на жените?

Корнелия Пипер: Нашето общество живее от многообразието. Всеки пети жител в Германия има имигрантско потекло. Имаме 15 милиона мюсюлмани, които живеят в Европейския съюз. Важно е да започнем разговор с други култури, преди всичко обаче нека разглеждаме също така и ситуацията на жените в тези култури.

Доколко важен във връзка с това е въпросът за забрадките. Има предложения да се забрани носенето на забрадки не само на учителките, но и на ученичките. Какво е Вашето мнение за това?

Мисля, че със забрани не се постига нищо. Интеграцията на хора с друго вероизповедание е успешна само тогава, когато ги оставим да бъдат такива, каквито са, да възприемат самите себе си и да изповядват своята религия. По същество това е свободното решение на всеки отделен човек. Всеки има правото да живее своята религия и да я показва. И в държавните училища също има свобода на вероизповеданията. Съществува също така държавна мисия за толерантност, която трябва да започне още в детската градина. Ето защо трябва да инвестираме повече в качеството на институциите. До днес възпитателите нямат висше образование.

Тогава обаче възпитателките трябва да получават по-добри заплати. Не е чудно, че в детските градини няма мъже.

Тази инвестиция си струва. Не ми харесва също така, че в детските градини има само 5 процента възпитатели и едва малко повече в основните училища. Става дума също така и за еманципацията на мъжете. Ще бъде по-добре, ако професията на възпитателя се цени по-високо и се заплаща по-добре. Същевременно трябва да правим повече, за да могат жените да се издигат на ръководни позиции в други области на икономиката.

В икономиката винаги се излага аргумента, че няма достатъчно квалифицирани жени. Трябва ли Съюзът на немската индустрия да предлага курсове за жени, за да могат те да заемат места в надзорните съвети, както това вече върши Норвежкият стопански съюз?

Това е един добър пример. Но мисля също така, че трябва да има целеви изисквания, които предприятията сами си поставят. Считам за особено подходящи менторинг програмите за развитие на личността, за да се постигнат тези цели по-късно. А условията за съвместяване на професията и семейството трябва да бъдат подобрени. Това е тема за политиката. Но и професионалните съюзи и работодателите са длъжни в колективните трудови договори да създадат възможности за благосклонно спрямо семейството работно време.

Как със средствата на немската външна политика ще направите правата на жените важна тема?

Културните институции в чужбина и образователните институции могат да стигнат до много хора по целия свят. Точно там е истинското място за този диалог на културите.

Стигате ли изобщо до жените? Образованите слоеве все пак обикновено са мъже.

Жените са гладни за знание, и то по целия свят. Считаме за много важно млади жени да получават стипендии. Чрез нашите образователни инвестиции в Афганистан за няколко години постигнахме успех и делът на студентките се покачи от нула на 20 процента. От мое гледище инвестицията в образование и култура е най-добрата политика на мира, която можем да правим.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Тагесшпигел”';

Снимки: welt.de; mitmischen.de;