Константин Стоилов – държавник и политик на разумния консерватизъм

Константин Стоилов, строител на съвременна България

„Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили... Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях... Тогава тая малка държавица, със силата на защитата на свободата и на гражданските правдини, тогава тая малка държава е нравствено една велика държава.” Константин Стоилов

На 23 март 1901 г. след кратка и остра пневмония умира Константин Стоилов. Той е само на 46 години, а вече е утвърден политик, държавник и интелектуалец. Авторът на знаменитите „Строители на съвременна България” Симеон Радев нарича Константин Стоилов най-европейския политик сред своите съвременници заради неговото образование, култура, обноски, облекло и управление, което е пример за модерно развитие на стопанството, стабилизиране на демокрацията и външна политика в защита на националните интереси.

Константин Стоилов е бил два пъти министър-председател на България. Първият път от 10 юли 1887 до 1 септември 1887 г. и вторият му мандат е от 31 май 1894 до 30 януари 1899 г. Народен представител в три Велики и осем Обикновени народни събрания. Той е един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно става лидер на основаната от него Народна партия.

Константин Стоилов е роден на 23 септември 1853 г. в Пловдив.  Учи в местното епархийско училище, след това завършва най-престижния за времето си американски Робърт колеж в Цариград през 1873 г., където научава и владее свободно пет езика – гръцки, турски, френски, латински, английски и се дипломира като бакалавър на изкуствата.

Междувременно овладява и немски език, защото желанието му е да продължи образованието си в немски университет.  Затова записва юридическия факултет на прочутия и престижен Хайделбергски университет и го завършва като доктор по право през 1877 г., а след това в продължение на една година в Сорбоната изучава френското гражданско право.

Стоилов се завръща в току-що освободена България през лятото на 1878 г. Последователно е председател на Пловдивския губернски съд и на Софийския губернски съд. В това си качество участва в разработването на проекта на Търновската конституция и става депутат в Учредителното събрание. Там се налага с изключителnи ораторските способности, блестящ стил, остър и пъргав ум и полемична дарба. Избран е за един от секретарите на събранието. Константин

Стоилов се присъединява към консерваторите, сред които е с най-високо образование, въпреки че е едва на 26 години. В разгорещените дискусии по конституционното устройство на страната той защитава упорито принципите на „разумния консерватизъм”. Обявява се за широки права на княза, за двукамарен парламент и силна изпълнителна власт чрез създаване на Държавен съвет. Тези идеи на Стоилов и консервативното течение обаче са отхвърлени от либералното мнозинство в Учредителното събрание. След изработването на Конституцията Константин Стоилов е включен в делегацията, която поднася на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Консервативните възгледи и европейската култура на Стоилов допадат на княза и той го назначава за свой частен секретар, а по-късно и за шеф на политическия кабинет при двореца.

Константин Стоилов  и силната монархическа власт

Стоилов е убеден  привърженик на силна монархическа власт. За кратко време оглавява министерството на външните работи и изповеданията. От 7 септември 1883 г. до края на годината е министър на правосъдието. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война и като офицер дава своя принос за защита на Съединението.

На 9 август 1886 г. с преврат е свален княз Батенберг. Константин Стоилов се противопоставя на детронирането на княза и подкрепя контрапреврата. Въпреки неговия успех, Батенберг не се връща на престола, а Стоилов става министър на правосъдието в новото правителство.

През есента на 1886 г. Третото Велико народно събрание определя д-р Стоилов за член на делегацията, която трябва да издири кандидат за овакантения български престол. След няколкомесечни сондажи в европейските столици, делегацията се спира на немския принц Фердинанд Сакс-Кобургготски. През юни 1887 г. Великото народно събрание одобрява тази кандидатура, а за министър-председател е назначен Константин Стоилов.

На 2 август 1887 г. княз Фердинанд полага клетва и встъпва в длъжност. На 20 август е съставено ново правителство начело със Стефан Стамболов, а Константин Стоилов е назначен за министър на правосъдието. За по-малко от 16 месеца на този пост Стоилов успява да прокара в Народното събрание редица закони, които полагат  основите на модерното законодателство в България – Закон за административното устройство, Закон за печата, Наказателен закон, Закон за изтребление на разбойничеството, Военно-наказателен закон и други.

