Константин Стоилов: Ще управлявам със силата на идеите и нравственото влияние

Константин Стоилов и добросъвестното изпълняване на дълга

Когато след няколко несполучливи опита за съставяне на правителство след приемане оставката на Стефан Стамболов, Фердинанд I възлага на Константин Стоилов да го оглави, той е поздравен за своя избор с 12000 телеграми от цялата страна, а 50-членна депутация от софийски граждани се явява в двореца, за да изкаже доверието, което гражданството има към новия министър-председател.

След 35 години Ив. Пеев-Плачков, министър на народното просвещение в няколко правителства, разказва: „Наистина само Стоилов със своя благ и чистосърдечен характер, със своя горещ и постоянно буден патриотизъм, просветено схващане интересите на отечеството, примерно търпение при постигане на гонимата цел, пълно отсъствие на страсти, тъй гибелни при служене на отечеството и строга справедливост, можеше в онова време да запази държавния кораб от бури и сътресения, които не са редки в историята след сгромолясването на един потиснически и дълготраен режим. Само Стоилов със своя политически такт и съобразителност можа да запази реда и да възстанови нормалния конституционен живот без сътресения.”

Едновременно със започването на държавническата дейност, в която свързва в едно идеята за свобода с идеята за законност и порядък, Константин Стоилов се грижи да си осигури широка обществена поддръжка.

Застанал начело на управлението като олицетворител на цялото опозиционно течение, прогласил принципа „свобода и законност”, той не иска да се облегне на никоя от старите партии, а на една нова сила, „която като сплоти и съедини всички честни и самостоятелни сили в отечеството, да спомогне на правителството да изведе страната от хаоса, като въдвори законност, премахне злоупотребленията и да избави отечеството от политическото и финансово банкрутство.”

Създаването на Народната партия в София

На 3 юни 1894 г. около 300 софийски граждани, принадлежащи на разни партии, се събират да обсъдят въпроса за сливането на старите партии в нова. Новата партия е наречена „народна”. Вестник„Свободно слово” пише на следния ден: „Днес се извърши едно велико събитие, доброволно и чистосърдечно сливане на досегашните и неотдавна враждебни една на друга Цанкова, Каравелова и Радославова партии.”

Стоилов не е могъл да предполага, че сливането на всички партии в една ще бъде трайно, ала той бил уверен, че това решение все пак ще му даде възможност да създаде по-нататък една нова обществена сила. „И наистина Стоилов успял да привърже към себе си видните хора почти от всички партии, той се постави с тях в преки лични връзки в обиколките си из страната по време на изборите и ги задържа като предани привърженици до края на живота си.

Важното в случая е да се отбележи, че той не диреше връзка с разни службогонци, а си спечели симпатиите и поддръжката на хора самостойни, които не ламтят за служба, но които имаха силно влияние в средата, където живееха.

Още в първата сесия на Народното събрание от Стоилов се отделиха Радославов и Тончев с приятелите си, ала Стоилов имаше вече зад себе си една силна партия, която го подкрепяше да управлява с голям успех от 19 май 1894 г. до 19 януари 1899 г. В тази партия влязоха всички бивши консерватори, всички бивши съединисти от Източна Румелия, повечето от привържениците на Цанкова и доста голям брой от привържениците на Стамболова и на Радославова.

Въпреки всички твърдения, че това било „сбирщина”, която скоро ще се разпадне, народната партия и досега заема видно място в страната.” – пише през 1935 г. Иван Пеев-Плачков, дългогодишен секретар на БАН.

Държавническата широта на Константин Стоилов

Eто какво мнение изразява Антон Страшимиров: „Едно по-старателно проследяване на прокараните през управлението на д-р К. Стоилов закони би ни открило с каква държавническа широта и с каква снизходителност и отстъпчивост големият държавник е съумял да сплоти нашите предни слоеве в една непоколебима по дисциплина и чиноначалие партия...

Господарското достойнство в Народната партия идеше не само отдолу нагоре като битова черта на заможните слоеве, но вървеше отгоре надолу като основна особеност на самия характер на д-р К. Стоилов. Неговата чувствителност като представител на народа стои може би по-горе от чувствителността на много от умните ни държавници-родолюбци.”

Константин Стоилов не води преговори с водачите на дотогавашните партийни групировки, той не взима грижата за застраховането на никаква стара партийна група; той не кани дотогавашните партийни водачи за обединение и не се задължава с никакви обещания към техните партии. Той излиза в името на своите идеи и зове всички, които желаят да го подкрепят, да сторят това не като членове на отделни партии, а като частни лица без всякакви претенции.

Като орган на новосъздадената Народна партия Константин Стоилов основава вестник „Мир”, който в продължение на дълги години запазва името си на сериозно издание от първия ден – 22 септември 1894 г. до неговия последен брой в края на 1944 г.

На 12 юли 1894 г. К. Стоилов прави обиколка из България, за да се срещне с избирателите и да изложи политическата си програма. Акламиран от населението с ентусиазъм, тази обиколка се описва от съвременниците му като триумфално шествие: „Той не прогласява война на никоя партия: никоя партия не счита опасна за отечеството. Дори и социалистите насърчава да си подадат кандидатурите. Неговото сериозно желание е да направи от България една малка Белгия.”

Министър-председатялят Константин Стоилов и изборите

В навечерието на изборите, насрочени за 11 септември, д-р К. Стоилов, в качеството си на министър-председател, изпраща телеграма до областните управители с категоричната заповед: длъжностните лица, особено органите на администрацията, да не се месят в изборите и да осигурят свободно гласуване; правителството ще преследва с всичката строгост тези, които биха нарушили реда и тишината.

Изборите протичат мирно: при голямо оживление и стичане на много избиратели. В Осмото Народно събрание са представени всички политически течения, и то с най-видните си обществени и политически дейци; избрани са Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, журналисти, общественици, голям брой висшисти, в следствие на което то е наречено „интелигентно”.

Антон Страшимиров пише: „Общо е признато, че такива свободни избори в България не е имало нито преди тях, нито след тях.” Политическите противници направиха оръжие за агитация и от израза на К. Стоилов за „нравственото влияние”, който той употреби при отиването си във Видин. На злоупотребленията с този негов израз той отговаря в речта си на 2 ноември 1894 г. в Народното събрание:

„Ако се намериха хора, които излязоха да ме обвинят, че със своето пътуване съм упражнил някакво нравствено влияние, то няма да крия това, защото то е влияние, което не се опира на щикове, на лъжа, шарлатания или демагогства, то е влияние на честните хора, на честния характер, на чистото чело и на нравствените начала. Моята сила е нравственото влияние... и аз мисля със силата на своите идеи и убеждения да управлявам народа.

Ако има хора, които да повярват в моите думи и моя характер, ще ме последват и аз ще управлявам, за благото на отечеството. Ако не, то ще се оттегля... Не съм от еснафа на онези политически пълководци, които мислят, че провидението ги е създало само те да управляват България... Аз съм на това място в изпълнение на една длъжност и ще я изпълня добросъвестно, докато имам доверието и като видя, че общественото течение взима друг път, ще се постарая със силата на своя характер да му окажа, дали пътят е тъмен или не, и ако не мога да го убедя, ще отстъпя.”

Автор: Никола Ников, със съкращения;

Снимки: www.teenproblem.net; bg.wikipedia.org (Dimitar_Karastoyanov_Foto);