Поради разногласия със Стефан Стамболов през декември 1888 г. д-р Стоилов подава оставка и става един от водачите на легалната опозиция. След падането на Стефан Стамболов от власт през май 1894 г. Фердинанд възлага на Константин Стоилов да състави следващото правителство. Започва най-отговорното време от обществено-политическата му дейност.

Константин Стоилов в реч пред депутатите

Още в началото на своето управление, в реч пред депутатите, Стоилов демонстрира своето разбиране за управлението на страната и мястото на България в европейската политика. От парламентарната трибуна той заявява:

„Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, не със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях; те са силни, когато са центрове на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата и всякога такива държави се сочат с пръст като образец на добра организация и тогава гласът им се слуша в международния свят…

Тогава тая малка държавица, със силата на своята вътрешна политика, със силата на защитата на свободата и на гражданските правдини, тогава тая малка държава е нравствено една велика държава.” Тази реч е посрещната от депутатите с бурни овации.

През 1894 г. Константин Стоилов основава Народната партия, която се превръща в опора на неговия кабинет. Членовете на тази партия са главно от финансовите и стопански среди на България и изтъкнати интелектуалци. Той създава и органа на партията – вестник „Мир“, който става най-добре списваният и най-дълго излизалият вестник в Третото българско царство. Д-р Стоилов никога не е писал във вестника, но насочва политическата му линия и до голяма степен определя съдържанието му.

Още в първите месеци на своето управление правителството на Константин Стоилов нормализира политическия живот в страната. Гласуван е закон за амнистия. От затворите са освободени и от емиграция се завръщат политическите противници на Стефан Стамболов. Опозицията има възможност за легална изява в парламента и в печата. Гласуван е Закон за насърчаване на местната индустрия, който защитава родното производство.

Със специален закон от 1897 г. се задължават всички държавни чиновници да носят работно облекло, произведено с родни материали. По законодателен път се улеснява закупуването на модерна техника в селското стопанство, насърчава се земеделието и се осигурява държавна помощ за градинарите, винарите и животновъдите.

Константин Стоилов - модерно данъчно облагане

Въвежда се по-модерно данъчно облагане. Първите български златни левове с номинал от 10 и от 20 лева са отсечени през 1894 г. от правителството на Стоилов. В основни линии е изградена железопътната мрежа на страната. Проектирането и строителството на морските пристанища Варна и Бургас са дело на това правителство. Цялата тази дейност поставя основите на възходящото стопанско развитие на България през следващите години.

Министър-председателят Константин Стоилов лично води преговорите с Русия - през февруари 1896 г. са възстановени дипломатическите отношения, а княз Фердинанд е признат от Русия и другите европейски държави. Така е решен един от най-сложните, външнополитически въпроси на България в края на ХIХ век. Княжеството укрепва международните си позиции.

Другата важна външнополитическа задача на правителството е да овладее позиции по мирен път в Македония и да поддържа будно националното съзнание на българите извън държавните граници. Открити са търговски представителства в Солун, Битоля и Скопие, Турция официално признава, че българското население е преобладаващо в Македония и султанът издава берати за български владици в Струмица, Дебър и Битоля.

След признаването си от Великите сили, Фердинанд започва грубо да се намесва в работата на Министерския съвет и обвинява правителството, че не взема мерки срещу опозиционната преса. Тези атаки на двореца изострят отношенията между Стоилов и княза. От привърженик на силната монархическа власт Стоилов става убеден последовател на парламентарната монархия. От противник на либералната Търновска конституция – неин защитник и прави много за издигане ролята на парламента и Министерския съвет  като противовес на Двореца.

Д-р Стоилов напуска властта през януари 1899 г. и се отдава на опозиционна дейност. Като шеф на Народната партия и вдъхновител на партийния орган, той допринася за тяхното налагане в българския политически живот.

В спомените си негови съвременници го описват като високообразован и възпитан човек, елегантен, с качества на организатор и оратор, толерантен, тактичен и учтив. Близо половината от живота си Константин Стоилов отдава на държавното изграждане на нова България. Той и Стефан Стамболов създават предпоставките българската държава да възкръсне след петвековно робство и в началото на 20 век да се превърне в най-динамично развиващата се страна на Балканите.

Източник: pozicia.eu;

снимки: pozicia.eu; youtube.com;